Аграрният стокообмен на България през 2024 г. се понижава до 13 476,8 млн. евро (-4,7%), като спадът идва основно от свито изнасяне на зърнени и маслодайни култури и продукти от тях. Износът е 6 739,5 млн. евро (-15,1%), докато вносът нараства до 6 737,3 млн. евро (+8,6%), което свива традиционно положителното салдо до едва 2,2 млн. евро.
Най-осезаемият удар в износа е при ключовите „комплексни“ позиции: пшеница (-484,4 млн. евро; -31%), слънчогледово масло (-247,6 млн. евро; -31%), слънчоглед (-227,2 млн. евро; -32,7%) и царевица (-169,5 млн. евро; -48%). Причините са комбинация от по-слаба реколта при слънчоглед, царевица и рапица и понижение на средните експортни цени при част от стоките.
Европейският съюз остава основният търговски партньор: към ЕС се реализират 53,8% от аграрния износ на България, а 71,4% от аграрния внос идва от общността. В рамките на ЕС общата стойност на изпращанията се свива с 13,2%, най-вече заради по-слабата реализация на слънчоглед, пшеница, слънчогледово масло, захар и птиче месо.
По дестинации водещи в износа през 2024 г. са Гърция (11,4%), Румъния (10,3%) и Турция (9,5%), следвани от Германия и Алжир, а след това Испания, Нидерландия, Италия, Франция и други. При част от ключовите партньори в ЕС се отчита спад на стойността – от -6,8% за Франция до -51,4% за Испания.
Износът към трети страни също намалява – -17,2%, като най-силен е спадът към Китай (-69%) и Индонезия (-77%), а реализацията отслабва и в Алжир, Египет и САЩ. Това подчертава колко чувствителен е българският аграрен експорт към обеми и ценови цикли при зърно и маслодайни култури.
От страна на вноса, водещи доставчици за българския пазар през 2024 г. са Румъния, Германия и Гърция, следвани от Украйна, Полша, Нидерландия и Турция. Вносът от ЕС нараства с 7,8%, като принос имат слънчоглед, цигари, шоколадови изделия, слънчогледово масло и какаово масло – при слънчогледа и слънчогледовото масло се отчита сериозно увеличение на количествата, а при останалите – най-често по-високи цени.
На европейско ниво: през октомври 2025 г. ЕС отчита рекорден износ на селскостопански храни (20,7 млрд. евро) и месечен търговски излишък 6,4 млрд. евро, като високите цени на какаото и кафето са водещ фактор (и за по-скъп внос). За българския пазар това е важен контекст, защото цените на вносни суровини и продукти продължават да влияят на стойностите по веригата.
Паралелно, Министерството на земеделието предлага нова тарифа за таксите на органите по поземлена собственост, с превалутиране в евро заради подготовката за Еврозоната, като общественото обсъждане е до 5 януари 2026 г. Примери: скица на имот – 2,05 евро, препис от решение – 10 евро, партида на имот – 1,02 евро, заверка – 0,51 евро, както и нови ставки за писмени справки според броя имоти. Това ще засегне голям брой собственици и ще промени административните разходи по обслужване на земеделската собственост.