Вътрешни добиви под очакванията

Първите резултати от жътвата в Северозападна България потвърждават опасенията за по-слаба реколта. В област Монтана са реколтирани над 80% от площите с пшеница, при среден добив от 542 кг/дка – със 100 кг по-нисък от миналата година. Най-добре се представя община Бойчиновци с 630 кг/дка, докато в Лом добивите падат до около 500 кг/дка.

Ечемикът също е прибран в над 90% от площите, със среден добив от 565 кг/дка – на нивата от 2024 г. При рапицата обаче се отчита слаб резултат – 223 кг/дка, съчетан с голям брой пропаднали площи. Според Областната дирекция "Земеделие", 12 000 дка са разорани още през пролетта заради измръзване.

Сериозно засушаване и рискове за царевицата

Състоянието на пролетната царевица буди притеснения сред експертите. Според доц. Емил Василев от Института по царевицата в Кнежа, високите температури и липсата на валежи са ускорили развитието на растенията, като при ранните хибриди вече се наблюдават формирани, но не напълно озърнени кочани.

Късните хибриди тепърва влизат във фаза изсвиляване, но при настоящите условия не могат да се направят точни прогнози. Ако в близките дни не паднат значителни валежи, добивите от царевица ще останат близо до миналогодишните нива и ще бъдат под средното за страната.

Турция отваря спешна квота за безмитен внос

На фона на затруднената ситуация в региона, Турция публикува в Държавен вестник решение за отваряне на квота за безмитен внос на 500 хил. тона царевица, валидна до 31 юли. Това е четвъртата подобна мярка от октомври 2024 г. насам. Целта е да се компенсира недостигът на фуражно зърно, но фермерите в южната ни съседка алармират, че мярката ще срине изкупните цени точно преди жътвата.

За България този ход има двойно отражение – от една страна, отваря възможност за износ, но от друга – създава силен ценови натиск в региона, особено ако останалите купувачи последват примера на Турция и затегнат критериите си за внос.

Международни перспективи и конкуренция

Според последния доклад на USDA, реколтата от пшеница в Украйна за 2025/26 г. ще бъде с около 1 млн. тона по-ниска от предходната прогноза – 22 млн. тона. Износът също е ревизиран надолу до 15,5 млн. тона. При царевицата обаче се очаква стабилна реколта от 30,5 млн. тона, с износ от 24 млн. тона.

В същото време ЕС налага ограничения върху украинския износ, което ще пренасочи част от количествата към други пазари, включително Близкия Изток и Северна Африка – ключови дестинации и за българските производители.

Прогнози за ЕС: възстановяване, но под историческите нива

По данни на Copa-Cogeca, производството на зърнени култури в ЕС през 2025 г. се очаква да нарасне с 6,9% спрямо предходната година – до 275,2 млн. тона. Това се дължи на разширени площи и подобрени добиви. Въпреки това, резултатите остават под дългосрочните средни стойности, като 2025 г. се разглежда по-скоро като стабилизация, отколкото като пълно възстановяване.

При маслодайните култури се очаква лек спад (-0,8%), най-вече заради по-ниско производство на слънчоглед, докато при соята прогнозите са за ръст от 5,9%. Протеиновите култури отбелязват най-силен напредък – 8% ръст, воден от по-добри добиви при граха и фасула.

Какво означава това за българския пазар

Комбинацията от по-слаба местна реколта, засушаване, понижен външен натиск върху цените и агресивен внос в съседни държави оформя несигурна и нестабилна среда за българските зърнопроизводители. В краткосрочен план не се очаква сериозно покачване на цените, освен ако прогнозите за валежи не се подобрят значително и не бъдат отчетени загуби при конкурентите.

Съществено внимание следва да се обърне на външната търговска динамика – особено около турските квоти, както и на предстоящите агрометеорологични условия през втората половина на юли.