2025 г. беше сред най-тежките за зърнопроизводителите: суша и неблагоприятни условия в по-голямата част от годината, а чак към края – дългоочаквани валежи. Фермерите описват икономическата среда като „ножица“ между високи разходи (торове, горива, труд) и ниски цени на продукцията, което прави рентабилността все по-трудна.

Натискът върху пазара идва и от външна конкуренция и търговски потоци: вносът (вкл. от Украйна и САЩ) и динамиката в Черноморския регион се посочват като фактори, които държат цените под напрежение и ограничават интереса на търговците при реализацията.

Площите и сеитбените намерения очертават промяна в структурата. Отчитат се по-големи площи с рапица в Европа (около +17%), докато при пролетните култури картината е по-тревожна – царевицата в България се очаква да се свие драстично (от около 4 млн. дка в „нормална“ година към прогнози за ~2,7 млн. дка), като тенденцията за намаляване се ускорява след слабите резултати през последните години.

По култури, пшеницата дава сравнително добри добиви в част от страната (посочени са диапазони около 450–700 кг/дка), но при ниски изкупни цени и високи транспортни разходи – особено за по-отдалечени региони – дори добрите добиви често не покриват производствените разходи. Рапицата се откроява като по-успешна, но с по-ограничени площи у нас.

Слънчогледът остава силно зависим от района: добивите варират широко (в текста са посочени стойности от под 100 до малко над 200 кг/дка), а цената през сезона се движи нагоре-надолу, което прави приходите на декар силно променливи и чувствителни към рентите. При царевицата оценката е най-негативна: докладвани са масиви с 100% пропаднали площи и много ниски добиви в големи зони, което подхранва тезата, че културата става „изчезваща“ за нашите ширини без устойчиво напояване.

Ключовата тема за 2026 г. в сектора е напояването. Посочва се напредък по ремонта на язовир „Пясъчник“ и помпите като позитивен сигнал, но остава проблемът с остарялата канална мрежа и нуждата от инвестиции, които трудно се правят при краткосрочни договори за земя и високи ренти.

Агрометеорологично, януари 2026 г. се очертава като месец с динамично време и потенциални критични минимуми. Прогнозираните стойности около -15 до -18°C при липса на снежна покривка биха били рискови за небратилите зимни житни, докато валежи близки до нормата биха подкрепили влагозапасите; към началото на зимата те са отчетени като много добри (над 90% от ППВ в 100-см слой в много райони).