Международните и европейските зърнени борси затвориха последната седмица на юли с понижения, а началото на август донесе допълнителен натиск върху цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа. В основата на движението стоят два паралелни процеса — ескалацията на конфликта в Черно море, която на практика спря корабоплаването около Одеса, и продължителната суша в Западна и Централна Европа, която принуди Европейската комисия рязко да понижи прогнозите си за реколтата. На фона на тези тревожни новини България отчете рекордни добиви от рапица.
На борсата в Чикаго (CBOT) септемврийските фючърси за мека червена зимна пшеница поевтиняха с 3,65% до 234,88 долара за тон, докато договорите за твърда зимна пшеница в Канзас Сити паднаха до 259,96 долара за тон, а тези за пролетна пшеница в Минеаполис — до 253,44 долара за тон. Царевицата загуби 1,84% до 173,52 долара за тон, а соята поевтиня по-плавно — с 0,33% до 436,32 долара за тон. Сходна тенденция бе видима и в Европа, където септемврийските фючърси за хлебна пшеница на MATIF паднаха до 222,75 евро за тон, а августовските за царевица — до 243,50 евро за тон. Натискът бе подсилен и от бавния темп на американския износ, тъй като продажбите на пшеница от новата реколта покриват едва 33% от годишната прогноза при обичайни 39% за същия период.
Основната причина за нервността на пазара остава ескалацията в Черно море. Само през юли украинското министерство на възстановяването е регистрирало 35 атаки срещу кораби в пристанища и 22 срещу кораби в открито море, както и 67 удара по пристанищна инфраструктура — за сравнение, през цялата 2025 г. атаките срещу кораби са били само 14. В резултат корабособствениците спряха курсовете си към пристанищата около Одеса, където близо две седмици не е акостирал нито един кораб, точно в разгара на летния жътвен сезон. Украинският министър на земеделието Тарас Висоцки предупреди, че алтернативните маршрути за износ — през Дунав, с камиони и с влакове — ще могат да поемат едва половината от обичайните обеми и няма да достигнат необходимия капацитет преди края на август, а над 30 милиона тона продукция рискуват да останат неизнесени, ако проблемът не бъде решен.
Отражението върху украинските земеделски производители вече е осезаемо. По думите на Висоцки изкупните цени на зърнените и маслодайните култури са паднали средно с 30%, а преките загуби за сектора тази година могат да достигнат между 1,5 и 3 милиарда долара. Конкретно рапицата в страната поевтиня до 20 000–21 000 гривни за тон франко завод (около 390–410 евро), слънчогледът — от 32 000–33 000 до 27 000–29 000 гривни за тон (от около 624–644 на 527–566 евро), а соята — до 18 000–19 000 гривни за тон (около 351–371 евро), въпреки ниските запаси от старата реколта. Като спешна мярка в подкрепа на производителите украинското правителство вече одобри корекция на минималните износни цени. Украйна традиционно осигурява около 6% от световния износ на пшеница и 11% от този на царевица, като през сезон 2025/26 е изнесла 34,4 милиона тона зърно, а очакваният излишък за износ през текущия сезон е 43 милиона тона.
Руската пшеница също поевтинява под натиска на по-високите транспортни и застрахователни разходи. Новата реколта с 12,5% протеин за доставка FOB в началото на септември е поевтиняла с 9 долара за тон до 226 долара, докато разходите за морски превоз са нараснали от 5 на 8 долара за тон. От 5 август Русия отново въведе експортна такса за пшеницата в размер на 5,7 рубли за тон, след три седмици на нулева ставка. Аналитичната агенция SovEcon понижи прогнозата си за руския износ през сезон 2026/27 до 44,6 милиона тона, а оценките за юлските доставки варират между 1,6 и 2 милиона тона според различните агенции.
Европейската комисия също влоши очакванията си за реколтата. На 30 юли прогнозата за мека пшеница в ЕС за сезон 2026/27 бе свалена до 124,4 милиона тона (от 126,3 милиона тона месец по-рано) — с 8% под предходния сезон, докато експортната прогноза бе намалена до 29,0 милиона тона, а крайните запаси се очаква да паднат до 12,9 милиона тона. Най-голямата ревизия обаче е при царевицата, чиято прогноза за производство бе свалена с цели 8 милиона тона до 51,9 милиона тона заради по-ниски засявания и трудни агрометеорологични условия, което повиши очакванията за внос до 24 милиона тона. Във Франция състоянието на царевичните посеви продължава да се влошава — към 27 юли само 34% от реколтата е оценена като добра или отлична, при 38% седмица по-рано и 69% година по-рано, най-слабият резултат от началото на сравнимите данни през 2011 г., докато жътвата на пшеница и ечемик в страната вече е приключила.
Причината зад по-слабите европейски прогнози е продължителната жега. Според юлския бюлетин на службата за агромониторинг JRC MARS към Европейската комисия добивите при зимните култури в ЕС са понижени с между 1% и 4% заради ускореното узряване, докато при летните култури — основно царевица и слънчоглед — корекцията достига 6–7%, тъй като горещините съвпаднаха с цъфтежа и формирането на добива. Най-тежко е положението в Унгария, където сушата продължава да се задълбочава, а сериозни опасения има и във Франция, Италия, Източна Белгия, Люксембург, Югозападна Германия, Австрия, Словакия и Чехия. На обратния полюс, Турция очаква рекордна реколта при зимните култури благодарение на хладна и влажна пролет, докато в Североизточна Полша и Западните Прибалтийски страни прекомерните валежи носят риск за качеството на зърното и забавяне на жътвата.
Слънчогледът е сред най-засегнатите култури. Анализаторите от Expana понижиха оценката си за производството на слънчоглед в ЕС през сезон 2026/27 с 5% до 9,7 милиона тона, макар тя да остава с 15% над реколтата от предходния сезон. По данни на JRC MARS средният добив в ЕС вече се очаква да бъде 1,94 тона от хектар — с 7% под юлската оценка, макар и с 4% над миналогодишния добив. Най-силен е натискът в Западна Европа, където продължителната жега и оскъдните валежи в Испания, Португалия и особено Франция сериозно ограничават добивния потенциал на слънчогледа.
Сушата натовари и вътрешните водни пътища в Германия, където ниските нива на Рейн и Дунав почти утроиха разходите за превоз на земеделски товари. По думите на управителя на транспортната компания Bayernhof обичайните разходи от 25–30 евро за тон вече се доближават до 100 евро за тон, докато BayWa съобщава, че за превоз на едно и също количество стока сега са нужни три до четири пъти повече кораби, което налага допълнителни влакови композиции и пренасочване на товари. На 5 август нивото на Дунав при Хофкирхен бе измерено на 142 см над нулата — под предишния минимум от 155 см, отчетен през 2022 г. Икономисти от Килския институт за световна икономика очакват загуби в добавената стойност до 2 милиарда евро през третото тримесечие на 2026 г. заради ниските води, спрямо над 13 милиарда евро при подобна ситуация през 2018 г.
На фона на европейските трудности глобалното предлагане на соя остава добро. Китайският внос на соя през юни е нараснал с 15% спрямо май до рекордните за месеца 13,55 милиона тона, основно благодарение на доставки от Бразилия, чиято реколта за сезон 2025/26 се очаква да достигне 180 милиона тона (от 172,5 милиона тона предходния сезон), а износът да нарасне до 115 милиона тона. Затова евентуално намаление на украинските доставки с 1–2 милиона тона едва ли ще има съществен ефект върху международните цени.
Добра новина за българското земеделие дойде именно от рапицата. Сезонът се оказа изключително успешен благодарение на истинска зима и обилни валежи през цялата вегетация, като в свищовското село Козловец хибридът LID Инвикто постигна среден добив от рекордните 609 кг/дка. Останалите хибриди в портфолиото на компанията също отчетоха силни резултати между 550 и 600 кг/дка на много места из страната, а за разлика от предходни години тази есен няма съществена разлика между добивите в Северна и Южна България.