Земеделието през седмицата: ЕС отпуска до 1,5 млрд. евро срещу скъпите торове, докато Ел Ниньо застрашава реколтите по света
Европейската комисия представи мерки в подкрепа на земеделските производители, засегнати от рязкото поскъпване на торовете в Европа. Пакетът е част от изпълнението на наскоро обявения План за действие относно торовете и има за цел да подпомогне фермерите преди следващата реколта, както и да укрепи продоволствената сигурност на ЕС.
През последните месеци геополитическото напрежение и прекъсванията във веригите на доставки доведоха до значително увеличение на цените на торовете в целия Европейски съюз. В отговор Комисията предлага две краткосрочни мерки – финансово облекчение за стопаните и целенасочени промени в Общата селскостопанска политика.
През следващите седмици Европейската комисия планира да мобилизира общо 540 млн. евро за подпомагане на земеделските производители при закупуването на торове. По-рано тази седмица Комисията предложи селскостопанският резерв да бъде увеличен с допълнителни 300 млн. евро от бюджета на ЕС за 2026 г., в допълнение към наличните средства. Държавите членки ще могат да допълнят европейското финансиране с национални средства до 200%, така че общият размер на подкрепата може да достигне до 1,5 млрд. евро.
Втората група мерки предвижда целенасочени корекции в ОСП, които да позволят на държавите членки да предоставят по-бърза и по-гъвкава помощ на фермерите за достъп до торове. Предложенията включват нова схема за ликвидност в рамките на развитието на селските райони за кризисна подкрепа, възможност за по-ранно изплащане на директните плащания и допълнителна гъвкавост при корекция на бюджетите за директни плащания за календарната 2027 г. Новата схема за ликвидност ще може да бъде съфинансирана до 65% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а държавите членки ще могат да добавят национално финансиране до 200%. С цел по-бързо изпълнение и по-малка административна тежест подкрепата може да се изплаща като фиксирана сума на хектар и да се прилага чрез стратегическите планове по ОСП.
Комисията предлага държавите членки да могат да изплащат увеличен процент аванси по директните плащания преди 16 октомври, с цел подобряване на паричния поток на фермерите в период на високи производствени разходи. Предвижда се и допълнителна гъвкавост за държавите членки при управлението на средствата за директни плащания за календарната 2027 г., така че те да могат по-ефективно да реагират на въздействието от високите цени на торовете.
Предложените законодателни изменения в ОСП ще бъдат изпратени за одобрение от Европейския парламент и Съвета. Предложението за използване на селскостопанския резерв с общо финансово облекчение от 540 млн. евро ще бъде представено за гласуване на държавите членки в Комитета по обща организация на пазарите, а ако бъде одобрено, окончателното приемане е планирано до края на юли 2026 г. Европейската комисия заявява, че ще продължи изпълнението на Плана за действие относно торовете с цел намаляване на зависимостта на фермерите от бъдещи кризи, укрепване на продоволствената сигурност, стратегическата автономност и конкурентоспособността на ЕС.
Междувременно публикуваните от Евростат данни за индексите на цените на селскостопанските продукти показват, че средната цена на селскостопанската продукция в Европейския съюз е намаляла с 2,9% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Спадът е малко по-силен в сравнение с последното тримесечие на 2025 г., когато понижението е било 1,7% на годишна база. В същото време средната цена на вложените в земеделието ресурси, които не са свързани с инвестиции, е намаляла средно с 0,4% през първото тримесечие на 2026 г., запазвайки относителната ценова стабилност, наблюдавана при тях през 2025 г.
На годишна база средната цена на селскостопанската продукция е намаляла в 19 държави членки на ЕС. Най-осезаемо понижение е отчетено в Белгия, където спадът достига 12,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г., следвана от Германия с понижение от 11,0% и Литва със спад от 10,8%. В останалите 8 страни от ЕС цените на селскостопанската продукция са се повишили, като най-сериозен ръст е отчетен в Малта – 14,8%, следвана от Хърватия с 8,5% и Финландия с 5,5%. Данните показват, че ценовата динамика в земеделието остава различна в отделните държави членки, като върху нея влияят както пазарните условия, така и разходите за производство, климатичните фактори и структурата на аграрния сектор.
На ниво ЕС най-сериозно понижение е отчетено при млякото и зърнените култури. Средната цена на млякото е намаляла с 15,5% през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение със същия период на предходната година, а при зърнените култури спадът е 11,7% на годишна база. Тези данни са особено важни за фермерите, тъй като и двата сектора имат значителна тежест в европейското земеделие, а понижението на изкупните цени може да окаже натиск върху доходите на производителите, особено в стопанства с високи текущи разходи.
При вложените ресурси, които не са свързани с инвестиции, Евростат отчита спад в 14 държави членки. Най-силно намаление има в Германия – 3,8%, Нидерландия – 3,4%, както и в Кипър и Португалия, където понижението е по 3,1%. В останалите 13 страни от ЕС разходите за вложени ресурси са се увеличили, като най-голям ръст е отчетен в Литва – 16,8%, следвана от Румъния с 5,0% и Ирландия с 3,6%. На ниво ЕС средните цени на торовете и подобрителите на почвата са се повишили с 6,6% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано, докато фуражите са поевтинели с 4,9%, а енергията – с 0,6%.
Комбинацията от по-ниски цени на продукцията и все още чувствителни разходи за ключови ресурси поставя земеделските производители в сложна ситуация. От една страна, фермерите получават по-ниски цени за част от основната продукция, включително мляко и зърно. От друга страна, разходите за торове продължават да растат. Въпреки общата стабилност при част от вложените ресурси, натискът върху маржовете на земеделските стопанства остава, а данните на Евростат потвърждават, че началото на 2026 г. е белязано от ново понижение на цените на аграрната продукция в ЕС, но без равностойно облекчение при всички производствени разходи.
На национално ниво министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви по време на работна среща с представители на Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“, че държавата ще защитава земеделските производители при всеки конкретен сигнал за натиск и нелоялни практики, които възпрепятстват дейността им. В срещата участваха и заместник-министрите Янислав Янчев, проф. Крум Неделков и Красимир Чакъров. От страна на бранша бяха поставени ключови теми за бъдещето на сектор „Плодове и зеленчуци“ – напояването, недостигът на работна ръка, необходимостта от по-справедливо разпределение на средствата за земеделие, създаването на регистър на трайните насаждения и насърчаването на кооперирането между производителите.
Една от темите на срещата беше информацията за натиск върху земеделски производители при реализацията на продукцията им. Земеделският министър уточни, че във връзка с тиражираната информация в медиите, че земеделски производители са изнудвани от търговски вериги, очаква да получи повече конкретна информация, тъй като институциите могат да окажат ефективна подкрепа само когато разполагат с конкретни сигнали и факти. Той призова производителите, които имат проблем, да го заявят официално, за да получат подкрепа от държавата. От Националната браншова камара пък съобщиха, че председателят на камарата е информирал министъра за получени сигнали от производители, които се чувстват поставени под натиск в процеса на реализация на своята продукция.
По време на срещата представителите на сектор „Плодове и зеленчуци“ настояха за по-справедливо разпределение на средствата за подпомагане между секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“. От бранша поставиха и въпроса за възстановяване на ликвидността на земеделските стопанства – тема, която е сред най-чувствителните за производителите, особено на фона на високите разходи, трудностите с реализацията на продукцията и необходимостта от инвестиции в производство, работна ръка и напояване.
Сериозно внимание беше отделено и на необходимостта от създаване на регистър на трайните насаждения. От бранша посочват, че проверките след миналогодишните измръзвания са показали, че значителна част от проверените градини не отговарят на изискванията за поддържане и отглеждане. Според Камарата подобен регистър ще допринесе за по-голяма прозрачност, по-добър контрол и по-справедливо насочване на публичния ресурс към реално работещите стопанства, а от Министерството на земеделието и храните потвърждават, че по отношение на регистъра се подготвя законодателна инициатива.
Сред основните теми в дискусията беше и напояването на земеделските площи. Министър Абровски заяви, че по въпроса има добра координация с Министерството на околната среда и водите и се работи за намаляване на административните пречки пред земеделските производители. Темата е от ключово значение за производителите на плодове и зеленчуци, тъй като без достъп до вода секторът трудно може да гарантира устойчиви добиви, качество и предвидимост на доставките. Обсъдена беше и възможността за по-голяма гъвкавост при еднодневните трудови договори, като недостигът на работна ръка остава един от хроничните проблеми в сектора, където голяма част от дейностите са сезонни и силно зависими от навременна ръчна работа.
Кампания 2026 навлиза в решаващ етап, а последните данни на земеделското министерство показват ускоряване на сеитбата при пролетните култури. Особено силно впечатление прави маслодайният слънчоглед, който вече отчита увеличение на засетите площи спрямо същия период на миналата година. Към края на май площите със слънчоглед са с 4,5% повече на годишна база, а с тази култура са заети над 901 хил. ха. Тенденцията потвърждава засиления интерес на фермерите към културата, която през последните години се утвърди като по-устойчив избор в условията на чести засушавания, тъй като все повече стопани предпочитат слънчогледа заради по-добрата му поносимост към недостиг на влага в сравнение с царевицата, особено в районите с по-висок климатичен риск.
При царевицата за зърно също се наблюдава положителна динамика. Макар сеитбата все още да изостава спрямо миналата година, разликата вече е сведена до 18,7%, а на полето са засети вече 308 хил. ха. Това е значително подобрение спрямо началото на пролетната кампания, когато неблагоприятните метеорологични условия в редица райони затрудниха работата на полето.
Напредва и разсаждането на тютюна, като данните показват сериозно увеличение на площите с едролистните сортови групи. Разсадените площи с тютюн тип „Виржиния“ са с 35,1% повече в сравнение със същия период на миналата година, а при тип „Бърлей“ ръстът достига 69,4%. За разлика от тях ориенталските тютюни губят позиции, като площите им намаляват с 6,4%.
При есенните култури най-сериозното увеличение се отчита при маслодайната рапица. Площите за реколтиране достигат 169 678 ха при 97 340 ха година по-рано, което представлява ръст от впечатляващите 74,3%. След няколко трудни кампании културата успява да възстанови позициите си благодарение на по-благоприятните условия през есента на 2025 година.
Пшеницата остава основната култура в страната, но площите за реколтиране намаляват с 4% – от 1,19 млн. ха през 2025 г. до 1,14 млн. ха през тази година. В същото време зимният ечемик бележи ръст от 13,5%, достигайки близо 198 хил. ха. Пролетният ечемик също променя структурата си – при малко над 2300 ха през 2025 г., през 2026 г. той достига 7353 ха, което е ръст с над 200% на годишна база. При тритикалето почти няма промяна, като увеличението е едва 0,6%, докато площите с ръж се свиват с 5,7%.
В област Бургас стартира официално жътвената кампания за 2026 година. Съюзът на зърнопроизводителите „Маркели“ даде старт на жътвата с ритуално зажънване, разчупване на обреден хляб и благословия за плодородие, а домакин на събитието бе земеделското стопанство на семейство Стойкови в село Деветак, община Карнобат. Лидия Станкова, директор на Областна дирекция „Земеделие“, посочи, че община Карнобат е най-земеделската община в област Бургас, със съхранени вековни традиции, емблематично плодородие и трудолюбиви хора.
По данни на дирекцията през миналата година в област Бургас са заявени за подпомагане над 2,2 млн. декара земеделски площи от 3255 стопани. Най-голям дял заемат есенните култури – близо 1,3 млн. декара, от които около 700 хил. декара са засети с пшеница, 180 хил. декара – с ечемик, и 376 хил. декара – с рапица. Особено значим е приносът на община Карнобат, където се обработват близо 340 хил. декара земеделски площи – почти половината от площите с есенни култури в областта, а на територията на общината работят около 500 регистрирани земеделски стопани. В предстоящата жътвена кампания в област Бургас ще се включат 348 високотехнологични зърнокомбайна, като 13 от тях са закупени през последната година, което според Лидия Станкова е доказателство за модернизацията на сектора и стремежа на производителите към по-висока ефективност и конкурентоспособност.
На глобално ниво майското издание на оценката на Съвместния изследователски център на ЕС за горещите точки в селскостопанското производство показва, че селскостопанското производство в редица региони по света е застрашено от комбинацията между очакваните силни условия на Ел Ниньо, високи цени на суровините, поскъпване на горивата и торовете, както и продължаващи конфликти. Докладът очертава смесена картина – в някои региони перспективите за реколтата са благоприятни, докато в други суша, нередовни валежи, конфликти и икономически натиск застрашават добивите и продоволствената сигурност.
В региона на Южна Африка се очаква производство на зърнени култури над средното за сезон 2025/2026 г., с основен принос от прогнозираното 10% увеличение на царевицата в Република Южна Африка спрямо средното за последните пет години, както и рекордната реколта в Замбия. В Зимбабве също се очаква ръст от 2% спрямо миналата година, докато неблагоприятните метеорологични условия вероятно ще намалят добивите в части от Ангола, Мозамбик и южната част на Мадагаскар.
В Източна Африка ранните и обилни валежи подпомогнаха посевите в Кения, Етиопия и Северна Уганда, докато забавените и нередовни дъждове застрашават добивите в Сомалия и пасищните райони на Югоизточна Етиопия. В Танзания прибирането на реколтата в бимодалните райони продължава, но перспективите остават под средните заради по-ранния дефицит на валежи, а очакваното Ел Ниньо може да доведе до допълнителни производствени загуби към края на 2026 г. Селското стопанство в Судан и Южен Судан е сериозно нарушено от интензивните конфликти, които задълбочават риска от глад, докато в страните без активен конфликт натискът върху фермерите се засилва от повтарящите се суши и растящите цени на суровините и горивата.
В Западна и Централна Африка условията за царевицата през първия сезон като цяло са благоприятни, но конфликтите в Нигерия и Централен Сахел сериозно нарушават земеделието и задълбочават хуманитарните кризи. Забавяне на сеитбата се отчита в части от Гана, Бенин, Чад, Гвинея и Того, а сезонните прогнози показват средни валежи за повечето страни от Гвинейския залив, но по-сухи от обичайното условия в Сенегал, Гамбия, Гвинея, Южен Чад и по-широкия Сахелски пояс.
Реколтата от зимни зърнени култури в Близкия изток и Северна Африка показва много добри перспективи, а биомасата е над средните нива след благоприятните валежи от декември насам, което е особено важно за Мароко и Алжир след няколко години на суша. Въпреки положителната обща картина остават локални проблеми, включително прекъсвания на напояването в Южен Ирак и наводнения в Мароко, а в Йемен благоприятното време подобрява перспективите за реколтата, но тежката продоволствена несигурност продължава да засяга милиони хора заради конфликта и икономическата нестабилност.
В Латинска Америка и Карибите засаждането на основните култури се забавя заради първоначално слаби валежи и високи температури. Макар настоящите реколти в Южна Америка да са до голяма степен благоприятни, очакваното Ел Ниньо създава противоречиви метеорологични модели в региона – силна суша заплашва царевицата и ориза в Централна Америка, Карибите и Колумбия, докато за Боливия, Еквадор и Перу се прогнозират валежи над средните. Допълнителен натиск оказват и поскъпващите горива и торове, които затрудняват земеделското производство в региона.