Зърненият сектор в България навлиза в средата на зимата с относително спокойствие по отношение на състоянието на есенните култури, но и с нарастваща несигурност, свързана с климатичните тенденции, административните предизвикателства и динамиката на европейския пазар. Данните и експертните коментари от последните седмици очертават картина на адаптация, в която фермерите балансират между агрономическите рискове и икономическата логика на производството.

Според Националната асоциация на професионалните агрономи, настоящата студена зима не представлява сериозна заплаха за есенниците. Напротив – ниските температури и снежната покривка създават по-скоро благоприятна защитна среда за посевите. Рапицата, която през предходни години често страдаше от сухи есени и неравномерно поникване, тази година е в значително по-добро състояние. Площите с рапица са почти двойно повече спрямо миналата година, а културата е навлязла в зимата с добре оформена коренова система и без признаци на изтегляне или прорастване, което значително намалява риска от измръзване

В същото време не всички първоначални планове на фермерите са реализирани. Макар намеренията през тази стопанска година да бяха насочени към ограничаване на пролетниците за сметка на есенните култури, метеорологичната несигурност и опасенията от житни мухи доведоха до по-ниски площи с пшеница спрямо миналата година. Забавената сеитба, продиктувана от очаквания за по-късни валежи и дълга есен, в крайна сметка се оказа погрешна стратегия за част от стопаните, които подцениха прогнозите за по-дъждовна есен и по-нормална зима.

Особено чувствителен остава въпросът за пролетните култури. Царевицата и слънчогледът продължават да бъдат най-уязвими от засушаванията и екстремните летни температури, което през последната година доведе до слаби добиви и дори до неприбрана реколта в някои региони. Липсата на реални механизми за противодействие на климатичните аномалии поставя фермерите в трудна позиция, при която решенията за сеитба все повече се превръщат в управляем риск, а не в планиран агротехнически процес.

Паралелно с агрономическите фактори, пазарната среда в Европейския съюз също оказва пряко влияние върху българския зърнен сектор. През последния стопански сезон Украйна значително загуби позиции като основен доставчик на царевица за ЕС. Делът ѝ в европейския внос спадна от над 50% до едва около една четвърт, като празнината бе бързо запълнена от Бразилия и САЩ. Заедно двете страни вече осигуряват над две трети от вноса на царевица в Общността, което променя ценовата и логистичната динамика на пазара

Причините за отслабването на украинското присъствие са комплексни – от забавената жътва и логистичните затруднения, до постоянните атаки срещу пристанищната инфраструктура. Въпреки това производството на царевица в Украйна продължава да нараства, а износът през януари е насочен основно към Италия, Турция и страните от Близкия изток и Северна Африка. Това означава, че конкуренцията на регионалните пазари остава силна, а ценовите колебания са неизбежни.

На вътрешно ниво българските земеделски производители бяха изправени и пред административни предизвикателства. Временното спиране на Системата за електронни услуги към ДФ „Земеделие“ създаде сериозно напрежение, тъй като СЕУ е основен инструмент за кандидатстване и комуникация със Фонда. Макар системата вече да е възстановена, случаят отново постави на дневен ред необходимостта от по-надеждна дигитална инфраструктура в земеделието.

В по-широк международен контекст развитието на аграрните технологии също оказва все по-осезаемо влияние върху зърнените пазари. Китай активно инвестира в концепцията за „умна обработваема земя“, базирана на изкуствен интелект, сензори и дигитален мониторинг. Целта е дългосрочна продоволствена сигурност и по-ефективно използване на земята – модел, който все по-често се разглежда и от европейските държави като възможен път за адаптация към климатичните промени и недостига на ресурси.

В заключение, българският зърнен пазар се намира в период на относителна стабилност при есенните култури, но и на стратегическо преосмисляне. Климатичните рискове, промените в европейската търговия и нуждата от по-добра дигитализация оформят нова реалност, в която гъвкавостта и информираното вземане на решения ще бъдат ключови за устойчивостта на сектора през следващите години.