Пшеницата изпреварва миналогодишния темп на сеитба с близо 50%, а рапицата отново се превръща в една от най-интересните култури за производителите на фона на по-високи цени, добри добиви и променящ се европейски пазар.
Началото на ноември очертава значително по-активна картина на българския земеделски пазар в сравнение със същия период на миналата година. Есенната сеитба при почти всички основни култури върви с осезаемо по-бърз темп, а най-силното ускорение е при пшеницата и ечемика. Паралелно с това рапицата продължава да възстановява позиции, особено в Добруджа, където добрите резултати от последната реколта и по-високите пазарни цени са върнали интереса на производителите към култура, която само преди няколко години беше силно редуцирана.
Външната среда също остава важна. Засиленото предлагане на пшеница от Русия и Украйна продължава да оказва натиск върху европейските котировки, докато при маслодайните култури перспективата е по-разнопосочна. Европейските площи с рапица се очаква да се свият през следващия сезон, но Югоизточна Европа върви в обратната посока, а растящият внос на слънчоглед в ЕС променя конкурентната среда за производителите в региона.
Пшеницата води ускорението при есенната сеитба
Най-силният сигнал от българския пазар през седмицата идва от темпа на есенната сеитба. Към края на октомври засетите площи с пшеница достигат 627 236 ха спрямо 418 548 ха към 30 октомври 2025 г. Това представлява увеличение от 49,9% на годишна база и е най-големият ръст сред наблюдаваните есенни култури.
Ечемикът също показва значително по-бърз напредък. Към 29 октомври площите достигат 112 788 ха спрямо 83 598 ха година по-рано, което означава увеличение с 34,9%. При тритикалето ръстът е 33,1%, като площите се увеличават от 4 167 ха до 5 545 ха. Тези данни показват, че производителите са използвали есенния прозорец за полски дейности значително по-активно спрямо предходната година.
Ръжта остава единственото изключение от общата тенденция. Засетите площи са 2 156 ха спрямо 3 088 ха година по-рано, или спад от 30,2%. Така структурата на есенната сеитба се измества още по-ясно в полза на основните зърнени култури и рапицата.
Рапицата се завръща убедително в Добруджа
Една от най-съществените промени на вътрешния пазар е възстановяването на интереса към маслодайната рапица. В Добричка област площите със зимна рапица достигат 202 000 дка към края на октомври. Само преди три години те са били едва 31 000 дка, което означава, че за този период площите са нараснали почти седем пъти.
Тенденцията не е еднократна. През есента на 2025 г. земеделските производители в Добруджа са засели малко над 192 000 дка, докато година по-рано площите са били около 68 000 дка. Постепенното възстановяване показва, че производителите отново възприемат рапицата като икономически конкурентна култура след период, в който неблагоприятните климатични условия доведоха до сериозно отстъпление.
На национално ниво също се отчита увеличение. Засетите площи с маслодайна рапица достигат 157 436 ха спрямо 133 129 ха година по-рано, което представлява ръст от 18,3%. Така България се вписва в по-широката тенденция за разширяване на рапичните площи в Югоизточна Европа, въпреки че за ЕС като цяло перспективата за следващия сезон е противоположна.
Добрата реколта върна икономическия интерес към културата
Зад ръста на площите стои силният резултат от реколта 2026. Земеделски производители от Добруджа посочват средни добиви между 350 и 420 кг/дка, като освен количеството е отчетена и много добра масленост на прибраното зърно.
Официалните данни показват среден добив от 382,5 кг/дка при реколтирани 192 200 дка в Добричка област. Това е значително подобрение спрямо 2025 г., когато средният добив е бил 310 кг/дка. В отделни стопанства, в зависимост от използваните хибриди и агротехнологията, добивите през настоящия сезон са надхвърлили 500 кг/дка.
Тези резултати са важни не само от агрономическа гледна точка. Те дават на производителите по-силна икономическа мотивация да върнат рапицата в сеитбооборота, особено когато са комбинирани с по-добра реализация на пазара.
Цената на рапицата се придвижи от 470–480 до 510–535 евро/тон
Пазарната динамика е вторият основен двигател зад възстановяването на площите. В началото на жътвата цените в България са били около 470–480 евро/тон, а през есента се наблюдава постепенно покачване.
Сделките на вътрешния пазар и офертите на Софийската стокова борса вече се движат в диапазона 510–535 евро/тон. Стабилното търсене от преработвателната промишленост за растителни масла и биогорива, съчетано с умерено предлагане на рапица в Черноморския регион, е предотвратило по-силен натиск върху цените.
По този начин производителят влиза в новия сезон при по-различно съотношение между риск и потенциална възвръщаемост. Културата остава чувствителна към климатичните условия, но добрият добив и устойчивите цени през 2026 г. очевидно са променили нагласите.
Валежите през септември дадоха добър старт на новата рапица
Сеитбата на рапицата започна още в края на август и началото на септември, когато условията все още се характеризираха с летни температури и засушаване. По-късните валежи през септември, достигнали около 40 л/кв. м, са осигурили над 90% поникване в Добруджа и към момента посевите са оценени като много добри.
Производителите адаптират и технологията си към по-нестабилните климатични условия. При стандарт от около 50 растения на квадратен метър някои стопанства вече сеят около 65 растения, за да запазят 30–40 здрави растения при евентуални неблагоприятни климатични фактори. Подходът е резултат от предишни години, когато част от посевите с рапица в Добруджа бяха унищожени и се наложи площите да бъдат презасявани с пролетни култури.
Европейската рапица дава допълнителна подкрепа на регионалната перспектива
Докато България и Югоизточна Европа увеличават площите, общата картина в ЕС сочи в друга посока. За сезон 2027/28 площите с рапица в Европейския съюз се очаква да намалеят с 5% до 6,1 млн. ха. Основният натиск идва от продължителната суша, особено във Франция, както и от проблеми с влагата в части от Германия и Централна Европа.
За текущия сезон 2026/27 прогнозата за реколтата е повишена леко до 19,9 млн. тона от 19,8 млн. тона месец по-рано, но остава с 3,4% под произведените 20,6 млн. тона през предходния сезон. Средният добив се оценява на 3,1 т/ха, което е спад с 8,8%, въпреки увеличението на площите с 4,9% до 6,4 млн. ха.
За българския производител комбинацията между по-слаби перспективи за площите в Западна и Централна Европа и увеличаващо се производство в Югоизточна Европа създава по-интересна регионална конкурентна среда. Февруарските и майските фючърси на Euronext за 2027 г. са посочени на ниво 550 евро/тон, докато рапицата в Румъния се котира около 520 евро/тон DAP Констанца.
Пшеницата остава под натиска на Черноморското предлагане
При пшеницата международният фон е по-конкурентен. Активният руски и украински износ ограничава възможностите за трайно поскъпване на европейските котировки, въпреки засилената експортна активност от Франция.
Декемврийският контракт за хлебна пшеница на Euronext се е повишил с 0,1% до 228,25 евро/тон, отбелязвайки трета поредна сесия на ръст. Преди това котировката е достигнала 223 евро/тон — най-ниското равнище за последните три месеца и половина. По-далечните контракти обаче остават под натиск, а засиленото предлагане от Русия и Украйна ограничава потенциала за по-силно възстановяване.
Руският износ на пшеница се оценява на около 3 млн. тона през октомври. Към 2 ноември над 120 000 тона руска пшеница с 12,5% протеин са били предлагани през балтийските пристанища при 258–261 долара/тон FOB. Това е приблизително 5 долара под западноевропейската пшеница и 10 долара под цената на руска пшеница на румънския пазар. Украинската продукция също достига международните пазари през Румъния, което запазва силната конкуренция в непосредствена близост до България.
Слънчогледът влиза в по-конкурентна европейска среда
При слънчогледа европейската картина също се променя. Производството в ЕС за сезон 2026/27 се очаква да достигне 9,7 млн. тона, което е увеличение с 14,1% на годишна база. Площите се увеличават с 10,9% до 5,1 млн. ха, а средният добив е оценен на 1,9 т/ха, или с 5,6% повече спрямо предходния период.
Едновременно с това европейският внос на слънчогледово семе нараства рязко. От 1 юли до 25 октомври ЕС е внесъл 240,48 хил. тона, или с 73,9% повече спрямо година по-рано. Това означава, че вътрешните производители, включително българските, работят в среда на по-голямо европейско производство, но и на значително по-силен импортен поток.
Особено силно е навлизането на Аржентина, която се превръща във водещ доставчик на слънчоглед за ЕС със 101,1 хил. тона спрямо едва 2,1 хил. тона година по-рано. Делът ѝ достига 42,04%. Сърбия е на второ място с 48,68 хил. тона, Молдова доставя 48,25 хил. тона, а Украйна увеличава доставките си 6,2 пъти до 11,76 хил. тона.
Потенциалното поевтиняване на торовете може да облекчи част от разходния натиск
Пазарът на минерални торове също изпраща по-благоприятни сигнали към растениевъдния сектор. В края на октомври глобалният пазар показва признаци на стабилизиране след предходния период на поскъпване, а слабата търговска активност, високите запаси и увеличаващото се предлагане създават предпоставки за корекция надолу.
При азотните торове купувачите остават предпазливи заради високите цени на уреята, но увеличеният китайски износ създава натиск върху котировките. При DAP цените постепенно намаляват заради слабата търговия и достатъчните запаси в Индия и Пакистан, докато MAP се задържа по-стабилно. Калиевите торове засега са сравнително устойчиви, но високите наличности в Китай и умереното търсене увеличават риска от понижение.
За българските производители тази тенденция е важна в момент, когато решенията за подхранване на есенните посеви и подготовката за следващите полски дейности могат да окажат значително влияние върху себестойността. Източникът не посочва конкретни актуални български цени на торовете, но международната тенденция към по-слабо търсене и по-високи наличности засега не подкрепя сценарий за трайно ново поскъпване.
Българският пазар влиза в зимния период с повече засети площи и по-силен интерес към маслодайните култури
Общата картина към началото на ноември показва значително по-напреднала есенна кампания и ясно връщане на интереса към рапицата. Пшеницата и ечемикът са засети с много по-висок темп спрямо миналата година, а добрите резултати от рапица през 2026 г. и повишението на цените до 510–535 евро/тон подкрепят решението на стопаните да увеличат площите.
В същото време външната среда остава силно конкурентна. Руският и украинският износ продължават да ограничават ценовия потенциал при пшеницата, вносът на слънчоглед в ЕС се увеличава рязко, а европейският пазар на рапица се разделя между свиващи се площи в Западна Европа и разширяване в Югоизточна Европа.
Така българският зърнен сектор навлиза в следващия етап на сезона с добър агротехнически старт, но и с необходимост внимателно да следи Черноморската конкуренция, европейското търсене и движението на производствените разходи.