Българските зърнопроизводители навлизат в ключов период, белязан от едновременно административни изисквания и динамични международни търговски процеси. Всички земеделци, които обработват над 5 декара със зърнени култури, са длъжни да подадат декларации за произведената продукция съгласно чл. 14 от Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. Сроковете са ясно определени: до 30 септември за реколтата от пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале и рапица и до 30 ноември за царевица, соя, слънчоглед и оризова арпа. Документите се подават в областните дирекции „Земеделие“, като е възможно както на място, така и дистанционно по електронна поща. Нарушаването на тези задължения носи административни санкции, което подчертава значението на процеса за мониторинг на зърнения пазар.
На международната сцена вниманието е насочено към Европейския съюз, който през септември ще вземе окончателни решения за квотите за украински стоки. Вицепремиерът на Украйна Тарас Качка заяви, че споразумението, вече одобрено от Европейската комисия през юни, вероятно ще бъде представено в непроменен вид на Съвета на ЕС. България е сред страните, настояващи за ревизия на условията. Актуализирането на квотите ще позволи на Украйна да запази обемите на търговия, постигнати по време на режима на автономни търговски мерки, като загубите при липса на подобна адаптация биха достигнали 800 млн. долара. В резултат на ревизията се предвижда сериозно увеличение на квотите за пшеница (с 30% до 1,3 млн. тона), царевица (с 53% до 1 млн. тона) и ечемик (с 22,2% до 450 хил. тона), което има директно отражение върху конкурентната среда за българските производители.
В същото време Украйна обяви силни прогнози за реколтата през 2025 г. Заместник-министърът на икономиката и земеделието Тарас Висоцки очерта общо 56 млн. тона зърно и 21 млн. тона маслодайни култури. Макар зимните култури да бележат по-слаби резултати в югоизточните региони заради суша, основният „царевичен пояс“ на страната показва много добри добиви, които могат да осигурят 28 млн. тона царевица – повече спрямо предходната година. Производството на маслодайни семена също ще остане стабилно, с леко увеличение на слънчогледа за сметка на соята.
Прогнозите идват на фона на благоприятни ценови условия за фермерите. Според Висоцки, дори по време на активна жътва цените остават високи и устойчиви. Животновъдството в Украйна също показва стабилност, като производството на месо, мляко и яйца остава на нивата от миналата година. Единствено овощарството е понесло загуби заради студената пролет, като се очаква цените на ябълките да се понижат през септември и октомври, докато зеленчуковият сектор също ще върви към спад на цените, но остава икономически изгоден за производителите.
Всички тези фактори – административните изисквания към българските фермери, новите квоти за украински стоки и силните реколтни прогнози от съседна държава – ще определят ценовата и конкурентната динамика на местния зърнен пазар през следващите месеци. За българските производители това означава необходимост от адаптация както към вътрешните правила, така и към външния натиск на глобалната конкуренция.