Българският зърнен сектор навлиза в решаващ период, в който няколко ключови процеса се наслояват едновременно – законодателна подготовка за въвеждане на еврото, нови климатични предизвикателства, опасност от рязък скок в цените на торовете и структурни промени в производствените решения на стопанствата. Паралелно с това на преден план излиза твърдата пшеница, а дългогодишни производители отчитат, че за четвърт век килограм пшеница е поскъпнал с едва няколко стотинки.
Търговете за земеделска земя минават на евро – ключова стъпка към 2026 г.
В рамките на подготовката за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. е публикуван проект за промени в правилника към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е в обществено обсъждане до 16 декември. Целта е процедурите по отдаване под наем, аренда и продажба на земеделски земи да продължат без прекъсване след смяната на валутата.
Досега в тръжните процедури цените се вписваха в български левове, а с промените всички суми ще се посочват в евро. Това налага и корекция на т.нар. стъпка на наддаване при явен търг. При процедурите за наем и аренда сегашната стъпка от 1 лев ще се превърне в 0,51 евро. При продажба на земи от бившите стопански дворове, където стъпката в момента е 100 лева, новият ѝ размер ще бъде 51,13 евро. Всички стойности са изчислени по правилата за превалутиране и закръгляване, заложени в Закона за въвеждане на еврото.
Търговете за продажба на земи от бившите стопански дворове се провеждат целогодишно и започват със заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, която се обявява минимум 30 дни преди крайния срок за подаване на заявления. Тъй като процесът е постоянен, е необходимо да се гарантира плавен преход за търговете, които ще стартират през 2025 г., но ще приключат вече в условията на евро през 2026 г. Поради това срокът за обществено обсъждане е съкратен на 14 дни, за да има достатъчно време администрацията да се подготви и да не се допусне блокиране на процедури.
Предлаганите промени са част от Националния план за въвеждане на еврото и имат за цел да внесат предвидимост за земеделските стопани, които участват в търгове за наем, аренда или покупка на земеделски земи в преходния период. За зърнопроизводителите това означава необходимост от навременна адаптация на инвестиционните и финансовите планове към работа с евро, включително при кредити, ренти и сделки със земя.
CBAM и шоковият риск за цените на торовете – до 150 евро на тон
Паралелно с подготовката за еврото Националната асоциация на зърнопроизводителите изпрати официално становище до българските представители в Европейския парламент с настояване за отлагане на влизането в сила на Механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM), планиран за 1 януари 2026 г. Според асоциацията въвеждането на CBAM в сегашния му вид крие риск от сериозно поскъпване на торовете и силна нормативна несигурност, която може да разклати целия сектор.
По данни, цитирани в становището, се очаква увеличение на цените на торовете в диапазона 120–150 евро на тон, а при уреята – около 144 евро на тон. За едно средно голямо стопанство това означава допълнително натоварване от около 150 евро на хектар, или приблизително 15 000 евро годишно – сума, която фермерите определят като практически непосилна на фона на намаляващи маржове и нестабилни пазари.
От асоциацията подчертават, че Европейският съюз остава силно зависим от внос на азотни торове, като близо половината от потреблението идва от трети страни. В тази среда допълнителни въглеродни такси могат да повишат разходите за торове, без да има реални алтернативи за снабдяване.
Освен икономическия натиск НАЗ акцентира върху липсата на готовност за прилагане на CBAM: точната цена на въглерода, която ще се прилага от 2027 г., все още е неизвестна, вторичното законодателство за определяне на въглеродната интензивност не е завършено, а независим сертифициращ орган за емисиите на доставчиците от трети страни не е създаден. Това води до пълна непредвидимост за вноса и сериозни рискове за снабдяването с торове, при положение че поскъпването вече е видимо от октомври. Зърнопроизводителите призовават прилагането на механизма да бъде отложено до финализиране на всички технически елементи.
Твърдата пшеница – новият стратегически избор в Добруджа
На фона на глобалната свръхреколта и понижаващите се котировки на меката пшеница, все повече стопанства в Добруджа обръщат поглед към твърдата пшеница. Тя е търсена както заради по-добрата си сухоустойчивост, така и заради по-високите изкупни цени, обяснява доц. д-р Христо Стоянов, селекционер от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево.
Пазарните данни сочат ясно ценово предимство: според Националния статистически институт за първото тримесечие на годината твърдата пшеница се е котирала в диапазона 420–456 лв./тон, докато цената на меката пшеница се понижава и още преди жътвата през лятото на 2025 г. достига около 346 лв./тон. Разликата от порядъка на 30–45% отразява по-високото съдържание на протеин и търсенето за производство на паста и висококачествени продукти.
От агрономическа гледна точка твърдата пшеница показва отлична устойчивост на климатичните промени. Когато обикновената пшеница не се справя добре, твърдата често намира по-подходящи условия, включително по отношение на презимуването. Сортовете на Добруджанския земеделски институт са селектирани с висока студоустойчивост и са насочени към съчетание от устойчивост, добив и качество.
В момента институтът предлага семена от два сорта – Малена и Северина – като учените са готови с още четири сорта за влизане в семепроизводство и три нови, които са в изпитване. Това показва целенасочена работа за разширяване на портфолиото на твърдата пшеница и превръщането ѝ в устойчив елемент от сеитбооборота в Добруджа и други зърнопроизводителни райони.
През тази есен институтът е реализирал всички заготвени семена твърда пшеница, а земеделски стопани от Добричка област сериозно залагат на посеви от тази култура. Възстановяването на връзката между науката и практиката дава възможност за по-информиран избор на сортове и намалява риска от скъпи „самоинициативи“, които могат да доведат до грешки и загуби.
Времето през декември – продължителна есенна вегетация и риск за късните посеви
Климатичната картина продължава да има ключово значение за перспективите на есенните посеви. Топлото за сезона време през по-голямата част от ноември и много добрите почвени влагозапаси създадоха условия за напредък в развитието на късно засетите есенни култури, въпреки че сеитбите бяха забавени заради есенната суша и последвалите наднормени валежи през октомври.
В началото на декември прогнозите за наднормени температури ще удължат вегетационните процеси при зимните житни култури в полските райони. Понижение на температурите и затихване на вегетацията при пшеницата и ечемика се очаква към края на първото десетдневие на месеца. През второто и началото на третото десетдневие средноденонощните температури ще останат над климатичните норми, но достатъчно ниски, за да поддържат културите в покой.
В началото на зимата при пшеницата ще преобладава фаза трети лист. Във фаза братене – подходящата за добро зимуване – ще бъдат само част от посевите в източните и крайните южни райони, които са засети в оптимални срокове през октомври. Късно засетите житни култури, най-вече от втората половина на ноември, ще влязат в зимата неукрепнали, в начален стадий на листообразуване (1–2 листа).
Прогнозите сочат, че минимални температури до минус 10°С при липса на снежна покривка и при по-продължително задържане могат да бъдат критични за тези неукрепнали посеви. Валежите през декември, очаквани около нормата за месеца, ще допринасят за нарастване на влагозапасите в еднометровия почвен слой до нива, близки до пределната полска влагоемност, но термичните рискове остават в центъра на вниманието.
Заключение: пазар в преход, който търси стабилност
Българският зърнен пазар навлиза в период на едновременни промени – превалутиране на тръжните процедури за земя, потенциално оскъпяване на торовете заради европейски климатични политики, промени в сортовата и културна структура с акцент върху твърдата пшеница, както и климатични рискове за късните есенни посеви. На фона на тези процеси реалната доходност на производителите продължава да бъде под натиск, а дългогодишните фермери отчитат, че цените на пшеницата растат много по-бавно от разходите.
Предстоящите месеци ще бъдат решаващи за това дали регулаторните промени около еврото и CBAM ще бъдат съобразени с особеностите на сектор „Земеделие“, дали научният потенциал на институти като този в Генерал Тошево ще бъде използван по-пълноценно и дали ще се намери по-устойчив баланс между екологичните цели и икономическата жизнеспособност на зърнопроизводството в България.