Зърнопроизводството у нас е изправено пред едни от най-сериозните си предизвикателства през последните години. Данните за реколта 2025 показват критично ниски добиви от царевица и слънчоглед в Северна България, като на места загубите са драматични. Земеделски организации и държавата вече търсят решения чрез европейските механизми за подкрепа, включително отварянето на кризисния резерв на Европейския съюз.

В област Монтана картината е особено тежка. Тази година стопаните прибират три пъти по-малко царевица в сравнение с предходната. Средният добив е едва 126 кг/дка при 397 кг/дка година по-рано. Причината е трайното засушаване, което доведе до пълна загуба на продукция в 7500 дка, където комбайни изобщо не са влизали заради липса на кочани. В допълнение над 4000 дка царевица бяха силажирани още през лятото. Най-добрата реколта се отчита в община Медковец със 200 кг/дка.

Жътвата на слънчоглед в същия регион също е приключила с разочароващи резултати – 132 кг/дка средно, при 202 кг/дка година по-рано. Сравнително по-добри добиви са отчетени в общините Медковец и Бойчиновци, където стопаните прибират по 150 кг от декар.

Подобна е ситуацията и в Разградска област. Там към края на септември са реколтирани 64,26% от площите с царевица. Средният добив е 195,7 кг/дка при 256,5 кг/дка през 2024 г., показвайки ясно влошаване на резултатите. При слънчогледа средният добив е 182,8 кг/дка при близо 215 кг/дка година по-рано.

Проблемът не е само локален. Данните на Европейската агенция по околна среда показват, че климатичните промени вече са нанесли щети за 162 милиарда евро на европейската икономика в периода 2021-2023 г. България, заедно с Румъния и Унгария, е сред най-тежко засегнатите държави, като през 2022 г. добивите от царевица намаляват с до 60% заради сушата.

На този фон производителите на рапица също изразяват притеснения за бъдещето на културата. Ограничената употреба на торове и пестициди, съчетани с климатичните предизвикателства, изискват нови стратегии. Експерти препоръчват по-широко сеитбообращение, при което рапицата да се засажда на всеки четири или пет години, и избягване на други кръстоцветни растения в ротацията. Подходящи предшественици са бобови култури като грах и фасул, които подобряват състоянието на почвата и ограничават болестите и вредителите. Селекционери отбелязват, че новите хибриди се развиват по-бързо и са устойчиви на някои вируси, но изискват по-внимателно управление и прилагане на растежни регулатори. Времето за сеитба също трябва да бъде съобразено с климатичните условия и наличната влага, като се препоръчва използване на метеостанции за вземане на решения.

Въпреки трудностите, Министерството на земеделието и храните уверява, че продоволствената сигурност на страната не е застрашена. Министър Георги Тахов обяви, че добивите от царевица и слънчоглед, макар и слаби, са достатъчни за покриване на вътрешните нужди от фураж и за натоварване на капацитета на маслодобивните предприятия.

Секторът обаче настоява за финансова подкрепа. Земеделското министерство ще поиска отваряне на кризисния резерв на ЕС, за да компенсира стопаните заради ниските добиви и загубата на доходи. Националната асоциация на зърнопроизводителите, чрез своя председател Илия Проданов, също настоява за такъв механизъм и за дерогация от БНБ, която да позволи предоговаряне на кредитите на фермерите в неплатежоспособност. Според него сегашните регулации не дават възможност на банките да подкрепят земеделците, изпаднали в затруднение, без специална дерогация.

Друг сериозен проблем са пропадналите площи с пролетни култури. Те се разделят на напълно загубени (100%) и на площи със загуби между 80-90%. Европейската регулация предвижда държавна помощ само за стопани със 100% пропаднали площи. В момента МЗХ подготвя обосновка към Европейската комисия за отваряне на кризисния резерв и за стопани с частични загуби.

Европейската комисия вече е посочила България като най-засегната страна от сушата сред всички 27 членки. Това поставя страната в привилегирована позиция за получаване на средства от резервния фонд. По данни на производителите тази година царевицата е засята върху с милион декара по-малко, а прогнозата за 2026 г. е площите да намалеят с още 2 милиона декара. Средният добив е с 58% под резултатите от последните пет години, което ясно показва мащаба на кризата.

В опит да облекчат положението на стопаните, зърнопроизводителите предлагат и авансово изплащане на средствата по подпомагането за устойчивост на доходите. Министерството вече е поело ангажимент да обсъди тази възможност с Държавен фонд „Земеделие“.

Секторът навлиза в нова година с усещане за несигурност и с очакване на европейска помощ. Въпреки тежките данни, посланието на властите е, че криза в снабдяването няма да има. Остава обаче въпросът дали европейските механизми за подкрепа ще успеят да смекчат икономическите загуби на българските земеделци и да гарантират устойчивостта на сектора в условията на все по-екстремни климатични предизвикателства.