Седмичен анализ 10.04.2017 - 16.04.2017 г.

През изминалата седмица цените на културите в Чикаго дружно се повишиха.

    CBOT Чикаго   14.04.2017    USD/т

 

  05.17

 07.17

 09.17

 12.17

пшеница

   158

 163

 167

 175

царевица

   146

 149

 151

 155

соя

   351

 355

 354

353-11.17

 

В Париж цените на пшеницата и царевицата повишиха, а на рапицата се понижи. Майският контракт на пшеницата се повиши с 2.50 EUR/тон до 165.75 EUR/тон. Юнският контракт на царевицата се повиши с 3.50 EUR/тон до 172.75 EUR/тон. Майският контракт на рапицата се понижи с 2.00 EUR/тон до 396.75 EUR/тон.

Валутната двойка EUR/USD се повиши с 0.0027 до 1.0618. Лекият петрол се повиши с 0.94 USD/тон до 53.18 USD/барел.

Пазарът на петрол е „много близо до баланс“, което е резултат от политиката на ОПЕК за ограничаване на добива на черно злато. Това коментира Международната агенция по енергетика (МАЕ) в преглед на споразумението, което постигнаха страните от петролния картел и още 11 държави производителки на черно злато. Половината от срока, който си дадоха страните за "замразяване" на добивите – 6 месеца, вече изтече и цените показват стабилизиране. В края на март цената на петрола се понижи с 3 долара за барел, но успя да навакса и в първите дни на април вече отчита ръст от 5 долара за барел. На пазарите повлия и ескалацията на политическото напрежение в Близкия изток, както и неочакваното прекъсване на добива в Канада и Северно море. На тези фактори обаче се противопоставя увеличението на добива на петрол в САЩ до 9 млн. барела на ден в края на март спрямо 8,6 млн. барела през септември 2016 г. Увеличават се и петролните резерви в световен мащаб, които започнаха да се натрупват в месеците преди ОПЕК да договори ограничаване на добива. На петролните пазари вече се наблюдава ръст на търсенето, макар и той да е по-слаб от очакваното, особено в Русия и Индия, както и в САЩ. Прогнозата на МАЕ обаче е, че глобалното търсене на петрол ще се увеличи с 1,3 млн. барела на ден за цялата 2017 г. Агенцията ревизира в низходяща посока своите очаквания – в предишната прогноза организацията очакваше ръст на търсенето от 1,4 млн. барела на ден до края на годината. МАЕ прогнозира още и ръст на добива на петрол през 2017 г. основно заради засилената активност в САЩ. От данните за март се вижда, че като цяло доставките на петрол намаляват със 755 хил. барела на ден, като намаление в добива има както за страните от ОПЕК, така и извън петролния картел.

 

Петък бе почивен ден за голяма част от пазарите по света, поради това продължаваме с описанието на това какво се случи в четвъртък.

В четвъртък соевите фючърси се повишиха в Чикаго с 3.25 – 7.75 цента/бушел. През седмицата 31.03 – 06.04.2017г експортните продажби на соя от САЩ са били 402 263 тона стара реколта (-16.5% спрямо предходната седмица и +5.3% спрямо същата седмица на миналата година) + 124 700 тона нова реколта. Износът е бил 805 600 тона. Най-големи купувачи са били Китай, Пакистан и Египет. От началото на сезона до момента експортните продажби на пшеница от текущата реколта са 101% от годишната прогноза на USDA при 88% през миналата година и средно ниво от 95% за последните години. Продажбите на соев шрот са били 158 740 тона + 79 480 тона. Продажбите на соево масло са били 18 649 тона. От началото на кампанията по прибирането на соята в Аржентина са ожънати 7.8% от площите при 5.9% седмица по-рано. През март в Китай са внесени 6.33 млн. тона соя, което е с 3.7% повече от март 2016г и с 15.09% повече от февруари 2017 година.  

В четвъртък цената на пшеницата в Чикаго се понижи с 1 – 3 цента/бушел. Експортните продажби на пшеница от САЩ са били 421 610 тона (-25.8% и +238.1%) + 125 286 тона. Експортът през седмицата е бил 634 316 тона. От началото на сезона експортните продажби са 99% от годишната прогноза на USDA при 100% средно ниво. 

В четвъртък царевичните фючърси се повишиха в Чикаго с 1.75 – 2.5 цента/бушел. Експортните продажби на царевица са били 737 982 тона (-35.16 и 35.02) и + 50 000 тона. Износът е бил 1 076 285 тона. Най-големи купувачи са били Япония, Мексико, Колумбия, Тайван, Саудитска Арабия. Поетите задължения за износ са 87% спрямо годишната прогноза на USDA при 72% година по-рано и 84% средно ниво за последните години.

През изминалата седмица условията за развитието на културите в САЩ бяха добри – достатъчно влага. В Европа, Украйна и Русия валежи нямаше и във Франция и Испания започва да се чувства сериозно засушаване. В Индонезия и Малайзия продължава да вали регулярно. В Австралия и Индия валежи няма и сушата е повсеместна. В Бразилия влагата е на добро ниво и соята и царевицата се развиват отлично. В Аржентина влагата е прекомерна, трудно се придвижват жътвите на соята и царевицата. Най-важен елемент от пазарите сега е метеорологичната обстановка в Бразилия, Аржентина и Северното полукълбо. В САЩ условията продължават да са добри. В Западна Европа валежите остават дефицитни, само на места в Германия те ще бъдат повече. В България и Румъния изненадващо ще вали (предвид малкото валежи в Западна Европа) и то обилно. В Южните части на Украйна също ще има много валежи, но в централните части, южните и централни части на Русия валежите ще бъдат малко. В най-западните части на Русия ще има повече валежи. В централните части на Русия ще има понижение на температурите до -6 градуса. В Индия, Китай и Австралия валежите ще са минимални, а в Индия ще бъде и горещо до +40 градуса. В Бразилия и Аржентина валежите рязко намаляват. Обстановка на засушаване засега има формирана във Франция, Испания, Индия и Австралия. В Южна Америка обстановката се нормализира след многото валежи в Аржентина.

В САЩ валежите са обилни и вече стават продължителни. Това може да причини масови болести по пшеницата, а също така забавя и сеитбата на царевицата. Сеитбата на царевицата ще протича бавно и през настоящата седмица поради очакваните валежи. Все още сме в началото на сезона, но темповете на сеитбата са зад средното пет годишно ниво и напрежението се повишава. От друга страна валежи трябваха, нооо …. не толкова много. В Аржентина валя много. Засега прогнозите за новите реколти не се движат в сериозно понижение и най-вероятно високият потенциал ще се запази. Първите добиви от соя са обнадеждаващи, но след като те бяха получени паднаха валежите. Май гледаме повторение на серията от началото на миналата година. Ако валежите продължат, което и се прогнозира, щетите ще се преглътнат. При последните валежи температурите не бяха високи както през миналата година. Сега не се очаква развитие на болести именно поради това.

През седмицата основно събитие по пазарите беше публикуването на априлския доклад на USDA. Най-важните данни от него са:

        СВЯТ ПРОИЗВОДСТВО млн. т

  култура

2016-2017 април

     +/-  2015/2016

   +/- апрт-март

пшеница

   751.36

   +16.13

   +0.29

царевица

 1053.76

   +90.44

  +4.52

соя

  345.97

   +32.95

  +5.18

слънчоглед

    45.36

    +4.89

   +0.32

пал. масло

    62.79

    +4.07

    -1.07

        СВЯТ КРАЙНИ ЗАПАСИ млн. т

  култура

2016-2017  април

    +/- 2015/2016

    +/- апр-март

пшеница

   252.29

   +10.55

   +2.35

царевица

  222.98

   +11.15

   +2.30

соя

   87.41

   +10.28

   +4.59

слънчоглед

    2.35

    +0.19

   +0.04

пал. масло

    7.62

    -0.22

   +0.13

 

       РУСИЯ ПРОИЗВОДСТВО млн. т

  култура

2016-2017 април

    +/-  2015/2016

   +/- апр-март

пшеница

    72.53

   +11.49

   +0.03

царевица 

    15.31

    +2.14

   -0.19

сл. масло

     4.17

    +0.64

   +0.10

          РУСИЯ ЕКСПОРТ млн. т

  култура

2016-2017 април

    +/- 2015/2016

    +/- апр-март

пшеница

    28.00

    +2.46

    -0.50

царевица 

    5.30

   +0.61

     0.00

сл. масло

    2.00

    +0.46

    +0.05

 

    УКРАЙНА ПРОИЗВОДСТВО млн. т

  култура

2016-2017 април

    +/-  2015/2016

   +/- апр-март

пшеница

    26.80

    -0.47

    0.00

царевица 

   28.00

   +4.67

    0.00

сл. масло

     5.76

   +0.73

   0.00

         УКРАЙНА ЕКСПОРТ млн. т

  култура

2016-2017  април

    +/- 2015/2016

    +/- апр-март

пшеница

    17.30

     -0.13

   +0.80

царевица 

   18.00

    +1.40

    0.00

сл. масло

    5.10

     +0.60

    0.00

 

 

1. Пшеница – тук почти всичко за текущата година е решено. Правят се преоценки на потребление и крайни запаси. В този доклад обаче крайните запаси от културата за този сезон отново са повишени и то с не малко – 2.35 млн. тона до 252.29 млн. тона.

2. Царевица – Ръст на реколтите има за Аржентина +1 млн. тона до 38.5 млн. тона, за Бразилия +2 млн. тона до 93.5 млн. тона, за Индонезия +0.7 млн. тона до 10.9 млн. тона, за Мексико +1 млн. тона до 27.0 млн. тона, ЮАР +0.4 млн. тона до 15.0 млн. тона. Крайните запаси са повишени с 2.30 млн. тона до 222.98 млн. тона.

3. Соя – Реколтата от соя също е повишена с 5.18 млн. тона до 345.97 млн. тона. Ръстове има за Бразилия +3.0 млн. тона до 111.0 млн. тона, за Аржентина с 0.5 млн. тона до 56.0 млн. тона и за Парагвай с 0.93 млн. тона до 10.1 млн. тона. Крайните запаси от соя нарастват също значително с +4.59 млн. тона до 87.41 млн. тона.

И при този доклад запасите хвърчат нагоре. Все излиза, че не са дооценени реколтите в Южна Америка. Там все още има рискове за втората реколта от царевица в Бразилия. Необходими са валежи, които до момента ги има.

Продължаваме с експорта на зърнени и маслени култури от някои големи износителки в света:

1. Русия - През периода 31.03 – 06.04.2017г от руски морски пристанища са изнесени 568 700 тона зърно при 756 000 тона седмица по-рано. Експортирани са 430 300 тона пшеница, 120 300 тона царевица и 18 100 тона ечемик.

По предварителни данни, през март износът на пшеница от Русия остава на високо ниво – 2.8 млн. тона, което е със 170% повече от март 2016 година – 1.71 млн. тона. Общият експорт на зърно от страната през месеца е 3.7 млн. тона (2.77), в т.ч. ечемик 148 000 тона (299 000) и царевица 635 000 тона (703 000). През април от Русия ще бъдат изнесени 3.07 млн. тона зърно (2.28), в т.ч. пшеница 2.5 млн. тона (1.42), ечемик 100 000 тона (207 000), царевица 450 000 тона (616 000).

От началото на сезона до 5.04.2017г от Русия са изнесени 28.703 млн. тона зърно, в т.ч. 22.186 млн. тона пшеница, 2.322 млн. тона ечемик и 3.992 млн. тона царевица. Експортът е с 0.1% по-слаб от миналата година – 28.745 млн. тона.

2. Украйна - През периода 1 – 7 април от украински морски пристанища са изнесени 860 100 тона зърно при 739 700 тона седмица по-рано. Експортирани са 258 800 тона пшеница, 493 100 тона царевица и 108 200 тона ечемик.

3. САЩ – Експортните продажби на пшеница от САЩ са били 421 610 тона (-25.8% и +238.1%) + 125 286 тона. Експортът през седмицата е бил 634 316 тона.  Експортните продажби на царевица са били 737 982 тона (-35.16 и 35.02) и + 50 000 тона. Износът е бил 1 076 285 тона. Експортните продажби на соя от САЩ са били 402 263 тона стара реколта (-16.5% спрямо предходната седмица и +5.3% спрямо същата седмица на миналата година) + 124 700 тона нова реколта. Износът е бил 805 600 тона.

4. Канада - През първите тридесет и шест седмици на текущия сезон от Канада са експортирани 12.1 млн. тона пшеница, което е с 18% по-малко от текущия сезон според данни на CGC. Износът на мека пшеница намалява с 19% до 9.2 млн. тона, на дурум с 13% до 2.9 млн. тона.

Експортът от Русия и Украйна остава силен за това време на годината. Руснаците обаче не могат да надминат показателите от предходната година – това като цяло за зърното. В частност експортът на царевица е много добър, на пшеница също, но под очакванията за този сезон. Украинците обаче разбиват всички !!! Като цяло износът от САЩ остава много добър въпреки пониженията през изминалата седмица. Показателите са отлични, фермерите продават, защото новата пшеница вече чука на вратата.

В Европа анализаторите са притеснени от сухотата във Франция, Испания и Великобритания. Дефицита на влага в почвите на Франция е от порядъка на 30 – 50%. Прогнозите не сочат нови валежи в следващите дни. Засега посевите се задържат в добро състояние, без загуба на потенциал за бъдещите добиви. Ако скоро няма добри валежи ще започнем да отчитаме спад на показателите на новата реколта. До момента със сигурност реколтата от пшеница ще се понижи в САЩ. Висока вероятност това да се случи има и в Австралия. В Русия и Украйна реколтите също ще са по-ниски, но това благодарение на много високите показатели през 2016 година. В ЕС се чакат ръстове, но само при нормални валежи – очакваме ги.

Анализатори от Strategie Grains са уточнили прогнозата си за реколтата от зърнени култури в ЕС през текущата година. Реколтата от мека пшеница е 143.8 млн. тона при мартенска прогноза от 143.9 млн. тона и при 135.8 млн. тона през 2016 година, от ечемик 61.3 млн. тона (61.4 и 59.9), а от царевица 60.4 млн. тона (60.5 и 59.8). В страни като Испания и Франция запасите от влага в почвата са минимални и това може бързо да промени добрата прогноза за реколтата, ако скоро няма обилни валежи. Прогнозата за експорта на пшеница от ЕС през текущия сезон е повишена с 300 000 тона до 23.5 млн. тона благодарение на повишеното търсене от страна на Турция. През 2017 – 2018г. от ЕС ще бъдат изнесени 26.2 млн. тона пшеница. В края на текущия сезон запасите от пшеница в ЕС ще бъдат на ниво 10.1 млн. тона, което с 37% по-малко от предходната година и е най-нисък показател за последните 13 години. Прогнозата е на агенция Tallage SAS. Ниските запаси от пшеница в края на сезона и това, че България е една от първите страни, където стартира жътвата, може да предизвикат повишено търсене на културата точно по жътва. При цена 290 – 300 BGN/тон от производител – сделката си заслужава. Върху процеса на повишено търсене няма да попречат Украйна (изтощени запаси от пшеница стара реколта) и Русия (запаси от пшеница намиращи се в централната част на страната, чиито логистични разходи ще са високи). Това е като потенциала възможност за ранна сделка при продажба на пшеница.

През 2016 – 2017г площите с царевица в Бразилия рязко се увеличиха под влияние на високите цени на културата в началото на сезона предизвикани от сушата преди това. В края на текущия сезон запасите от царевица в страната ще се повишат със 70%, а цената съответно ще се понижава. Поради пренасищането на пазара с царевица, цената и ще се понижи под минималната определена от правителството и то ще се намеси, което допълнително ще увеличи запасите, защото ще спре експорта. Поради ниските цени площите с царевица в Бразилия ще се понижат с 10 млн. декара до 160 млн. декара. От там реколтата ще се понижи с 8.0 млн. тона до 85.0 млн. тона. Експортът ще се редуцира с 2.0 млн. тона до 28.0 млн. тона. През годината импортът на царевица ще бъде минимален – 0.5 млн. тона. Въпреки скандалите с бразилското месо, потреблението на фуражи ще остане стабилно. Вътрешното потребление на царевица в Бразилия през 2017 – 2018г. се очаква да достигне 59.0 млн. тона. Така крайните запаси ще спаднат с 2.0 млн. тона до 9.14 млн. тона. Ситуацията в Бразилия ще се нормализира. Все още не се знае точно как ще приключи настоящия сезон. В Случай, че валежите не са достатъчно през следващите 1 – 2 месеца втората реколта от царевица ще е под настоящите прогнози.

При маслата ситуацията също се променя динамично. На пазара ще се увеличава предлагането на палмово масло от Индонезия и Малайзия. Това е свързано с редовните валежи през последните месеци, което възстанови палмовите плантации. В същото време предлагането на соево масло в САЩ е високо поради голямата соева реколта. Бразилия почти е прибрала новата си соева реколта, която определено е над 110 млн. тона. В Аржентина има проблеми с валежите, но и там до няколко седмици соята ще се прибере. Това ще увеличи значително предлагането на соя и продукти от нейната преработка по света. Трябва да се отбележи, че и търсенето на масла е високо и засега баланса се запазва без съществена промяна на цените. От тук нататък фактор ще остане новата реколта от соя в САЩ. Относно слънчогледовата и рапичната реколти през новия сезон – нищо съществено като промяна. Очаква се рапичната леко да се повиши, а слънчогледовата леко да се понижи. Важна част от моделите е прогнозата, че през 2016 – 2017г. вносът на растителни масла в Индия може да достигне 14.81 млн. тона, което е с 0.4 млн. тона по-малко от рекорда от предходната година и ще бъде първото понижение за последните пет години. През периода януари – март 2017г. водещите износителки на слънчогледово масло в света (Украйна, Русия и Аржентина) увеличават експорта му до 2.33 млн. тона при 1.88 млн. тона година по-рано. От Русия са изнесени 0.56 млн. тона масло (0.5), от Украйна 1.59 млн. тона (1.17), от Аржентина 0.17 млн. тона (0.22). Световният износ на рапично масло през периода достига 0.76 млн. тона (0.69), а на соево масло 1.87 млн. тона (2.19). Очаква се до края на сезона вносителите да повишат търсенето на соево и палмово масла. В същото време през март запасите от палмово масло в Малайзия нарастват с 6.5% до 1.55 млн. тона. За месеца се очакваше спад на запасите, но прогнозата не се реализира. Причина за ръста на запасите се оказва скока на производството на продукта през месеца с 16.33% до 1.46 млн. тона. Това е с 20% повече от миналата година, когато палмовите плантации бяха в лошо състояние в следствие на сушата.

Влошаването на търговските отношения между САЩ и Китай се отразиха пагубно на цената на американското DDGS. Запасите нарастват, а цените се намират на най-ниското ниво за последните 10 години. През първите шест месеца на сезона доставките на DDGS от САЩ за Китай спадат с 69% спрямо предходната година. Третият по големина клиент – Виетнам също изключи доставките от средата на декември. Спот цената на DDGS в Айова се понижи с 47% от своя връх през юни 2016 година. При толкова голям спад на цената на продукта, веднага се включват нови купувачи. През февруари в САЩ вътрешното потребление на DDGS нараства. Нарастват покупките от Нова Зеландия, Турция и Мексико, като последната вече е най-голям купувач на продукта. Няма как пазарът да не забележи толкова евтино DDGS в сравнение с царевицата. Влияние върху свръх предлагането оказва и рекордно високото производство на етанол в САЩ. Може би постигнахме нов баланс при процеса на производство на етанол, който ще остане устойчив дълго време при настоящата пазарна ситуация.

Обобщено – Рисковете пред новата реколта в Бразилия и Северното полукълбо ги има, но засега те не се материализират в безвъзвратно загубване на потенциал за добивите. Очаквам 2017г да донесе и проблеми, не само върхови постижения както тя стартира за Южното полукълбо.

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

     Промени FOB цени в USD/тон

    страна

     САЩ

  Аржентина

    период

13.04

07.04

+/-

13.04

 07.04

+/-

мека пшеница

 184

 182

 +2

 188

  190

 -2

царевица

 162

 157

 +5

 167

  162

 +5

соя

 364

 756

 +8

 370

 3708

  0

     Промени FOB цени в USD/тон

    страна

   Украйна 

   Франция

    период

13.04

07.04

+/-

13.04

07.04

+/-

мека пшеница

 189

 187

 +2

 181

 177

 +4

царевица

 169

 169

  0

 187

 186

 +1

слънчоглед

 385

 390

 -5

 379

 381

 -2

 

През изминалата седмица FOB цените на културите в света прекратиха поредните серии от понижения и направиха корекция в повишение. Изключение беше слънчогледа, който този път се понижаваше. Може да е изненада, но сега най-евтината пшеница се оказва френската следвана от американската, аржентинската и най-скъпа е украинската пшеница. При царевицата най-евтина е американската и то с доста под следващата аржентинска царевица – 5 USD/тон. Бразилската соя е най-евтина на пазара сега – 363 USD/тон, следвана веднага от американската. Аржентинската соя остава по-скъпа – все още там е началото на жътвената кампания, а и валежите през последните седмици оказват натиск върху цените и те се повишават. 

Цени на културите  нова реколта 2017 година от производител:

- Пшеница – През септември цената на пшеницата ще бъде 285 - 300 BGN/тон.

- Царевица – През октомври цената на царевицата ще бъде 285 - 300 BGN/тон.

- Слънчоглед – През октомври цената на слънчогледа ще бъде 660 – 680 BGN/тон.

 

Какво се случва с рентабилността на зърнопроизводството през НОВАТА 2017 – 2018г ??? Грубо пресмятане на рентабилността от различните култури за едно усреднено стопанство:

- за ферма в Северна България (без Добруджа)

култура

добив
кг/дка

прод. цена
 лв/кг

субсидия
лв/дка

общо лв от дка

пшеница

 565

 0.29

   30

193.9

слънчоглед

 285

 0.67

   30

221.0

рапица

 270

 0.67

   30

210.9

царевица

 550

 0.29

   30

189.5

култура

разх.
лв/дка

рента
лв/дка

резулт
лв/дка

дял в %

кр. резулт
лв/дка

пшеница

 115

  45

 33.9

 50

 16.9

слънчоглед

 110

  45

 66.0

 25

 16.5

рапица

 115

  45

 50.9

 10

  5.1

царевица

 110

  45

 34.5

 15

  5.2

       

общо

 43.7

 

- за ферма в Добруджа

култура

добив
кг/дка

прод. цена
 лв/кг

субсидия
лв/дка

общо лв от дка

пшеница

 670

 0.30

   30

231.0

слънчоглед

 310

 0.67

   30

237.7

рапица

 330

 0.67

   30

251.1

царевица

 580

 0.30

   30

204.0

култура

разх.
лв/дка

рента
лв/дка

резулт
лв/дка

дял в %

кр. резулт
лв/дка

пшеница

 115

  80

 36.0

 50

 18.0

слънчоглед

 110

  80

 47.7

 25

  11.9

рапица

 115

  80

 56.1

 10

  5.6

царевица

 110

  80

 14.0

 15

 2.1

       

общо

 37.6

 

Изчисленията са направени със средни добиви, които се постигат при нормално отглеждане и цени за септември - октомври. Потенциалната печалба е добра. Трендът за спад на резултатите от последните години явно ще бъде пречупен и всичко ще започне от начало – цени на земя, ренти, конкуренция…………