USDA отново повиши прогнозите си за средните добиви от царевица и соя в САЩ

Във вторник цената на пшеницата в Чикаго се повиши след данни от септемврийския доклад на USDA. В същото време цените на царевицата и соята се понижиха. В Париж цените се движиха разнопосочно като с най-големи промени беше рапицата – в повишение.

Валутната двойка EUR/USD се повиши до 1.1990 Американският лек петрол се повиши до 48.25 USD/барел.

 През август общото производство на суров петрол на ОПЕК е спаднало със 79 хил. барела, сочат данни на анализатори и консултанти, подадени на организацията, до средно 32.8 млн. барел. Собственото производство на ОПЕК се следи внимателно, тъй като страните, изключени от сделката – Либия и Нигерия, са повишили производството си с повече от очакваното тази година. Сегашното производство на ОПЕК все още е малко по-високо от обема суров петрол, който според групата ще бъде търсен от картела тази година, на ниво от 32.7 млн. барела на ден, но все пак е със 79 хил. барела по-малко спрямо юли.

 

Вчера основна новина по зърнените пазари бяха данните от септемврийския доклад на USDA. Както се и очакваше прогнозата за потреблението на масла за производство на биодизел в САЩ е повишена. Това съчетано с по-ниските от очакваните запаси от палмово масло в Малайзия даде подкрепа на масления сектор като цяло. В Париж цената на рапицата също се повиши.

Докладът на USDA подкрепи и пшеницата в Чикаго след по-голямо съкращение на световните запаси. Понижението явно се оказа изненадващо, защото въобще не може да се твърди, че доставките са ограничени.

Данните за отделните култури са следните:

Пшеница – Световно производство 744.85 млн. тона при 743.18 млн. тона през август и 753.31 млн. тона през миналия сезон. Потреблението ще бъде 737.54 млн. тона (737.05 и 738.67), а запасите 263.14 млн. тона (264.69 и 255.83). Голям ръст има на прогнозата за реколтата от пшеница в Русия до 81 млн. тона от 77.5 млн. тона през август. Промени има за Турция с +0.5 млн. тона до 20 млн. тона и спад за ЕС с 0.69 млн. тона.

Царевица – Световното производство е  1,032.63 млн. тона (1,033.47 и 1,071.23). Потреблението ще бъде 1,057.12 млн. тона (1,061.22 и 1,058.13), а запасите 202.47 млн. тона (200.87 и 226.96). Ръст на реколтата има за Аржентина с +2 млн. тона до 42 млн. тона, Мексико с +1 млн. тона до 26 млн. тона. Редукция при Русия с 0.5 млн. тона до 16 млн. тона и Украйна с 1 млн. тона до 27.5 млн. тона. Средният добив от царевица в САЩ беше отново и изненадващо повишен с 0.4 бушела/акър до 169.9 бушела/акър, а реколтата нараства до 360.30 млн. тона (359.50).

Соя – Световната реколта от соя ще бъде 348.44 млн. тона (347.36 и 351.44), а запасите 97.53 млн. тона (97.78 и 95.96). Средният добив от соя в САЩ също е увеличен с 0.5 бушела/акър до 49.9 бушела/акър. Реколтата нараства до 120.59 млн. тона (119.23).

Няма какво да се коментира много при тези цифри. Реколтите отново са много добри, запасите при пшеницата и соята нарастват. Изключение е царевицата, където те спадат значително спрямо предходния сезон. Сега цените – При тях няма какво да очакваме, поне не изненади. Най-вероятно те ще останат стабилни поне докато не се изяснят събитията около новата реколта в Южна Америка.

В Черноморски регион се потвърждава, че пшеницата ще е много. Известна подкрепа за цените може да се окаже редукцията при царевичните реколти в Русия и Украйна, които съчетани с по-високото импортно мито за царевицата в ЕС може да повиши цената и. При слънчогледа – Цените определено ще останат с около 100 BGN/тон под нивата от предходната година. Особено на фона на ниската цена на слънчогледовото масло, която остава стабилно ниска спрямо палмовото, соевото и рапично масла.

Държавната агенция FranceAgrimer за пореден път повишава прогнозата за производството на мека пшеница във Франция през текущия сезон. Сега тя е на ниво 37.8 млн. тона при 36.8 млн. тона в августовската прогноза. Спрямо реколтата през 2016г. ръстът е с 37.1%. Повишена е и прогнозата за реколтата от рапица от 5.2 млн. тона през август до 5.5 млн. тона сега. Това е с 15.6% повече от 2016 година. Реколтата от царевица остава без промяна от 12.75 млн. тона, което е с 8.9% повече от 2016 – 2017 година. Пазарът ще се балансира и Франция ще бъде основен конкурент на износителите от Черноморски регион. Явно през този сезон френската пшеница ще се насочва основно за страни от ЕС, но ще има пратки и за Северна Африка.

През август вносът на растителни масла в Индия нараства с 8% спрямо август 2016г. до 1.4 млн. тона. Импортът на палмово масло достига 868,740 тона, а на соево масло 289,750 тона.

 CBOT (Чикаго)         

  USD/т

   +/-

Пшеница 12.2017

 162.41

 +2.65

Царевица 12.2017

 138.34

 -2.36

Соя 11.2017

 349.21

 -3.45

Соев шрот 12.2017

 330.69

 -3.97

 EURONEXT (Париж)

 EUR/т  

  +/-

Пшеница 12.2017

 159.50

 +0.50

Царевица 11.2017

 156.50

 -0.75

Рапица 11.2017

 363.50

 +2.50

Рапичен шрот 12.2017

 185.00

  0.00

 

Вчера царевичните фючърси в Чикаго се понижиха с 3.5 – 6 цента/бушел.

Вчера соевите фючърси в Чикаго се понижиха със 7.5 – 10.5 цента/бушел. USDA съобщи за частна експортна продажба на 132,000 тона соя за неизвестна дестинация.

Вчера в Чикаго пшеничните фючърси се повишиха умерено. Япония търси да закупи 139,382 тона пшеница от САЩ, Канада и Австралия.

През 2017г. реколтата от пшеница в България е на рекордно ниво от 6 млн. тона. Според прогноза на анализатори, през 2017 – 2018г. износът на пшеница ще достигне отново 4 млн. тона както и в предходния сезон. Тогава износът се извършваше основно за Испания, Италия и Судан. От началото на юли до 10.09.2017г. от България са експортирани 1.88 млн. тона пшеница от нова реколта. През последните седмици обаче фермерите задържат продажбите с цел изчакване на по-добри цени на продукцията. Според данни на МЗ на България, през първата седмица на септември цените на пшеницата в българско морско пристанище се понижават с 1% до 164 USD/тон за мелничарската пшеница и 154.8 USD/тон за фуражната пшеница. Определено при спад на експортната активност губим потенциал за голям експорт за сезона. Програмата на инфраструктурата ни трябва да е натоварена, за да успеем с всичко. Първите данни за жътвата на слънчоглед в България показват слаби резултати от добивите – под очакванията на фермерите. В Добруджа няма да има и добри резултати от царевицата поради липсата на достатъчно валежи.