Индексът на цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) достигна през юли 2025 г. средна стойност от 130,1 пункта, което е с 1,6% повече от юни. Повишението се дължи главно на нарастващите международни котировки на месото и растителните масла, като индексът остава с 18,8% под историческия си връх от март 2022 г., но със 7,6% над нивото от юли 2024 г. При зърнените култури се отчита лек спад от 0,8%, като поевтиняването на пшеницата и соргото надвишава поскъпването на царевицата и ечемика. Сезонното прибиране на пшеницата в северното полукълбо оказва натиск върху цените, въпреки известната подкрепа от неблагоприятните условия за пролетната пшеница в части от Северна Америка. При ориза спадът е 1,8%, заради изобилните експортни доставки и слабото търсене.

Най-значимото движение на международните пазари идва от растителните масла, където ФАО отчита скок от 7,1% спрямо предходния месец – най-високото ниво от три години. Палмовото масло поскъпва заради силно глобално търсене и подобрена конкурентоспособност, соевото – заради стабилно търсене в биогоривния сектор в Америка, а слънчогледовото – заради свиващите се доставки от Черноморския регион. Единствено рапичното масло поевтинява след постъпването на нова реколта в Европа.

На вътрешния пазар жътвената кампания в област Добрич приключи при впечатляващи резултати. Средният добив при пшеницата е 652,9 кг/дка, като рекордьор е община Шабла с 670,3 кг/дка. Общото производство в областта достига 847 443 тона, от засети 1 297 949 дка – с около 93 хил. дка повече от предходния сезон. Лавандулата също отбелязва стабилни резултати – среден добив 441,3 кг/дка, с най-високи показатели в община Каварна (600 кг/дка). Площите със слънчоглед в областта са 969 390 дка, а с царевица – 669 717 дка, като основният производител остава община Добричка.

Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че към края на юли са ожънати между 97% и 99% от площите с пшеница, рапица и ечемик, и над 80% от тези с ръж и тритикале. Всички основни есенни култури бележат увеличение на добивите на годишна база: пшеница – с 10,7%, ечемик – с 22,8%, рапица – с 59,3%, ръж – с 31,9% и тритикале – с 44,7%.

В международен план, Украйна остава водещ износител на рапица – 85-90% от реколтата се насочва към износ, като 95% от този обем е за ЕС. Прогнозите сочат, че тази година Европа е по-малко зависима от вноса, заради добрата собствена реколта и доставки от Канада и Австралия. Въпреки това, потенциални законодателни промени на пазара на биодизел в ЕС, очаквани в края на есента, могат да повишат търсенето на рапично масло и да подкрепят цените.

На пазара на земеделска земя в Шуменско средната цена на декар през 2024 г. достига 1311 лв., с ръст от 2,8% спрямо предходната година, но остава с 22,7% под средната за страната. Наемите също се покачват, достигайки 70 лв./дка, при средно 60 лв./дка за България.

На законодателно ниво се подготвя стартирането на Взаимоспомагателен фонд към Държавен фонд „Земеделие“, който ще осигурява подкрепа при неблагоприятни климатични събития и природни бедствия. Финансирането ще идва от публични средства, европейски фондове и вноска от 1,5% от директните плащания на земеделските производители. Очаква се допълнителна наредба да регламентира детайлно реда за подпомагане, оценка на щетите и администриране на плащанията.