Изминалата седмица донесе тревожни новини за българския зърнен сектор, като комбинацията от рекордна суша, горещи температури и липса на валежи постави сериозни предизвикателства пред производителите. Докато прибирането на зимните култури приключи успешно с добри резултати, прогнозите за царевица и слънчоглед показват значителен спад и вещаят напрегнат пазар през есента.

Европейската комисия чрез своя изследователски център JRC Mars отчете тежки последици за пролетните култури в България и региона. Екстремно високите температури – между 36 и 40 °C – в комбинация с критичен дефицит на влага доведоха до рязко понижение на добивния потенциал. Прогнозите за царевица паднаха до около 300 кг/дка, а за слънчоглед – до едва 170–180 кг/дка. За сравнение, при зимните култури резултатите бяха далеч по-добри – пшеницата достигна среден добив от 580 кг/дка, като общото производство е с 2.3% по-високо от миналата година.

Въпреки относително добрата реколта от пшеница, която стабилизира пазара в първата половина на сезона, засушаването изцяло промени перспективите за пролетниците. Сателитни изображения потвърдиха критичното състояние на посевите – значително понижение на фотосинтетичната активност, особено в централните и североизточните региони на страната. Само в югозападните райони и в ограничени напоявани площи състоянието на културите остава сравнително добро.

Особено тежко е положението на пазара на слънчоглед. Националната асоциация на зърнопроизводителите алармира, че реколтата ще повтори рекордно слабите резултати от миналата година. Въпреки това, според председателя Илия Проданов, няма да се стигне до напрежение с преработвателите, подобно на кризата преди две години. Търсенето на суровина остава стабилно, тъй като България разполага с големи мощности за преработка, а износът на олио продължава да бъде основен пазарен канал. Към момента тон слънчоглед се търгува на около 850 лв., като сделки се реализират въпреки слабата реколта.

Производителите предупреждават, че себестойността на декар достига до 170 лв. при ниските добиви, което ограничава възможностите за реализиране на печалба. Мнозина задържат продукцията си в очакване на по-добри цени. В същото време преработвателите работят едва на 30% от капацитета си, изправени пред конкуренцията на вносно рафинирано олио от съседни страни.

Перспективите за следващите седмици остават мрачни. Очакванията за трайно горещо и сухо време на юг и югоизток ще задълбочат проблемите при царевицата и слънчогледа, докато по-северните райони могат да се възползват от по-благоприятни условия. Според експертите българското земеделие е изправено пред нова „климатична реалност“, която ще изисква спешни мерки – от развитие на напояването до по-активна научна дейност и държавна подкрепа за адаптация към изменящите се условия.