Българският зърнен пазар навлиза в период на засилена динамика, белязан от политически промени, външен натиск върху цените и засилени дискусии за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Новият служебен министър на земеделието и храните Иван Христанов поема поста в момент, когато секторът е изправен пред сериозни предизвикателства, включително очакван значителен внос на слънчоглед от Аржентина.
Основната тема на седмицата остава ударният внос на аржентински слънчоглед. Очаква се първият кораб да акостира в пристанище Варна в рамките на десетина дни, като прогнозираният общ обем за България е около 400 000 тона. В комбинация с доставки за Румъния, притокът към региона може да достигне близо половин милион тона, което ще окаже съществено влияние върху суровинния баланс на Балканите.
Според Националната асоциация на зърнопроизводителите този внос вече оказва натиск върху вътрешните цени. Само за последната седмица цените на слънчогледа са спаднали с 70–80 лв./т, което представлява понижение от 7–10%. Това се случва при положение че приблизително 600 000 тона български слънчоглед – около 35–40% от реколтата за миналата година – все още се намират в складовете на производителите.
България действително има недостиг на суровина заради мащабната преработвателна индустрия, но зърнопроизводителите възприемат ситуацията като ценови дъмпинг. Очакваното влизане в сила на временното споразумение със страните от Меркосур в края на март засилва притесненията, че прозорецът за реализация на по-високи ценови нива може бързо да се затвори.
На фона на тези събития зърненият пазар в Черноморския регион, включително България, според анализи е достигнал „пика на търсене/цена“ през първата половина на февруари. Това предполага, че активната реализация на по-скъпите наличности може да се окаже краткотрайна възможност, преди пазарът да навлезе в нов етап на ценово охлаждане.
Политическият контекст също е от значение. Новият министър Иван Христанов ще представлява България на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 23 февруари, където в дневния ред ще бъде бъдещето на ОСП след 2027 г. Българската позиция подчертава необходимостта националните препоръки на Европейската комисия да запазят необвързващ характер и да бъдат съобразени с националните специфики.
Паралелно с това Европейската комисия ще представи констатации по прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики. България подкрепя идеята за обсъждане на обща забрана на действия на купувачи, които противоречат на добросъвестната търговска практика и засягат интересите на доставчиците. Това има директно значение за зърнопроизводителите и маслодайния сектор, особено при засилена конкуренция от трети страни.
На вътрешния пазар на храни се отчита нов ръст на потребителската кошница. Стойността на 27 основни стоки е достигнала 58 евро на едро, с увеличение от 1 евро за последната седмица и общо 6 евро от началото на годината. Основен двигател са плодовете и зеленчуците, при които се наблюдават значителни поскъпвания.
При част от основните хранителни продукти обаче цените остават стабилни или се понижават. Захарта, брашното и яйцата не отчитат промяна от началото на годината, докато свинското месо е поевтиняло с 32 евроцента, а киселото мляко и оризът – с по 5–6 евроцента. Това показва, че пазарът следва сезонните цикли, като зимното поскъпване традиционно се очаква да бъде последвано от пролетно-лятно ценово облекчение.
Като цяло българският зърнен пазар се намира на кръстопът между външен ценови натиск, вътрешни складови наличности и политически решения на европейско ниво. Развитието на вноса от Меркосур и позиционирането на България в рамките на бъдещата ОСП ще бъдат определящи за посоката на сектора през следващите месеци.