Анкетни данни сред фермерите показват, че над 80% от стопаните оценяват 2025 г. като по-лоша в сравнение с предходната, като основната причина е рязкото нарастване на разходите за торове, препарати, семена, работна ръка и енергия. Допълнително напрежение създават очакванията за ново поскъпване на торовете през 2026 г. заради регулации, свързани с въглеродните емисии, както и увеличението на минималната работна заплата и осигурителните тежести. Тази ценова динамика свива маржовете и принуждава част от производителите да ограничат дейността си или дори да излязат от сектора.
Климатичните условия през годината допълнително задълбочиха проблемите. Сушата през лятото нанесе сериозни щети при царевицата, а пролетните измръзвания засегнаха над 300 хил. декара овощни насаждения, което доведе до слаба или нулева реколта в редица региони. Картофопроизводители и зърнопроизводители също отчетоха по-ниски добиви спрямо 2024 г., което постави под съмнение рентабилността на част от традиционните култури. Въпреки това, зърненият сектор като цяло отчете по-добри резултати при пшеницата, ечемика и рапицата, като именно тези култури донесоха известен баланс в иначе трудната година.
Паралелно с вътрешните предизвикателства, българското земеделие е част от по-широки европейски тенденции. Данни на Евростат показват, че за последното десетилетие заетостта в селското стопанство в ЕС значително намалява, включително и заради концентрацията на земя, механизацията и автоматизацията. Земеделието произвежда все повече с по-малко хора, което поставя въпроси не само за ефективността, но и за устойчивостта на селските райони и наличието на квалифицирана работна ръка в дългосрочен план.
На този фон все по-ясно се откроява необходимостта от коопериране и сдружаване на земеделските производители. Фермери от различни подсектори споделят, че обединението е ключът към по-добри цени на входящите ресурси, по-силна пазарна позиция и по-добра защита на интересите им пред институции и търговски партньори. Реални примери за съвместни покупки на торове, споделена техника и създаване на браншови структури показват, че макар процесът да е труден, ползите са осезаеми, особено в условия на растящи разходи и несигурни пазари.
В глобален контекст, развитието на умното земеделие и внедряването на изкуствен интелект, особено в страни като Китай, показват възможна посока за бъдещето на сектора. Там вече се отчитат реални резултати – по-високи добиви и по-ниски разходи чрез прецизно торене, автоматизирани решения и дигитално управление на стопанствата. Макар подобни технологии да изискват инвестиции и адаптация, те подчертават, че конкурентоспособността в земеделието все повече ще зависи от иновации, ефективност и способност за обединяване на ресурси. За българските производители това означава, че наред с краткосрочните предизвикателства, стратегическите решения днес ще бъдат решаващи за оцеляването и развитието на сектора в следващите години.