През изминалата 2025 година България беше засегната от едно от най-сухите лета за последното столетие, което се отрази пряко върху добивите от основните полски култури. Въпреки че производството на пшеница, лимец и спелта достигна над 7,3 млн. тона, средните добиви останаха под потенциала си, а ефектът от сушата беше още по-осезаем при царевицата и слънчогледа.
Особено тревожна е тенденцията при царевицата, където се наблюдава едновременно намаление на площите и спад в добивите. Културата остава силно зависима от напояване — ресурс, който в България все още е ограничен и трудно достъпен за голяма част от производителите. Това води до постепенно отдръпване на фермерите от нея, което вече се отразява в по-ниски национални обеми на производство.
Слънчогледът също не прави изключение от негативната тенденция. Въпреки че остава ключова култура за страната, добивите през 2025 г. са под натиск, а производството отбелязва спад спрямо предходни години. В същото време международната обстановка допълнително усложнява ситуацията — Украйна, традиционно водещ износител на слънчогледово олио, постепенно отстъпва позиции на световния пазар поради намалени площи и добиви. Това създава нови възможности, но и рискове, свързани с пренареждане на търговските потоци.
Интересен акцент е засилващата се роля на рапицата, която постепенно излиза на преден план в България. Увеличаващият се внос и нарастващото търсене, свързано с развитието на биодизеловото производство, поставят културата в нова стратегическа позиция на пазара. Това развитие е част от по-широка глобална тенденция към засилено използване на растителни масла за енергийни цели.
Вносът на зърнени култури в страната през маркетинговата 2025/26 година остава ограничен, което отразява както относително доброто вътрешно предлагане, така и по-слабата необходимост от външни доставки. Отчетено е значително намаление на вноса на пшеница и слънчоглед, както и спад при царевицата, въпреки по-ниската местна реколта. Единствено рапицата отбелязва ръст при вноса, което потвърждава засиленото ѝ значение в структурата на търсенето.
Паралелно с това, производителите са изправени пред сериозен натиск от страна на разходите. Цените на горивата, торовете и препаратите за растителна защита продължават да нарастват, което свива маржовете и поставя под въпрос устойчивостта на редица стопанства. В сектора на плодовете и зеленчуците вече се наблюдава отлив на производители, като част от тях се отказват след няколко трудни години и натрупани загуби.
Климатичните рискове остават водещ фактор и през настоящата година. При овощните култури например съществуват сериозни опасения от пролетни застудявания, които могат да компрометират реколтата още в ранна фаза. Тази несигурност допълнително затруднява планирането и инвестиционните решения на земеделските производители.
В същото време европейските екосхеми въвеждат нови изисквания и ограничения, свързани с биоразнообразието и устойчивото управление на земите. Те предполагат по-голяма диверсификация на културите, ограничения върху обработките в определени периоди и нови практики за поддържане на почвите. Макар тези мерки да са насочени към устойчивост, те също увеличават административната и организационна тежест за стопанствата.
На глобално ниво пазарите остават силно зависими от фактори като цените на енергията, наличността на торове и климатичните условия в ключови производствени региони. Ограниченията при торовете и високите им цени вече оказват влияние върху добивите в редица страни, включително Украйна, което може да има отражение и върху европейските пазари в средносрочен план.
Всички тези фактори очертават една комплексна картина, в която българският зърнен сектор трябва да се адаптира към нова реалност — по-високи разходи, по-големи климатични рискове и засилена конкуренция на глобално ниво. В краткосрочен план пазарът вероятно ще остане колеблив, като цените ще се движат под влияние както на международните баланси, така и на локалните производствени условия.
Перспективите за сектора ще зависят в голяма степен от развитието на времето през следващите месеци, стабилизирането на разходите за производство и способността на фермерите да се адаптират към новите икономически и регулаторни условия. В този контекст 2026 г. се очертава като поредна година на изпитания, но и на възможности за онези, които успеят да се позиционират правилно в променящата се пазарна среда.