Украйна се насочва към силна реколта от царевица, докато Турция остава силно зависима от вноса на слънчоглед, а Румъния се сблъсква с необичайна комбинация от високи цени на царевицата и сериозен недостиг на складови площи.
Черноморският пазар на зърнени и маслодайни култури навлиза в есента със силно различаващи се сигнали за предлагането в отделните държави. Въпреки трудните метеорологични условия през лятото Украйна все още се очаква да прибере значителни количества царевица и слънчоглед, по-добрата реколта от слънчоглед в Турция няма да премахне необходимостта от внос, а Румъния се сблъсква със силни цени на царевицата и сериозен логистичен натиск заради ограничения капацитет за съхранение.
Перспективата за украинската царевица остава изненадващо силна
Въпреки продължителната суша в западните части на Украйна и неравномерните летни условия в страната, последните прогнози сочат добив от царевица малко над средното за последните пет години. Съвместният изследователски център на Европейската комисия прогнозира среден добив от царевица за зърно от 7,40 т/ха, което би довело до национално производство от около 35,1 млн. тона.
Перспективите при слънчогледа също остават сравнително устойчиви. Средният добив се прогнозира на 2,29 т/ха, малко над петгодишната средна стойност, а производството се оценява на 14 млн. тона. Соята е ясното изключение – производството се прогнозира на едва 3,68 млн. тона, или 23% под средното за последните пет години, вследствие както на по-слабите добиви, така и на намалените площи.
Това създава смесена картина за регионалното предлагане. Украйна може да остане значим източник на царевица и слънчоглед, докато значително по-слабата перспектива при соята затяга баланса при тази маслодайна култура.
Турската реколта от слънчоглед се подобрява, но нуждата от внос остава висока
Производството на слънчоглед в Турция се прогнозира на 1,8 млн. тона през 2026/27 г., с около 550 000 тона повече спрямо предходния сезон, подкрепено от по-благоприятно време и умерено увеличение на площите до приблизително 770 000 хектара. Към средата на септември около 60% от реколтата вече е била прибрана.
По-голямото производство обаче не премахва необходимостта от внос. Вътрешното потребление на слънчоглед се оценява на 3,4 млн. тона, а вносът на слънчогледово семе се прогнозира на приблизително 1,8 млн. тона. За периода септември–ноември вече са договорени около 400 000 тона.
Така Турция остава важен източник на регионално търсене. Дори при по-добра вътрешна реколта преработвателният сектор ще продължи да разчита силно на вносно слънчогледово семе, което запазва търговските потоци в Черноморския регион ключови за пазара.
В Румъния царевицата се търгува над пшеницата, а складовете се превръщат в основно ограничение
В началото на жътвата Румъния наблюдава необичайно ценово съотношение, при което царевицата отново се търгува по-скъпо от пшеницата. Цените на царевицата са подкрепени от активния вътрешен пазар.
По-непосредственият проблем обаче е логистиката. Румъния очаква около 31,4 млн. тона зърно, докато лицензираният складов капацитет е оценен на едва 16,5 млн. тона. Дори след като се отчетат количествата, които вече са насочени към износ, остава значителен недостиг на складови площи.
Добивите от царевица са определени като добри в много райони и достигат до 8 т/ха без напояване, въпреки по-малките засети площи. Комбинацията от сравнително силни цени и добри добиви е положителна за производителите, но разходите за сушене, енергия и съхранение продължават да отнемат част от това предимство.
Регионалните пазари на пшеница и царевица остават под натиск
По-широкият зърнен пазар остава слаб въпреки някои по-стегнати сигнали при регионалното предлагане. Пшеничните фючърси приключиха сряда на по-ниски нива, а царевицата също поевтиня. В същото време Кокерал понижи прогнозата си за производството на царевица в ЕС и Великобритания през 2026 г. от 52,7 млн. тона на 48,6 млн. тона, като прогнозата за Франция беше намалена особено рязко до 7,6 млн. тона.
За Черноморския регион основната тема следователно не е равномерно свръхпредлагане или недостиг, а все по-силното разминаване между производството и логистиката в отделните държави. Украйна запазва значителен потенциал при царевицата и слънчогледа, Турция продължава да генерира сериозно търсене на вносни маслодайни култури, а силната реколта в Румъния се сблъсква с ограничен складов капацитет. Тези различия вероятно ще поддържат активни регионалните търговски потоци, дори при продължаващ натиск върху международните цени на зърното.