Зърненият пазар в България през 2025 година е белязан от рязък контраст – докато пшеницата отчита стабилни резултати и дори известен ръст, при царевицата и слънчогледа ситуацията е критична. Сушата, екстремните температури и липсата на напояване превърнаха Добруджа и други ключови региони в най-засегнатите от климатичните промени зони.
Фермерите в Житницата на България съобщават за изключително ниски добиви. При слънчогледа реколтата още в началото оправда песимистичните прогнози, като добивите са до 50% по-ниски спрямо миналата година. При царевицата положението е още по-драматично – на много места площите ще бъдат обявени за напълно пропаднали, а фермерите говорят за добиви едва между 100 и 150 килограма от декар. За четвърта поредна година сушата и високите температури нанасят непоправими щети на земеделците в Добруджа, поставяйки под съмнение икономическата устойчивост на техните стопанства.
На този фон мнозина земеделци вече преориентират сеитбата си. Масово се залага на рапица, която се оказва единствена алтернатива в условия на хронична липса на влага. „Добруджа ще пожълтее“ – така фермерите описват тенденцията към увеличаване на площите с есенници. Въпреки това липсата на дъждове в региона остава основна пречка, като в някои райони валежите са били едва два литра за последните пет месеца.
Икономическият натиск върху производителите също се засилва. Цените на торовете продължават да растат, семената са двойно по-скъпи, а препаратите за растителна защита са с 35% по-високи спрямо предходната година. Дори при по-добри добиви от пшеница, разходите трудно се покриват. Част от стопанствата съобщават за реколти от 700 килограма от декар, но при настоящите цени сметките не излизат. Очаква се и спад на рентите, които ще варират между 30 и 60 лева на декар.
В цялата страна обаче картината е разнородна. Пшеницата се оказа сравнително устойчива култура и добивите показват подобрение – средно с два процента повече спрямо 2024 г. Данните на Министерството на земеделието сочат общо количество от над 7,3 милиона тона прибрана пшеница. Анкетите сред фермерите разкриват, че близо две трети от стопанствата постигат между 400 и 700 килограма от декар, а почти една четвърт – над 700 килограма, което е рекорд за някои региони.
За сметка на това царевицата е в най-лошата си година от 2007 насам. Добивите са трагично ниски, а фермери от Врачанско и Добруджа споделят, че на места реколтата е напълно провалена. В нормални години от декар царевица се очаква поне един тон, а с напояване – дори два. Днес обаче без ефективни напоителни системи производителите са обречени. Сравнението с Румъния и Гърция е показателно – докато съседните държави напояват милиони декари, България остава с изоставена инфраструктура и неоползвани канали, което е престъпление в очите на земеделците.
Слънчогледът, макар и по-сухоустойчив от царевицата, също не успя да избегне негативния ефект от климатичните условия. Добивите варират между 80 и 180 килограма от декар, а средните очаквания са за около 150 килограма. Това е далеч под нивата от миналата година и не може да компенсира разходите по отглеждането.
Тази рязка разлика между отделните култури ясно очертава слабостите на българското земеделие. Докато пшеницата осигурява известна стабилност, загубите от царевицата и слънчогледа застрашават финансовата устойчивост на стопанствата. Много от фермерите вече не могат да покрият дълговете от предходните години и предупреждават за риск от фалити.
Посланието на стопаните е категорично: без модерни и достъпни напоителни системи българското земеделие няма бъдеще. Инвестициите в инфраструктура за напояване са единственият начин за стабилизиране на доходите, ограничаване на климатичния риск и повишаване на конкурентоспособността на страната на европейския пазар.
2025-а година донесе добри резултати при пшеницата, но и катастрофа при царевицата и слънчогледа. Контрастът показва, че без системно решаване на проблема с напояването, българското земеделие ще остане заложник на климатичните крайности, което крие сериозни рискове не само за фермерите, но и за продоволствената сигурност на страната.