След края на поливния сезон Министерството на земеделието отчете, че водният обем в язовирите е едва 30,64% – стойност, която напомня за най-сухите години в близкото минало. Макар че „Напоителни системи“ модернизира част от инфраструктурата и успя да напои допълнителни 30 хиляди декара през 2025 г., реалността е, че само 3% от обработваемите земи в България са под напояване. Това е далеч под санитарния минимум, необходим за стабилно производство. Министърът на земеделието Георги Тахов призна, че обещаната капитализация от 1,4 млрд. лева за обновяване на системата до 2028 г. все още не се реализира.

Обещанията за разширяване на поливните площи остават в сферата на бъдещите планове. Земеделските производители в Тракийската низина все още очакват завършването на помпената станция „Пясъчник“, ключова за региона. Същевременно фермери алармират, че пролетните култури тази година отново не са успели да разгърнат потенциала си заради сушата. Особено тревожна е ситуацията при царевицата, където експерти отчитат, че без напояване перспективи за стабилни добиви практически няма.

Добруджа даде най-ясния сигнал за кризата. В Добричка област жътвата на царевица започна с едва 215 кг/дка – най-ниските резултати от години насам. Засети бяха около 666 хиляди декара, но добивите се оказаха драстично по-слаби от обичайните за региона. За сравнение, през 2023 г. реколтата приключи със среден добив от 301 кг/дка, а през 2022 г. – с 314 кг/дка. Тази година в общините Добрич и Добричка средните резултати са съответно 180 и 190 кг/дка, а на места фермерите прибират растенията само за фураж.

Причините са ясни – поредно сухо лято с екстремни температури, липса на напояване и намалени площи със зърнената култура. За разлика от минали години, когато царевицата заемаше над 840 хиляди декара в областта, през 2025 г. площите паднаха с над 20%. Загубите са осезаеми и вече поставят под въпрос рентабилността на отглеждането на царевица в региона.

На национално ниво правителството търси решения чрез новосъздадения Национален борд по водите, който трябва да координира институциите и да изработи дългосрочна визия за управление на водния ресурс. Целта е да се създаде прозрачна рамка за инвестиции, включително чрез участие на Българската банка за развитие, но земеделците остават скептични предвид бавния напредък досега.

Европейската перспектива също носи неизвестни. Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации подчерта, че предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика след 2028 г. и идеята за създаване на единен фонд пораждат опасения за размера на средствата, които реално ще стигнат до българските производители. Неяснотата около бъдещото финансиране се допълва от тревоги относно споразумението ЕС–Меркосур, което според фермерите може да увеличи конкурентния натиск върху европейските пазари.

На този фон ситуацията в Украйна също има отражение върху регионалните пазари. Данни на JRC Mars показват разнопосочни резултати – слаб добив в южните и източните райони поради суша, но по-добри перспективи на север и запад. Въпреки това производството на соя и царевица се очаква да бъде над средното за последните пет години, докато слънчогледът остава под обичайните нива.

Всички тези фактори – климатични, инфраструктурни, политически и международни – поставят българския зърнен сектор в изключително сложна среда. Докато фермерите в Добруджа жънат рекордно ниски добиви, обещанията за модернизация на напоителната система и за осигуряване на стабилни европейски средства остават в бъдещето. Земеделието у нас отново изглежда като система, която оцелява ден за ден, без стратегически решения, които да гарантират устойчивост и конкурентоспособност.