Силен потенциал за реколта, но под въпрос възвращаемостта

България се очаква да отбележи една от най-високите реколти от пшеница за последните години – между 6.6 и 7.1 млн. тона. По данни на Министерството на земеделието, прогнозните средни добиви преди прибирането на реколта 2025 са 619 кг/дка при пшеницата и 578 кг/дка при ечемика. Югоизточният район води по очаквани добиви от пшеница (653 кг/дка), докато Северният централен е водещ за ечемика (619 кг/дка). Над 47% от производството на пшеница се очаква да е от сорта Авеню. Въпреки добрите агрономически показатели обаче, тревогите сред производителите се засилват на фона на неблагоприятни климатични условия и ниски пазарни цени.

Сушата в Пернишко поставя зърнопроизводството на ръба

В района на Перник засушаването е довело до преждевременно стартиране на жътвата с около 10 дни по-рано, при което зърното не е достигнало пълна зрялост и започва да изсъхва. Резултатът – компрометирани добиви и ограничена печалба. Ниската изкупна цена от 33 стотинки/кг не покрива дори производствените разходи. Според местни производители, включително Румен Александров, положението се влошава всяка година, а допълнителният внос от Украйна усилва ценовия натиск върху българските фермери. Някои дори са принудени да работят втора работа, за да издържат семействата си.

Конкуренцията от Украйна – висок износ при ниски цени

Въпреки предизвикателствата в Украйна, страната продължава да залива пазара с износ на слънчогледово олио – над 2.4 млн. тона за първото полугодие, основно за Испания, Италия и Индия. Експортът на соево масло също е скочил с 52%, а приходите от него са се удвоили. Въпреки по-слабите резултати при пшеницата, Украйна остава ключов играч на растителномасления пазар. Новото 10% мито за износ на соя и рапица обаче вече поражда напрежение сред местните фермери и поставя под въпрос бъдещите търговски отношения с ЕС, включително с България.

Реколтата в Украйна – наполовина спрямо миналата година

Украинските земеделци докладват значително изоставане в прибирането на реколтата – към края на юли са събрани едва 10,3 млн. тона зърно от 28% от площите, при 19 млн. тона за същия период миналата година. Средният добив от пшеница е 3,25 т/ха, а от ечемик – 3,33 т/ха. Независимо от количественото изоставане, агресивният експортен натиск и ценовите предимства на украинската продукция продължават да влияят на пазара в региона.

Климатичната тревога идва и от юг – Румъния губи обработваема земя

В южна Румъния климатичните промени заплашват директно селското стопанство. Регионът Олтения губи по 1000 хектара обработваема земя годишно, поради пустеещи почви и липса на валежи. В Долж вече над 100 000 хектара са превърнати в пустиня, а температурите на пясъка достигат 70°C. Тази тенденция засилва регионалните опасения от спад в производството и повишаване на цените на зърнените култури и растителните масла.

Извод

Въпреки оптимистичните прогнози за висока реколта у нас, комбинацията от засушаване, ниски изкупни цени и евтин внос от Украйна поставя под сериозно съмнение рентабилността за българските фермери. Ценовият натиск се очаква да продължи, като ключови фактори ще останат темповете на износ от Черноморския регион, климатичната нестабилност и регионалните политики на търговия и субсидии.