Актуално за българския зърнен пазар: август започва с напрежение

Силна прогноза за зърнената реколта в ЕС, включително и в България, създава очаквания за изобилна продукция през сезон 2025/26. Европейската комисия прогнозира 285,4 млн. тона зърнени култури, като в България условията за есенниците остават добри. Въпреки това, по-високото предлагане на регионално ниво може да създаде ценови натиск, особено ако износът не се ускори значително.

На този фон, вътрешният пазар изпитва сериозни затруднения. Видинско пострада от градушки, които унищожиха култури като царевица, слънчоглед и люцерна на стотици декари. Актуалните агрометеорологични прогнози също не дават поводи за оптимизъм – продължават високите температури и ниските валежи, като в много райони има сериозен дефицит на почвена влага. Това ще се отрази негативно върху добивите на пролетниците, най-вече късните хибриди царевица и слънчоглед.

В Разградска област жътвата на пшеницата вече приключи със среден добив от 629 кг/дка – малко под миналогодишното ниво. Земеделците очакват значително по-слаби резултати от царевица и слънчоглед спрямо 2024 г., поради засушаването и високите температури през юни и юли. Кампанията при ечемика и рапицата е завършена, като при рапицата се отчита лек ръст в добивите.

Успоредно с климатичните предизвикателства, земеделските стопани са изправени и пред опасност от пожари – регистрирани са над 250 огнища дневно. В сила остават ограниченията за косене и механизирано почистване до 1 септември, като неспазването води до санкции и лишаване от подпомагане. Така българският пазар остава разкъсан между добрите възможности за експорт и реалните заплахи от климатична нестабилност и локални загуби.

Обобщение на фючърсния пазар

Пшеница (CBOT, септември 2025 г.)
Фючърсите на пшеницата бяха под силен натиск от продажби и загубиха 17¾ цента за седмицата. Въпреки това, реалните цени останаха високи поради затрудненията в износа от Черноморския регион, които на практика извадиха милиони тонове от краткосрочното предлагане. Минeаполиската пшеница отчете спад от 9½ цента, докато Kansas City HRW се понижи само с 2¾ цента, което отразява различия в очакванията за качество между регионите.

Царевица (CBOT, септември 2025 г.)
Царевицата отчете спад от 3¾ цента през седмицата, ограничен от отличните оценки за състоянието на реколтата в САЩ и силните прогнози за производство. Анализатори предвиждат добиви от около 400 млн. тона – в съответствие с прогнозите на USDA и Reuters. Повечето полета вече са преминали фазата на изметляване. Въпреки локални проблеми в Делтата и Големите равнини, централните щати от царевичния пояс показват рекордни стойности на вегетационни индекси.

Соя (CBOT, септември 2025 г.)
Соята бе най-слабото звено на седмицата, губейки 32 цента поради опасения относно износа и нарастващото глобално предлагане. Износът на Бразилия през юли достигна 12.05 млн. тона – малко под очакванията. Междувременно, инспекциите на американския износ показаха слабо увеличение на обемите. При липса на покупки от Китай за четвъртото тримесечие и намалени нива на преработка в САЩ, пазарът на соя е под силен натиск от излишъци.

Цените на соевия шрот спаднаха с $5 за седмицата, а тези на соевото масло – с $1.50. Въпреки че запасите от соево масло в САЩ намаляха с 0.7%, това не беше достатъчно, за да компенсира слабото търсене. Националната асоциация на производителите на маслодайни култури отчете спад в производствените обеми, дължащ се както на сезонна профилактика, така и на ниски маржове при преработката.

Геополитически политики и преструктуриране на глобалната търговия

През седмицата се случи мащабно пренареждане на глобалната търговия със зърнени култури, тъй като основни производители и вносители адаптираха стратегиите си спрямо променящите се съюзи, митнически заплахи и политически реформи.

Най-значимото геополитическо събитие бе финализирането на търговско споразумение между ЕС и САЩ, което донесе дългоочаквана яснота в двустранната търговия. Сделката предвижда 15% базово мито за почти всички европейски стоки, включително земеделска продукция, но предвижда и нулеви мита за определени сектори (агросуровини, самолети, полупроводници). Важен ангажимент на ЕС е закупуването на стратегически стоки от САЩ на стойност 750 млрд. долара по време на втория мандат на президента Тръмп – включително земеделска продукция.

Друг важен акцент е решението на Бангладеш да премине към търговски внос на пшеница от САЩ – 220 000 тона по междуправителствен договор, част от по-голям план за внос на 700 000 тона годишно. Това е отговор на заплахата на САЩ да наложат 35% мито върху износа на Бангладеш. От хуманитарен получател, страната вече използва търговските договори като дипломатически инструмент за избягване на санкции.

В Южна Америка Аржентина направи решителна стъпка към либерализация на агроизноса си. Президентът Хавиер Милей обяви трайно намаляване на митата: соята до 26%, соевото масло и шрот до 24.5%, а царевицата до 9.5%. Това реформира досегашната политика и цели да върне страната в конкуренцията с Бразилия. Износът, спрян временно от 1 юли, вече се възобновява.

Китай заема по-предпазлива позиция – страната все още не е закупила соя от САЩ за четвъртото тримесечие на 2025 г., което буди притеснения, тъй като това е традиционно пиков сезон за американския експорт. Натрупаните по-рано запаси, ниското вътрешно търсене и пренаситените преработвателни мощности променят стратегията на Китай.

Изненадващ обрат настъпи и в Индия, която сключи договор за внос на 150 000 тона соево масло от Китай – нехарактерна търговска посока, която показва колко силно предлагането и логистиката преначертават глобалните вериги.

В Югоизточна Азия, Малайзия и Индонезия водят преговори със САЩ и ЕС за търговски отстъпки, особено за палмовото масло. Малайзия прие да премахне митата за 61% от вноса от САЩ, а Индонезия повиши референтната цена за август и увеличи експортните си налози, което сви маржовете за преработвателите.

В Северна Америка напрежението се изостри, след като президентът Тръмп увеличи митата за канадски стоки до 35%. Макар Канада да не е водещ износител на зърнени култури, тази мярка добавя несигурност в северноамериканските търговски потоци, особено за агропреработени продукти и маслодайни култури.

Всички тези развития потвърждават, че глобалната търговия със зърно е все по-зависима от политика, мита и двустранна дипломация. Износители като САЩ и Аржентина използват аграрната търговия като геополитически инструмент, докато страни като Бангладеш и Индия се позиционират стратегически чрез търговски договори. Динамиката на пазара вече се диктува не само от цените, но и от политическите съображения.

Метеорологични условия и състояние на реколтата

През седмицата времето играеше роля както на съюзник, така и на заплаха – подпомагайки растежа в едни райони и създавайки рискове за реколтата в други.

В царевичния пояс на САЩ и Големите равнини, валежите и по-хладните температури бяха благоприятни. В северните щати бурите увеличиха почвената влага и подобриха условията за царевица и соя, макар зрелостта на пшеницата да бе застрашена от излишни валежи. В централните и южни щати също имаше валежи и спад на температурите, което стабилизира влагата в почвата.

В Средния запад, интензивни бури – включително потенциално деречо в Айова и Минесота – предизвикаха локални щети, но последвалото застудяване и дъжд компенсираха стреса. USDA потвърди високо качество: 73% от царевицата и 70% от соята са в добро до отлично състояние – над нивата от 2024 г.

По на юг, в делтата на Мисисипи, жегите продължиха, но фронт с дъждове към края на седмицата донесе облекчение. В Канада валежите дойдоха твърде късно за пострадалите северни региони, а в южните – зрелите култури няма да се възползват от тях.

В Европа дъждовете в Централна и Източна част подобриха влагата за царевицата, но забавиха жътвата на пшеница и поставиха под риск нейното качество. В Испания продължава засушаването. В района на Черно море, жегата и сушата подпомогнаха узряването на пшеницата, но навредиха на царевицата, а в Украйна допълнителен риск представляват нашествията от скакалци – усложнени от войната и ограничените възможности за контрол.

Динамика на износа и промени в глобалното предлагане

Най-същественото развитие по линия на предлагането тази седмица беше синхронното забавяне на износа на пшеница от трите най-големи световни доставчици – Русия, Украйна и Европейския съюз.

Износът на пшеница от Русия през юли е спаднал с приблизително 30% на годишна база, поради забавяне на жътвата, причинено от дъждове в Ростовска и Краснодарска област. В Украйна, износът е едва една трета от нивата от миналата година, в контекста на изчерпани запаси и по-ниски добиви. В същото време, ЕС отчита спад от 64% в износа на мека пшеница за периода 1–27 юли. Заедно, тези три региона формират почти половината от световната търговия с пшеница. Техният недостиг повиши спот цените в Черноморския регион с 8% и стабилизира фючърсите в Париж, въпреки че цените в Чикаго (SRW) отчетоха рязък спад.

Китай продължава да пренарежда търговията със соя и соев шрот. Рекордният внос на соя през май и юни доведе до натрупване на излишни запаси от соев шрот, ограничавайки търсенето от производителите на фуражи. Цените на соевия шрот в Северен Китай паднаха с 6.5% на годишна база, а фючърсите отслабнаха за четвърта поредна сесия. Преработвателите намаляват производствения капацитет или временно спират работа заради ниските маржове.

Едновременно с това, Китай увеличи вноса на соев шрот от Аржентина, възползвайки се от по-ниските мита и конкурентни цени. В необичаен обрат, Индия – обичайно клиент на Аржентина и Бразилия – закупи 150 000 тона соево масло от Китай за доставка през четвъртото тримесечие, привлечена от по-ниските цени и по-кратките срокове на доставка. Това е рядко срещана промяна в търговския поток и показва усилията на Китай да се освободи от излишъка си.

Търговията с палмово масло от Малайзия и Индонезия също се оказа сложна. През първата половина на годината износът на Малайзия е спаднал със 7.4%, но стойността му е нараснала с 9.3% на годишна база. Новите мита върху вноса в Индия намалиха ценовото предимство на палмовото масло спрямо соево и слънчогледово масло, ограничавайки пазарния му дял в Индия от 59% на 46%. Междувременно, Индонезия повиши референтната цена на суровото палмово масло за август и с това увеличи експортните налози, като същевременно води преговори за митнически отстъпки по CEPA с ЕС и САЩ.

С настъпването на август световният зърнен пазар навлиза в сложен и нестабилен баланс. Докато пазарът на пшеница намира подкрепа в ограниченото предлагане и доброто развитие на реколтата в САЩ, соевият комплекс и маслодайните култури остават под натиск заради глобални излишъци и вяло търсене от ключови купувачи.

Предстоящите събития, които ще оформят пазара, включват доклада на USDA на 12 август, решенията на Китай относно покупките на соя за последното тримесечие и евентуално нормализиране на руския износ на пшеница. За момента пазарът на пшеница временно се откъсва от натиска на спадащите фючърси, благодарение на реалната пазарна дефицитност, докато търговците на царевица и соя се борят с добри агрономически перспективи, но слабо търсене.

Ако температурите рязко се повишат през средата на август – както сочат някои прогнози – условията за културите могат да се влошат бързо. Дотогава времето, геополитиката и логистиката ще продължат да пренаписват правилата на глобалната търговия със зърно.