БЪЛГАРСКИ ЗЪРНЕН ПАЗАР

Зърнената жътва в България навлезе в активната си фаза, като в различните региони на страната се очертават разнопосочни тенденции. В Добруджа, традиционно считана за житницата на страната, добивите от пшеница достигат 620 кг/дка, което е с около 10% по-малко от миналогодишните нива. В някои общини като Генерал Тошево и Шабла обаче се отчитат по-добри резултати — до 680 кг/дка. Врачанско показва стабилност при пшеницата, но спад при ечемика и рапицата. Сходна картина се наблюдава и в Северозападна България, където добивите от пшеница остават около или под средното, а при рапицата има значителни загуби на площи поради измръзване през пролетта.

Сериозно засушаване през юли в ключови земеделски региони като Кнежа повдига опасения за предстоящата царевична реколта. Експерти от Института по царевицата предупреждават, че при липса на значителни валежи добивите могат да останат на ниски нива и да засилят ценовия натиск на фона на вече понижено предлагане.

На международно ниво, решението на Украйна да въведе 10% мито върху износа на соя и рапица предизвика напрежение в региона. Мярката цели да подкрепи местната преработвателна индустрия, но застрашава изкупните цени и се очаква да има отражение и върху българския пазар на маслодайни култури. Също така, Турция публикува решение за безмитен внос на 500 хил. тона царевица до края на юли — ход, който едновременно отваря пазарна възможност за България и създава допълнителен ценови натиск в региона.

Перспективите на ЕС за 2025 г. показват ръст от близо 7% в производството на зърнени култури, което се дължи на разширени площи и стабилни добиви. Въпреки това, продукцията остава под дългосрочните средни стойности, като пазарната среда се характеризира по-скоро със стабилизиране, отколкото с възстановяване. Докладът на USDA за юли потвърждава лек спад в глобалното производство на пшеница и понижение в международната търговия, най-вече от страна на ЕС и Украйна, което частично се компенсира от по-високи износни обеми от Русия.

Представяне на фючърсите и седмична ценова динамика

Фючърсите за септември 2025 г. на пшеницата в Чикаго започнаха седмицата около $5.44/бушел, като през дните се наблюдаваше волатилност, движена от глобални сигнали и спекулативна активност. В четвъртък цената се повиши леко до $5.42¾ на фона на по-оптимистични прогнози от Франция и ограничено предлагане от Черноморския регион. Въпреки това в петък сутрин цената отвори по-ниско – $5.33½, като пазарният натиск се запази заради големите добиви в Северното полукълбо и слабия експортен интерес от САЩ – само 494,400 тона за седмицата, основно към Мексико и Венецуела.

Царевицата отчете по-бичи тренд. Контрактът за септември започна петъчната сесия на $4.02/бушел, след като в четвъртък затвори при $4.07¾. Седмичният доклад на USDA отчете 594,000 тона стари продажби – значително над очакванията. Данните за етанола също подкрепиха пазара, със стабилно производство от 1.087 млн. барела дневно и намалени запаси. Прогнозата за реколтата в Бразилия бе коригирана нагоре до 131.2 млн. тона благодарение на благоприятните условия в регионите Safrinha. Въпреки това, старите продажби от САЩ останаха само 97,600 тона – най-ниското ниво за маркетинговата година. Климатичните условия в Средния запад, с продължителни валежи и прогнози за горещини в края на юли, засилват несигурността.

Соята отбеляза силно поскъпване през седмицата благодарение на ограничените глобални запаси и стабилното търсене, особено от Китай. В четвъртък водещият контракт се повиши с 19¼ цента до $10.32¾, а в петък отвори на $10.21½. USDA потвърди частна продажба от 120,000 тона за доставка през 2025/26, а данните за преработката през юни достигнаха рекордните 185.7 млн. бушела. Цените на соевия шрот и соевото масло също се повишиха – съответно с $2.20/тон и 20–24 пункта. Китайските прогнози за вноса на соя през юли бяха повишени до 10.5 млн. тона, потвърждавайки устойчивото глобално търсене.

Политически промени и търговски въздействия

Изминалата седмица донесе редица ключови политически и търговски развития, които се очаква да повлияят сериозно върху основите на световния зърнен пазар през следващите месеци. Част от тях имат по-скоро символично, но стратегическо значение, докато други вече оказват пряко въздействие върху търговските потоци, доверието на пазарите и бъдещите вериги на доставка.

Сред най-обсъжданите новини беше изявлението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, че Coca-Cola ще премине от използване на глюкозо-фруктозен сироп към тръстикова захар в продуктите си в САЩ. Макар засегнатите обеми да са минимални в краткосрочен план, решението породи дискусии за потенциална структурна промяна в търсенето на подсладители. Ако и други производители последват този пример, това може да пренасочи част от търсенето на царевица и да повлияе на алокацията за етанол и биогорива.

Индонезия също привлече вниманието с намерението си да премине към стандарт B50 за биогорива, което би увеличило вътрешното потребление на палмово масло с приблизително 3 млн. тона и значително би ограничило наличните обеми за износ. На фона на подготвяните нови мита от страна на САЩ върху вноса на палмово масло, тази стъпка може да има както икономически, така и геополитически измерения. За зърнените пазари, особено соевото и рапичното масло, това означава допълнителен ценови натиск при търсенето на алтернативни растителни масла.

Във Франция държавната агенция FranceAgriMer изнесе оптимистична прогноза за износа на пшеница, очаквайки ръст от 38% през 2025 г. до 14.32 млн. тона, като износът извън ЕС се очаква да надхвърли 7.5 млн. тона. Това засилва позицията на Франция като ключов доставчик за Северна Африка и Азия и увеличава конкуренцията за износителите от Черноморския регион.

От Източна Европа, агенция SovEcon повиши прогнозата си за руската реколта от пшеница до 83.6 млн. тона благодарение на подобрените резултати в централните региони, макар южните райони да остават под натиск заради суша. Прогнозите за царевицата в Русия останаха непроменени (14.3 млн. тона), но оценките за ечемик бяха повишени до 18 млн. тона. Въпреки водещата роля на Русия в глобалната търговия с пшеница, логистични и метеорологични предизвикателства като ниска транспортна пропускливост по реките остават рисков фактор за надеждността на износа.

Австралия и Китай отбелязаха пробив в търговските си отношения по отношение на рапицата. Китай прие пет тестови доставки на австралийска рапица с общ обем до 250,000 тона, след години на прекъсната търговия. Успехът на тези пратки може да повлияе на глобалните пазари на растителни масла и да облекчи напрежението, създадено от напрегнатите търговски отношения между Канада и Китай.

Международният съвет по зърното (IGC) намали прогнозата си за глобалните крайни запаси от царевица за сезон 2025/26 от 282 на 278 млн. тона, основно заради повишено потребление. Тази корекция подчертава крехкия баланс между предлагане и търсене, независимо от силните данни за износа от САЩ.

Сред по-локалните, но значими промени се нарежда профилът на купувачите на американска пшеница, като Мексико и Венецуела заеха водещи позиции в последния седмичен доклад на USDA. Макар да не е резултат от нови политики, това показва потенциална пренасоченост в глобалното търсене, особено на фона на отслабването на долара, което прави американския износ по-конкурентен в Латинска Америка.

Седмичен обзор за Черноморския регион

Пазарът на зърно в Черноморския регион се сблъска с рязка волатилност тази седмица, като във фокуса бяха намаляващите доставки на пшеница и влошаващите се метеорологични условия. Офертите за фуражна пшеница от Украйна изчезнаха, след като резултатите от жътвата показаха по-високо от очакваното протеиново съдържание. Това доведе до дефицит в предлагането и покачване на цените с поне $2 до $210/тон FOB. Вътрешните CPT цени се изравниха с експортните стойности, а много търговци вече очакват увеличено смесване на различни класове пшеница поради ограничените наличности с ниско качество. Подобни тенденции се наблюдават и в България и Румъния, където доброто протеиново съдържание е съпътствано от притеснения относно наличността на фуражна пшеница.

Перспективите за царевицата в България се влошиха рязко, като северни райони като Русе съобщават за почти пълна загуба на реколтата поради продължителна суша и екстремни горещини. Земеделските производители са под финансов натиск, тъй като кочаните на царевицата остават недоразвити, а добивите на слънчоглед намаляват значително. Макар да се обмисля преминаване към алтернативни култури като бял трън, инвестиционните бариери и недостатъчната напоителна инфраструктура – считана за остаряла и слабо финансирана – представляват сериозни пречки за адаптацията.

На политическо ниво пет източноевропейски държави от ЕС, включително България и Румъния, изразиха силно несъгласие с подновяването на търговските преференции за Украйна по линия на DCFTA. Основният им аргумент е, че украинският внос на зърно дестабилизира местните пазари, внасяйки допълнителна несигурност относно зърнените потоци в региона и бъдещата посока на търговската политика на ЕС.

Въпреки всички предизвикателства, регионът остава ключов доставчик на зърно. Последният търг на Алжир за над 1 милион тона пшеница бе доминиран от оферти с произход от Черноморието, потвърждавайки конкурентоспособността на региона, въпреки вътрешните сътресения и геополитическия натиск.

Времето като пазарен фактор

Времето беше основен двигател на пазарните настроения през седмицата, с контрастиращи сценарии сред основните производители. Китай очаква отлична есенна зърнена реколта, която съставлява около 75% от годишното производство. Министерството на земеделието съобщи, че въпреки локализирани засушавания, общите агрометеорологични условия са благоприятни, благодарение и на съвременни земеделски технологии.

В САЩ сушата продължи да отслабва в районите на Царевичния пояс. Данни на USDA показват, че засегнатите от суша площи с царевица са спаднали до 9%, а тези със соя – до 7%, което предполага тенденция към по-добри условия за растеж. Средният запад получи стабилни валежи, въпреки че анализаторите остават нащрек за предстоящи юлски горещи вълни, които могат да породят нови рискове.

В Европа се наблюдаваше изключително променливо време. В Германия, въпреки очакванията за 7% по-голяма зърнена реколта спрямо 2024 г., продължителните горещини нанесоха необратими щети на някои царевични полета. Земеделският съюз съобщи също за забавяния в жътвата заради неустойчиви валежи. Във Франция жътвата на пшеницата се ускори и достигна 71% към 14 юли – значително повече спрямо същия период миналата година. Въпреки това състоянието на царевицата се влоши поради силните горещини и засушаването на почвите.

Канада отчете рязко разминаване в регионалните условия. Западните провинции пострадаха от суша, което сериозно засегна производството на дурум пшеница и леща. За сметка на това в северните и източните райони развитието на културите беше по-добро от очакваното благодарение на по-хладното време и обилните валежи – особено при пролетната пшеница и рапицата.

Прогнозите сочат силни валежи в Украйна и части от централна Русия, което поражда опасения относно качеството на зърното в края на сезона. Междувременно България продължава да се бори с влошаваща се суша, засягаща както добивите от царевица, така и тези от пшеница – затвърждавайки ролята на Източна Европа като климатично уязвим регион на световната зърнена карта.

Логистика и експортна инфраструктура

Логистиката остана във фонов режим, но тази седмица отново излезе на преден план, особено в САЩ. Превозът на зърно по река Мисисипи спадна значително до 554 хил. тона за седмицата – от 781 хил. тона седмица по-рано. Паралелно с това, тарифите по баржи в Сейнт Луис скочиха с $2.71/тон. Тези транспортни затруднения създават допълнителен риск в и без това напрегнатата верига на доставки и могат да повлияят на способността на износителите да изпълняват ангажиментите си ефективно.

На дипломатическия фронт в търговията Австралия и Китай постигнаха напредък към възстановяване на търговията с канола след продължително прекъсване. Планирани са пет пробни доставки с общ обем до 250,000 тона. Тази потенциална отмяна на ограниченията би могла да пренасочи търговските потоци на рапичното масло в Азиатско-тихоокеанския регион и да облекчи напрежението, причинено от обтегнатите отношения между Канада и Китай.

Заключение и прогноза

Световният зърнен пазар приключи седмицата в състояние на повишена тревожност. Цените реагираха динамично на мрежа от взаимносвързани фактори: силен износ на царевица от САЩ и стабилност на етанолния пазар, бичи данни за преработката на соя, колебливи прогнози за реколтата от пшеница в региона на Черно море и Европа, както и продължаващи метеорологични рискове. Политики като разширяването на биодизеловия мандат в Индонезия и решението на Coca-Cola да замени глюкозо-фруктозния сироп със захарна тръстика започват да оказват влияние върху моделите за формиране на фючърсни цени, което сигнализира за потенциални структурни промени в търсенето.