Добруджанският ечемик отчита най-добрите добиви от 4 години, реколтата от пшеница може да постави нов национален рекорд, а в средата на юли китайска делегация идва за одит, който може да отвори най-големия пазар в света за българско зърно.
Зърнопроизводственият сезон в България набира обороти при изключително оптимистични сигнали от полето. Очакванията за пшеницата са реколтата тази година да надмине 7,5 млн. тона — по-добър резултат спрямо миналата година, когато производството достигна малко над 7,3 млн. тона. Ако прогнозата се потвърди, страната ще постигне нов рекорд, а секторът ще излезе от поредицата трудни години, белязани от суши и слаби добиви.
Перспективите са много добри и при ечемика, за когото също се очертава силна стопанска година. Жътвата на ечемик в Добруджа е почти приключила при добиви между 600 и 900 кг/дка, а очакваният среден резултат за областта е около 700 кг/дка. На фона на добрите добиви вече има и ценови предложения за ечемик в Добруджа, като към момента културата се търгува около 161 евро/тон.
Причините за по-добрите резултати са комбинация от климатични и агротехнически фактори. За разлика от предходни сезони, есента е осигурила достатъчна почвена влага по време на поникването и нормален братеж. Зимата е преминала без сериозни стресови температури, а пролетните дъждове са създали добри условия за развитие на посевите. Земеделците са си „научили уроците от годините на суша" — все повече производители вече разпределят торовите норми на няколко влизания вместо да залагат на еднократно торене, което при дефицит на влага дава непредвидими резултати.
При пшеницата жътвата в Добруджа се очаква да започне до края на седмицата. Средният добив е прогнозиран на 600–650 кг/дка, което би представлявало съществено подобрение спрямо 2025 г., когато средният резултат е бил около 570 кг/дка. На национално ниво се очаква между 11,5 млн. и 12 млн. декара с пшеница да бъдат ожънати, а слънчогледът нарежда площи от близо 10 млн. декара. За пшеничената цена все още няма окончателни пазарни предложения, тъй като жътвата тепърва предстои, но прогнозата е тя да бъде близка до ценовите нива при ечемика.
Сред значимите новини за сектора е предстоящото посещение на китайска делегация в средата на юли. Целта е извършването на необходимия одит, след приключването на който е напълно реалистично пшеницата с български произход да получи достъп до китайския пазар — един от най-търсените и значими в света. Ако одитът завърши успешно, това би отворило ново износно направление с огромен потенциал за Bulgarian зърно и би диверсифицирало географията на националния износ в момент, когато страната вече увеличава конкурентоспособността си на световния пазар.
Промените в износната география са пряко свързани и с войната в Украйна, която продължава да преформатира глобалните зърнени потоци. Преди 2022 г. българската пшеница нерядко е била третирана като фуражна на международните пазари, независимо от реалните ѝ качествени показатели. След началото на войната обаче крупни вносители — особено от Северна Африка — са преразгледали изискванията си за покупка на зърно, тъй като ограничените украински доставки са ги принудили да търсят алтернативни произходи. Тази пазарна реконфигурация е дала пряка възможност на Bulgarian пшеница да отговори на нови спецификации и да влезе в пазарни ниши, достъпни за нея преди. В момента Алжир е най-крупният пазар за пшеница от България, а сред ключовите дестинации са и Тунис и редица страни от Близкия изток и Северна Африка.
Конкурентоспособността на българския зърнения сектор се подкрепя и от модернизирана пристанищна инфраструктура. Нови терминали, изградени чрез частни инвестиции без пряко участие на държавата, вече функционират в Бургас и Варна и позволяват товарене на кораби от най-голямата класа за насипни товари. Това е стратегическо предимство: за по-далечни дестинации размерът на кораба е пряко определящ за конкурентоспособността на доставката, тъй като по-голям плавателен съд означава значително по-ниска цена за превоз на тон. Достъпът до максимална товаропоемност директно от български пристанища изравнява разходните условия с по-едрите износители в региона и позволява на търговците да достигат до ключови пазари при по-добри търговски условия.
На тези позитиви обаче се противопоставя структурен проблем, за чието решаване браншът настоява от години — високите фитосанитарни такси при износ. Таксата за фитосанитарен сертификат при износ на пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица е 1,72 евро на тон. При стандартен кораб с товар от около 30 хил. тона разходът за фитосанитарния сертификат достига приблизително 50 хил. евро — разход, който на практика се поглъща не от търговците, а от самите земеделски производители, тъй като той директно намалява изкупната им цена. Сравнението с Румъния е красноречиво: там същата документация за кораб от 30 хил. тона пшеница би струвала едва около 120–130 евро. Тази разлика от 49 000–50 000 евро на кораб представлява пряка конкурентна тежест, която лишава Bulgarian фермери от 1,72 евро на тон приходи в сравнение с конкуренти при равни останали условия.
Наред с жътвата и търговските теми браншът трябва да се съобрази и с нови регулаторни ограничения, влизащи в сила от 10 юли. Министерството на земеделието въведе временна забрана за косене, мулчиране и машинно почистване в земеделски земи от 09:00 до 03:00 часа за периода 10 юли – 1 септември 2026 г. Мярката е насочена към превенция на пожари в периода на най-висок риск и важи за всички категории земеделски земи, включително обработваеми площи, постоянно затревени площи и трайни насаждения. За площите в защитени зони от мрежата Натура 2000 е предвидено специфично изключение — там косенето е разрешено само ръчно или с косачки за бавно косене в часовия диапазон от 20:00 до 10:00 часа. Контролът ще се осъществява от областните дирекции „Земеделие", а нарушителите подлежат на глоби и имуществени санкции.
Що се отнася до пролетните култури, след тежката минала година при царевицата и слънчогледа, когато посевите пострадаха сериозно от засушаването, тази пролет картината изглежда значително по-добра. Редица стопани са преразпределили площи от царевица към ечемик и рапица — развитие, отразяващо по-широкото структурно изместване в посевната структура, наблюдавано в целия страна. Отгледаните площи с царевица и слънчоглед се развиват добре при наличната почвена влага, а основното условие за добри финални резултати остава едно — да не настъпят екстремни температури по време на опрашването. Прогнозите за второто полугодие и за страната, и за региона като цяло остават обнадеждаващи, но земеделците са научили от многократен опит, че в България нищо не може да се приема за сигурно до прибирането на последния декар.