Последните резултати от Института по царевицата в Кнежа ясно показват колко дълбок е ударът от продължителните засушавания. Ако през 2023 г. средният добив е бил 540 кг/дка, то през 2024 г. той се е сринал до 250 кг/дка, а през настоящата 2025 г. – до едва 140–150 кг/дка. Според доц. Емил Василев от института, основната причина е натрупването на суши и изчерпването на влагата в 2-метровия почвен слой. Той подчертава, че без сериозни инвестиции в напояване подобна негативна тенденция няма да бъде преодоляна. Експертът съветва стопаните, които работят само на неполивни площи, да засилят дела на есенниците и ранните пролетници в сеитбооборота, за да намалят риска.
Въпреки тежките условия, фермерите в Добричка област завършват жътвата на слънчогледа, макар и с по-слаби добиви спрямо предишните две години. От близо 970 000 дка, засети тази пролет, вече са прибрани над 128 000 тона зърно при среден добив от 164 кг/дка. Сравнението с предходните кампании е показателно – през 2023 и 2024 г. средният добив е бил около 180 кг/дка. Тази есен сушата и високите температури са свалили резултатите под очакваното. Най-добре се представят стопаните от община Добричка, с резултат от 180 кг/дка, докато в Балчик и Генерал Тошево нивата са съответно 165 и 160 кг/дка. Наблюдава се и структурна промяна – слънчогледът увеличи площите си с близо 120 000 дка за сметка на царевицата, което е отражение на климатичния натиск и търсенето на по-устойчиви култури.
Паралелно със състоянието на полето, фермерите са изправени и пред нови регулации. Министерството на земеделието предложи тарифа за таксите при промяна на предназначението на земеделските земи, като тя вече е обвързана с изискванията за въвеждането на еврото. Таксите ще се плащат в евро и размерът им ще зависи от категорията на земята, местоположението и възможностите за напояване. Според експерти, премахването на валутния риск ще бъде позитив за фермерите и преработвателите, но повишената административна тежест остава притеснение за по-малките производители.
Друг ключов въпрос е защитата от градушки. След серия от щети върху посевите, държавата подготвя изграждане на нови 24 ракетни площадки и промяна в местоположението на една съществуваща, като част от системата за борба с градушките. Очаква се мерките да бъдат въведени през 2026 г., като за първи път се въвеждат точни координати на площадките с цел да се избегне риск за въздухоплаването. В четири области – Перник, Кюстендил, Ямбол и Бургас – ще бъдат внедрени генератори със сребърен йодид, заради невъзможността да се изградят ракетни площадки.
Картината на българския зърнен пазар тази есен е тревожна – спад на добивите при основните пролетници, силна зависимост от климатичните условия и предстоящи нови регулаторни рамки. На този фон ключовият въпрос остава дали държавата и земеделските производители ще успеят да направят нужните инвестиции в устойчиво земеделие и модерна напоителна инфраструктура, за да запазят конкурентоспособността на сектора.