Български пазар: Силни удари по царевицата и нерешени проблеми с напояването

През изминалата седмица местният зърнен пазар бе доминиран от тревожни новини за царевицата в Добруджа. Жътвата върви с драматично ниски резултати – средните добиви паднаха до 207 кг/дка, далеч под миналогодишните 301 кг/дка и рекордно слабите в последните десетилетия. В община Шабла бяха отчетени едва 163 кг/дка, докато най-високи добиви се регистрират в Генерал Тошево – около 270 кг/дка. За сравнение, в добри години стопаните в региона прибираха по над 800 кг/дка, което подчертава безпрецедентния мащаб на загубите.

Причините за този срив са добре известни: липса на валежи от юни до края на септември, екстремно високи температури по време на критични фази от вегетацията и липсата на ефективна напоителна инфраструктура. Това е довело до съкращаване на засетите площи – от 841 000 дка през 2024 г. до едва 666 000 дка през тази година. Земеделците все по-често обмислят редуциране или дори изцяло отказване от царевица в бъдеще, въпреки субсидиите.

В същото време бяха обявени новини за разширяване на напоителните системи. Министерството на земеделието отчете, че през 2025 г. са били обслужени с 30 хиляди декара повече при 15% по-малко заявена вода благодарение на модернизация на подземната инфраструктура. Въпреки това напояваните площи остават едва около 3% от обработваемите земи – далеч под минималните нива за устойчиво производство. Нереализирани обещания за капитализация на „Напоителни системи“ и изграждането на нови съоръжения поставят под въпрос бъдещето на културата в региони като Добруджа и Тракийската низина.

В перспектива България е изправена пред необходимостта от стратегическо преосмисляне на своята аграрна политика. Докато царевицата продължава да губи позиции, зърнопроизводителите засилват интереса си към по-устойчиви култури като пшеница и ечемик, които през тази година показаха по-добри добиви и устойчивост на климатичните предизвикателства. Въпросът обаче остава дали без ефективни инвестиции в напояването и реални мерки за адаптация към климатичните промени българското земеделие ще успее да избегне трайно влошаване на конкурентоспособността си.

Фючърси и ценови движения

Зърнените пазари прекараха седмицата под влияние на силни политически сигнали, променливи климатични условия и еволюиращи глобални търговски потоци. В Чикаго фючърсните контракти отразиха борба между засилен интерес към износа и нарастваща конкуренция на предлагането.

Фючърсите на пшеницата трудно задържаха ранните печалби, като декемврийските контракти в CBOT се установиха на $5,24¼/бушел в четвъртък – спад с 4 цента за деня, преди да се повишат леко в петък до около $5,25. Контрактите в Канзас Сити повториха слабостта, докато тези на пролетната пшеница в Минеаполис останаха под натиск. Продажбите бяха движени от реализиране на печалби и конкурентни глобални оферти, въпреки че триседмичен връх в американските експортни продажби даде известна подкрепа. В глобален план Международният съвет по зърното (IGC) повиши прогнозата за запасите от пшеница през 2025/26 г. до 270 млн. тона, а Coceral очерта реколта от мека пшеница в ЕС+Великобритания на десетгодишен връх благодарение на отлични добиви във Франция, Германия, Полша и Югоизточна Европа.

Фючърсите на царевицата запазиха средноседмичната слабост в четвъртък, като декемврийските контракти приключиха на $4,23¾/бушел – с 3 цента по-ниско, но се възстановиха леко в петък до $4,26½. Настроението бе оформено от изненадващо добри данни за американски експортни продажби – 1,23 млн. тона, водени от Мексико, Южна Корея и Япония – както и от нова дневна сделка за 110 хил. тона царевица към Мексико, потвърждаваща стабилното търсене. Бразилия остана в центъра на вниманието, след като CONAB намали прогнозата за реколтата от царевица 2025/26 до 138,3 млн. тона въпреки разширени площи, изостряйки конкуренцията през четвъртото тримесечие и началото на 2026 г. Междувременно логистиката в САЩ се усложни: превозът по Мисисипи спадна с близо 28% както за царевица, така и за соя, а навлата в Сейнт Луис се повишиха до $24,54/къса тонa.

Фючърсите на соята завършиха седмицата по-слабо, като ноемврийските контракти достигнаха $10,37½/бушел в четвъртък – спад с 6¼ цента – преди да отворят петък близо до $10,42½, подкрепени от по-силни продуктови спредове. Експортните продажби на американска соя се подобриха седмица към седмица до 923 018 тона, но обемите останаха под миналогодишните, а Китай продължи да отсъства от списъка. Рекордната прогнозна реколта в Бразилия от 177,7 млн. тона (+3,6% на годишна база) подчерта низходящите фундаментални фактори, наред с разширяването на площите и стабилния ранен старт на сеитбата в южните региони. Прогнозата за канадската реколта от рапица също бе повишена, добавяйки още конкуренция при маслодайните култури.

Ключови политики и търговски тенденции

Политическите решения и търговските пренасочвания доминираха настроенията на пазара тази седмица, пораждайки както краткосрочна волатилност, така и дългосрочни структурни промени.
В Съединените щати вниманието остана върху енергийната и биогоривната политика. Агенцията за опазване на околната среда (EPA) придвижи предложението си за преразпределяне на отменени облекчения за малки рафинерии (Small Refinery Exemptions, SREs), с опции от частично до пълно преразпределение. Пълното въвеждане би увеличило значително търсенето на етанол на база царевица и биодизел от соя, но рафинериите предупредиха за по-високи разходи, оставяйки пазарите в очакване на продължителна несигурност. Междувременно Асоциацията за възобновяеми горива поднови призивите за национално въвеждане на бензин Е15, след като USDA в доклада WASDE отбеляза голям излишък от царевица – 2,1 млрд. бушела, подчертавайки необходимостта от разширяване на търсенето. Седмичните данни за етанола отразиха това напрежение: производството се понижи до 1,055 млн. барела дневно, а запасите намаляха до 22,6 млн. барела.

Китай привлече вниманието с решителни промени в търговията и устойчивостта. Пекин ефективно замрази вноса на канадска рапица, налагайки наказателна антидъмпингова тарифа от 75,8%, което принуди държавната COFCO да се пренасочи към австралийска рапица, закупувайки до девет кораба (около 540 хил. тона) с доставка за ноември–януари. Това подчерта способността на Китай да диверсифицира източниците, но и показа риск от ограничени доставки предвид по-малката база на реколтата в Австралия. Успоредно с това Китай одобри 98 нови ГМО сорта култури, включително два за соя и 96 за царевица – стратегически ход за укрепване на вътрешната сигурност на фуражите. Освен това Пекин призова най-големите си производители на свине да намалят стадата и да контролират кланичните тегла около 120 кг – политически сигнал за стабилизиране на пазара на свинско месо и индиректно ограничаване на растежа на търсенето на фуражи.

В Европа търговските потоци също се пренареждат. Европейският съюз сключи дългоочаквано търговско споразумение с Индонезия, отваряйки вратата за внос на палмово масло и свързани продукти при нови правила за съответствие с изискванията за обезлесяване. Макар и все още подлежащо на ратификация, споразумението може да пренасочи снабдяването на ЕС с растителни масла и да намали зависимостта от традиционни доставчици. В рамките на блока организацията Coceral повиши прогнозата за реколтата от зърно в ЕС+Великобритания до 306,8 млн. тона, като добивът на мека пшеница достигна десетгодишен връх, създавайки условия за по-конкурентен износ при нормализиране на логистиката.

Бразилия затвърди ролята си на балансиращ играч както на пазара на соя, така и на царевица. Националната агенция CONAB повиши прогнозата за реколтата от соя до рекордните 177,7 млн. тона благодарение на разширени площи, като същевременно намали производството на царевица до 138,3 млн. тона. Това разделено развитие изостри глобалната конкуренция, укрепвайки доминацията на Бразилия при маслодайните култури и биогоривата, но затягайки баланса на царевицата. Експортната асоциация ANEC едновременно повиши прогнозите си за септемврийските експорти на соя, соев шрот и царевица, подчертавайки незабавното влияние на страната върху глобалните потоци.

От Черноморския регион Русия почти утрои износното си мито върху пшеницата – до 495,9 рубли/тон, и възстанови митото върху царевицата – 398,2 рубли/тон, след петседмично прекъсване. Тези действия отразяват двойната цел на Москва – да контролира вътрешната инфлация и да ускори бавния старт на износа. Същевременно Русия отчете 114 млн. тона ожънати зърна (84 млн. тона пшеница), запазвайки прогнозата си за общо 135 млн. тона, докато Казахстан и Украйна отбелязаха стабилен напредък на жътвата въпреки климатичните предизвикателства. С конкурентни FOB оферти регионът остава водещ фактор за глобалните цени и търговски потоци.

В Азия Тайван подписа писмо за намерение за внос на 3,6 млн. тона американска пшеница за периода 2026–2029 г. на стойност 1,3 млрд. долара, осигурявайки дългосрочно търсене за американските износители. В Югоизточна Азия Филипините обмислят удължаване на временната забрана за внос на ориз с 30 дни, за да защитят местните производители – ход, който може да се отрази на регионалната търговия, особено предвид наводненията в Пакистан, унищожили около 220 хил. хектара ориз от 1 август насам.

Накрая, устойчивостта и сертификационните рамки набраха скорост. Бразилската компания CJ Selecta обяви планове да удвои покупките си на соя със сертификат RTRS до 2027 г., като същевременно поддържа 100% не-ГМО доставки под стандарта ProTerra. Производството на соя с RTRS-сертификат достигна 6,8 млн. тона през 2024 г., като Бразилия представлява около 80%. Тези сигнали отразяват нарастващия натиск по ESG теми, особено при засилването на правилата на ЕС за обезлесяване, които ще изискват по-строга проследимост и отчетност от износителите.

Климат и динамика на жътвата

Климатът бе решаващ фактор през седмицата в различни региони. В САЩ условията се разделиха рязко. Средният Запад и Северните равнини бяха обхванати от постоянни валежи, които забавиха жътвата на соята и узряването на царевицата, но същевременно подобриха почвената влага и водните нива в реките. За разлика от тях, регионът Делта остана засушен, с ниски нива на Мисисипи, което възпрепятстваше логистиката на баржи, докато очакваните валежи следващата седмица се прогнозират да донесат облекчение. Данни на USDA показаха рязко увеличение на обхвата на сушата: площите с царевица, засегнати от суша, нараснаха от 13% на 25% за седмица, а при соята – от 22% на 36%.

В Южна Америка също имаше динамика. В Бразилия започна сеитбата на соя при благоприятна почвена влага в южните региони, макар че Мато Гросо все още очаква последователни дъждове, което може да забави засаждането до октомври. Аржентина отчете 6,2% засети площи с царевица преди очаквани бури през уикенда, като условията за пшеницата остават 97,1% нормални до отлични. Анализатори отбелязаха, че благоприятните ранни валежи могат да подкрепят силен добивен потенциал.

В други части на света Европа се радваше на топло време, което подпомогна добивите от пшеница и ечемик, но царевичните добиви в югоизточните региони пострадаха. Русия и Украйна отчетоха стабилен напредък в жътвата, като Русия премина 114 млн. тона (84 млн. тона пшеница), а Украйна – 29,8 млн. тона (62% завършена жътва). В Западна Австралия GIWA леко повиши прогнозата за реколтата от пшеница до 11,8 млн. тона, но предупреди, че горещини могат да отнемат до 1 млн. тона следващата седмица.

Динамика в региона на Черно море

Черноморският регион отново оказа значимо влияние върху световната търговия със зърно тази седмица, като забавените доставки от Русия и Украйна отвориха пространство за американската пшеница в Азия. Индонезия осигури 500 000 тона, Бангладеш – 250 000 тона, а Шри Ланка – 100 000 тона, докато дългосрочни договори бяха подписани с Индонезия и Бангладеш за стабилни годишни покупки на американска пшеница. Тези сделки подчертават как дори краткосрочни смущения в Черноморието могат бързо да пренасочат световните модели на търсене.

При маслодайните култури прогнозите за слънчоглед бяха понижени, тъй като сушата сви реколтата на Украйна до 12,9 млн. т, а по-нататъшни корекции надолу засегнаха Франция, България, Румъния и Испания. Турция също отбеляза леко понижение, макар че по-добри перспективи в Казахстан и Аржентина частично компенсираха загубите. Тези ревизии затвърдиха притесненията за метеорологичен стрес в региона и затегнаха баланса за 2025/26 г.

България се открои с тежки загуби при царевицата, като USDA прогнозира най-малката реколта от 2009 г. насам – едва 1,5 млн. т. Добивите се сринаха до 2 т/ха, а засетите площи намаляха с близо 20% на годишна база, като се очакват допълнителни съкращения през следващите сезони. Докато пшеницата и ечемикът се представиха по-добре благодарение на по-високи добиви, рязкото понижение на хлебопекарните качества подчертава нестабилността, пред която са изправени производителите в региона.

С поглед напред, ADM стартира програма за регенеративно земеделие в Унгария, обхващаща площи със слънчоглед и соя, с планове за разширяване в България, Румъния, Турция и Украйна. Инициативата отразява по-широкия стремеж към устойчивост в региона на Черно море, обединявайки глобалния агробизнес с местните производители за повишаване на устойчивостта срещу климатични и политически предизвикателства.

Търсене, потребление и растителни масла

Пазарите на растителни масла също показаха смесени сигнали. Фючърсите на палмово масло в Малайзия се понижиха леко, докато генерирането на RIN кредити в САЩ отслабна, отразявайки по-ниско смесване на биогорива през август. Фючърсните пазари в Китай отчетоха натиск върху соево олио и палма, което сви продуктовите спредове. В Индия вносът на палмово масло през август скочи до най-високото си ниво за последната година – почти 1 млн. т, докато вносът на соево олио намаля с 25%, подчертавайки ценово обусловена замяна.

В Бразилия приносът на соевото олио към печалбите от преработката достигна рекордно равнище спрямо соевия шрот, подчертавайки силното търсене на биодизел. Компанията CJ Selecta, водещ преработвател, обяви амбиции да удвои покупките си на сертифицирана по RTRS ГМО соя до 2027 г., в синхрон с растящото ESG-движено търсене. Междувременно, сертифицираното производство по RTRS достигна 6,8 млн. т през 2024 г., като около 80% идват от Бразилия.

Перспективи

Седмицата завърши със зърнените пазари, отразяващи сложното взаимодействие между силни сигнали от страната на предлагането, нововъзникващи търговски пренасочвания и климатични рискове. Пазарите на пшеница усетиха конкурентния натиск от Европа и Черно море, но намериха подкрепа в износа на САЩ. Фючърсите на царевица балансираха между променящите се перспективи за предлагане в Бразилия и по-силното търсене в САЩ, съчетано с логистични предизвикателства. Соята остана под натиск от перспективите в Южна Америка въпреки подобрените продажби от САЩ.

С поглед напред, участниците на пазара ще следят отблизо напредъка на жътвата в САЩ при разделени метеорологични условия, началото на дъждовния сезон в бразилския щат Мато Гросо и прилагането на нови политически мерки както за биогорива, така и за търговия. Балансът между нарастващото предлагане и променящото се търсене ще продължи да определя настроенията с напредването на сезона на жътвата в Северното полукълбо и ускоряването на сеитбата в Южното.