Български пазар

Седмицата на българския зърнен пазар премина под знака на очаквания ударен внос на аржентински слънчоглед и политическа промяна в Министерството на земеделието и храните. Новият служебен министър Иван Христанов поема ресора в момент на засилен ценови натиск върху производителите, което поставя пред ведомството първите сериозни пазарни предизвикателства още в началото на мандата.

Основният фактор за напрежението остава планираният внос на около 400 000 тона аржентински слънчоглед, като първият кораб се очаква да акостира във Варна до десетина дни. В комбинация с доставки за Румъния, общият приток към региона може да достигне близо половин милион тона, което съществено променя суровинния баланс на Балканите. Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява за проверки за остатъчни пестициди и предупреждава за риск от ценови дъмпинг.

Ценовият ефект вече е налице – в рамките на седмица цената на слънчогледа у нас е спаднала със 70–80 лв./т, което представлява понижение от 7–10%. Това се случва при наличности от приблизително 600 000 тона български слънчоглед в складовете, или около 35–40% от реколтата за миналата година. Зърнопроизводителите се опасяват, че прозорецът за реализация на по-високи цени може да се затвори през следващите седмици, особено преди влизането в сила на споразумението с държавите от Меркосур в края на март.

На институционално ниво вниманието е насочено и към бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г., което ще бъде обсъждано в Брюксел. България поддържа позиция националните препоръки да запазят необвързващ характер и настоява за задълбочен диалог с Европейската комисия. Паралелно с това Европейската комисия ще представи констатации относно Директивата за нелоялните търговски практики, тема от пряко значение за баланса между производители и купувачи.

Допълнителен икономически фон създава поскъпването на потребителската кошница, която достига 58 евро на едро – с 6 евро повече спрямо началото на годината. Основният натиск идва от плодовете и зеленчуците, докато цените на захарта, брашното и яйцата остават стабилни, а при свинското месо се отчита поевтиняване. Сезонните фактори продължават да определят движението на хранителния пазар, като се очаква традиционно облекчение през пролетта.

Световен пазар

Търговията тази седмица беше изпълнена с контрасти: пшеницата поскъпна рязко заради регионални експортни смущения и масирано покриване на къси позиции, соята беше подкрепена от рекордна преработка в САЩ и агресивно фондово купуване, докато царевицата се движеше в по-тесен диапазон, тъй като сигналите за засетите площи и голямото южноамериканско предлагане ограничиха устойчивия възход. Пазарът приключи седмицата с фокус върху експортните потоци, дискусиите около квотите за биогорива и метеорологичните рискове в Южна Америка и Черноморския регион.

Смущенията в аржентинските пристанища бяха най-незабавният ценови катализатор през седмицата. Спирането на товаренето в Росарио доведе до краткосрочно затягане на наличните за износ обеми и подкрепи както американската пшеница, така и соевия шрот. Оперативният ефект от стачката повиши офертите за близки товари и отключи силно покриване на къси позиции в Чикаго, тъй като затварянето на позиции се ускори към края на сесиите.

Динамиката в Черноморския регион остана двупосочен фактор. Подобрените перспективи за пролетната реколта и по-високите прогнози за руското производство от SovEcon и IKAR ограничиха дългосрочния обхват на ралито, докато продължаващите затруднения при корабоплаването и отделни стачки около пристанища като Таман поддържаха периодична подкрепа. Това остави пшеницата уязвима към бързи обръщания, но с възходящ уклон при логистични новини.

Сигналите от USDA и позиционирането на пазара добавиха допълнителна сложност. Оценките за засетите площи около форума Ag Outlook насочиха вниманието към по-малки площи с царевица и пшеница в САЩ и по-големи площи със соя. Тази комбинация подкрепи краткосрочно пшеницата, но ограничи устойчивия ръст при царевицата, тъй като големите бразилски прогнози за производство отново натежаха. Агресивното покриване на къси позиции при пшеницата и увеличаването на дългите позиции при соята засилиха вътрешнодневните колебания.

Вътрешните данни в САЩ бяха решаващи за маслодайния комплекс. Януарската преработка според NOPA надмина очакванията и постави рекорд за месец януари, засилвайки очакванията за търсене на соя. В същото време дискусиите за квотите за биогорива на EPA създадоха допълнителна подкрепа за соевото масло, въпреки че нарастващите запаси ограничиха непосредствения потенциал за експлозивно рали.

Времето и логистиката в Южна Америка продължиха да задават тона на предлагането. Прибирането на соята в Бразилия и засаждането на втората реколта царевица изоставаха в някои региони заради проливни дъждове, докато в Аржентина валежите бяха неравномерни и оставиха част от късно засетите площи уязвими. Тази разделена картина обяснява защо царевицата не успя да развие устойчив възход въпреки сигналите за по-малки площи в САЩ.

Логистиката в САЩ се подобри към края на седмицата, особено при рязкото увеличение на превозите по река Мисисипи. Това подпомогна експортните потоци и предотврати по-дълбока корекция при царевицата, въпреки че запасите от етанол се повишиха. Подобреният физически поток намали един от непосредствените рискове пред износа.

Политическите и макроикономическите новини добавиха допълнителна волатилност. Дискусиите около митата и търговските отношения, както и очакванията за решенията на EPA относно задължителните обеми за възобновяеми горива, продължиха да влияят върху ценовите очаквания. Експортните данни и развитието на биогоривната политика остават ключови за следващата седмица.

Техническите фактори и позиционирането завършиха седмичната картина. Данните от Commitment of Traders показаха значително покриване на къси позиции при пшеницата и увеличаване на дългите позиции при соята, което усили ефекта от новините за предлагането и износа. Намаляването на късите позиции при пшеницата и агресивното фондово купуване при соята доведоха до по-резки движения, отколкото самите фундаментални промени биха предполагали.

Обобщение на фючърсите

Пшеница:
Март ’26 CBOT пшеница приключи седмицата на $5.73 1/2, със силно повишение за сесията и приблизително 24 3/4 цента ръст на седмична база. Ралито беше водено от парализата на аржентинския износ, концентрираното покриване на къси позиции и позиционирането за експорт, въпреки структурно комфортните световни запаси и подобрените руски прогнози.

Царевица:
Март ’26 CBOT царевица завърши седмицата на $4.27 1/2, с умерено повишение в петък, но със смесена седмична посока. По-ниските засети площи в САЩ бяха балансирани от големите южноамерикански прогнози и нарастващите запаси от етанол, докато силните експортни потоци и подобрената логистика осигуриха подкрепа.

Соя:
Март ’26 CBOT соя затвори седмицата на $11.37 1/2, с общ ръст за периода, подкрепен от рекордната преработка според NOPA, стабилните експортни инспекции и силното фондово купуване. Подкрепата от соевото масло и биогоривните очаквания бе частично ограничена от нарастващите запаси и смесените ревизии на бразилския износ.

Какво да следим следващата седмица:
експортните продажби и инспекции, евентуално удължаване на стачките в Аржентина, развитието на времето в Черноморския регион и Аржентина през март–май, както и решението на EPA за квотите за биогорива — всеки от тези фактори може да доведе до рязко движение при настоящото позициониране и тесния баланс между комфортно глобално предлагане и локални рискове.