Валутната двойка EUR/USD се повиши до 1.1621. Американският лек петрол се понижи до 46.79 USD/барел.

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано в четвъртък остави позицията си по ултраразхлабената парична политика без промяна. Централната банка запази и лихвените проценти на рекордно ниски нива и дори остави вратата отворена към още покупки на активи, ако перспективите се влошат. Въпреки това предвид факта, че икономиката на еврозоната се разраства за 17-то поредно тримесечие – най-добрата ѝ серия отпреди глобалната финансова криза, ЕЦБ може най-малкото да обмисли облекчаване на програмата, като запази част от останалата ѝ мощ, след като отпечата почти 2 трлн. евро, за да стимулира растежа. Перспективите за по-слаби парични стимули обаче изнервят финансовите пазари, като инвеститорите нервно търсят сигнали за това до каква степен централните банки по света ще затегнат неконвенционалната си политика, която поддържа лихвените проценти на дъното. ЕЦБ запази лихвения процент по депозитите на отрицателна територия и остави без промяна месечните покупки на облигации на ниво от 60 млрд. евро в съответствие с очакванията на повечето анализатори в анкета на Ройтерс.

Вчера фючърсите на всички култури в Чикаго стартираха търговията с понижения, но в края на сесията тенденцията се преобърна и приключихме с ръстове. Силна подкрепа на цените оказа поевтиняващата американска валута, нещо което се случва доста продължително време. Подкрепа оказа и поскъпващия петрол.

Друг силен фактор на пазара са влошаващите се метеорологични условия в САЩ и Канада. Валежите са доста по-малко от обичайното, а температурите високи. Тези условия се задържат вече доста дълго време и с тях вероятно ще може да се охарактеризира и цялото лято.

В САЩ условията за прибирането на зимната пшеница са много добри – няма валежи. В Канада обаче пролетната пшеница страда. Същото важи и за пролетниците в двете държави. Валежи все пак има, но местата, където те са значителни не са много.

В Западна Европа се запазва прохладното и влажно време. От една страна е зле за прибираната сега пшеница, но от друга пролетниците са задоволени с влага. Проблем е недостига на топлина и светлина.

В Украйна и Русия сега се прибира пшеницата. Докладите сочат, че на места добивите са по-слаби, но като цяло всичко е наред с пшеницата.

МЗ на Аржентина повиши прогнозата за реколтата от царевица в страната през 2016 – 2017г. с нови +1.5 млн. тона до 49 млн. тона. Обикновено прогнозите на властите в Аржентина са много оптимистични и доста над останалите анализатори поради това не бива много да вярваме и на тази прогноза.

Въпреки огромната пшенична реколта, през 2017 – 2018г. Индия ще продължи да внася пшеница – до 4 млн. тона. Явно потреблението на пшеница в страната вече надхвърля 100 млн. тона и рекордите не са достатъчни за задоволяване на търсенето.

Всички условия сочат, че настоящите цени в България ще се движат странично през следващите седмици, а защо не и месеци, т.е. ще се задържат без промени. При настоящите добиви всичко това ще доведе до по-добри финансови показатели за фермерите.

Цена пшеница – Вчера пшеничните фючърси в Чикаго се повишиха с 2 – 4 цента/бушел. През седмицата 7 – 13 юли експортните продажби на пшеница от САЩ са били 669,520 тона, което е доста над очакванията, +87.2% повече от предходната седмица и +40.1% повече от предходната година. През седмицата износът на пшеница от САЩ е бил 550,169 тона. Най-големи купувачи са били Филипините.

Цена соя – Вчера соевите фючърси в Чикаго се повишиха с 11.5 – 14.5 цента/бушел. Експортните продажби на царевица от САЩ са били 409,558 тона стара реколта (+79.6% и +35.4%) + 1.523 млн. тона нова реколта, от които 1.3 млн. тона за Китай. Износът на соя е бил 357.968 тона. Продажбите на соев шрот са били 117,287 тона, а на соево масло 25,393 тона.

Цена царевица – Вчера царевичните фючърси в Чикаго се повишиха с 5 – 8.5 цента/бушел. Експортните продажби на царевица са били 446,489 тона (+300% и +35.16%) + 212,070 тона. Най-голям купувач се оказа Япония. Износът на царевица от САЩ за седмицата е 1.042 млн. тона. Китай продаде 921,782 тона царевица от държавния резерв от реколти 2013г. и 2014 година.