Русия и Украйна засилват конкуренцията при пшеницата, Румъния подготвя нова подкрепа за земеделските разходи, а разширяването на маслодайните култури в Югоизточна Европа оформя новия баланс на Черноморския пазар.
Черноморският аграрен пазар остава един от основните източници на ценова конкуренция в Европа. През седмицата фокусът беше върху нарастващото предлагане на руска и украинска пшеница, бъдещия режим за достъп на украинската земеделска продукция до пазара на ЕС и увеличаващото се значение на Югоизточна Европа при рапицата и слънчогледа.
Към тази картина се добавят и политики, които могат да променят себестойността и конкурентоспособността в региона. Румъния обсъжда директна покупка на дизел без акциз за фермерите от 2027 г. и подготвя около 60 млн. евро компенсации за торове, докато международният пазар на минерални торове показва признаци на стабилизация и възможен ценови натиск надолу.
Русия и Украйна засилват натиска върху европейската пшеница
Засиленото предлагане от Черноморския регион продължава да ограничава възстановяването на европейските цени на пшеницата. Въпреки активизирането на френския износ и трета поредна сесия на повишение при близкия контракт на Euronext, руският и украинският експорт поддържат силна конкуренция на международните пазари.
Декемврийският контракт за хлебна пшеница на Euronext се покачи с 0,1% до 228,25 евро/тон, след като по-рано беше достигнал 223 евро/тон — най-ниското равнище за последните три месеца и половина. Повишението обаче остава ограничено от увеличеното предлагане от Черноморието.
Руският износ на пшеница през октомври се оценява на около 3 млн. тона. Към 2 ноември повече от 120 000 тона руска пшеница с 12,5% протеин са били предлагани през балтийските пристанища при 258–261 долара/тон FOB. Това е около 5 долара/тон под западноевропейската пшеница и приблизително 10 долара под руската пшеница на румънския пазар.
Руски търговци все по-активно използват балтийските пристанища, докато украинската пшеница достига външните пазари и през Румъния. Това увеличава ценовата конкуренция както в Черноморския басейн, така и на традиционните пазари за европейска пшеница.
Бъдещият достъп на Украйна до ЕС се превръща в стратегически въпрос
Друг ключов регионален фактор е бъдещият режим за търговия с украинска земеделска продукция след евентуалното присъединяване на страната към ЕС. Киев заявява готовност да приеме временни ограничения за определени земеделски продукти, но отхвърля възможността тези мерки да се превърнат в постоянни бариери.
Според представената информация Европейската комисия е предложила някои чувствителни украински земеделски продукти, включително зърно, да бъдат изключени от пазара на ЕС дори след пълноправно членство. В замяна ЕС би могъл да подпомага износа им към трети пазари, включително Близкия изток, Африка и Азия.
За Черноморския регион този въпрос е пряко свързан с бъдещите търговски потоци. Ако по-голяма част от украинското зърно бъде насочвана към трети пазари вместо към вътрешния пазар на ЕС, конкуренцията между Украйна, Русия и останалите износители от региона може да се концентрира още по-силно именно на международните дестинации.
Румъния подготвя мерки за намаляване на производствените разходи
Румъния обсъжда механизъм, при който земеделските производители да могат да купуват дизел без акциз директно от бензиностанциите от 2027 г. В момента дизелът се посочва на цена около 11 леи/литър, като акцизът е между 2,7 и 3 леи/литър.
Паралелно с това правителството подготвя около 60 млн. евро подкрепа за компенсиране на разходите за торове в растениевъдния сектор. От тях 29,8 млн. евро са осигурени от Европейската комисия, а още 30 млн. евро трябва да дойдат от националния бюджет.
Подобни мерки могат да имат по-широко регионално значение, тъй като разходите за гориво и торове са сред основните компоненти в себестойността на зърното. При силно конкурентен Черноморски пазар разликите в производствените разходи могат да се превърнат и в разлики в експортната конкурентоспособност.
Югоизточна Европа върви срещу общия спад при рапицата в ЕС
При рапицата регионът се движи в различна посока спрямо части от Западна и Централна Европа. За сезон 2027/28 площите с рапица в ЕС се очаква да намалеят с 5% до 6,1 млн. ха, основно заради сушата и проблемите при сеитбата във Франция и други части на Европа.
Югоизточна Европа обаче продължава да разширява площите. България е показателен пример: само в Добруджа зимната рапица достига 202 000 дка, а на национално ниво площите са с 18,3% повече спрямо година по-рано.
За сезон 2026/27 европейската реколта от рапица се оценява на 19,9 млн. тона спрямо 19,8 млн. тона месец по-рано, но остава с 3,4% под нивото от предходния сезон. Euronext за февруари и май 2027 г. се намира около 550 евро/тон, докато рапицата в Румъния е посочена на 520 евро/тон DAP Констанца.
Слънчогледовата търговия в региона се пренарежда
ЕС увеличава рязко вноса на слънчогледово семе. Между 1 юли и 25 октомври са внесени 240,48 хил. тона, което е с 73,9% повече спрямо същия период година по-рано.
Аржентина вече е най-големият доставчик със 101,1 хил. тона и дял от 42,04%. Сърбия е втора с 48,68 хил. тона и дял от 20,24%, докато Молдова отстъпва на трето място с 48,25 хил. тона и дял от 20,06%.
Украйна също увеличава доставките си към ЕС 6,2 пъти — до 11,76 хил. тона спрямо 1,89 хил. тона година по-рано. Делът ѝ във вноса достига 4,89%. Тази комбинация от по-голям регионален и външен внос засилва конкуренцията на европейския пазар на маслодайни култури.
По-слабият пазар на торове може да промени разходната картина
Международният пазар на минерални торове показва първи признаци на стабилизиране след предишния период на поскъпване. Слабата покупателна активност, високите запаси и увеличеното предлагане създават потенциал за понижение на цените.
При уреята по-високият износ от Китай увеличава натиска върху котировките. DAP постепенно поевтинява заради достатъчните запаси и слабата търговия, докато MAP се задържа по-стабилно. При калиевите торове високите запаси и умереното търсене също повишават риска от ценова корекция.
За производителите около Черно море евентуално по-ниски цени на торовете могат да компенсират част от натиска от горивата, логистиката и слабата ценова среда при някои зърнени култури.
Черноморският пазар остава доминиран от конкуренцията
Основната картина в региона остава силно конкурентна. Русия и Украйна продължават да увеличават натиска върху международния пазар на пшеница, Румъния се стреми да намали производствените разходи на своите фермери, а България и други части на Югоизточна Европа увеличават интереса към рапицата.
Паралелно с това търговията със слънчоглед се променя под натиска на растящия внос в ЕС, а бъдещият режим за украинските земеделски продукти след евентуалното членство в ЕС може да има дългосрочно отражение върху посоката на търговските потоци от целия Черноморски басейн.
