Късните студове, новите глобални рекорди в производството и промените в ОСП оформят най-динамичната есен за земеделието у нас
Българският зърнен пазар посреща ноември в ситуация на силни климатични размествания, значими промени в европейската аграрна политика и рекордни очаквания за световно производство на зърно. Всичко това формира сложна среда, в която местните производители едновременно се възползват от нови възможности и се изправят пред сериозни предизвикателства.
Климатичните промени – по-дълго лято, по-късна зима и все по-чести аномалии
Последните климатични анализи показват отчетливо изместване на първите есенни слани в България – с 5 до 15 дни по-късно спрямо края на XX век. Най-значително това се наблюдава по северното Черноморие и в Тракийската низина, а умерено – в Северна и Централна България. Високопланинските райони остават относително стабилни без сериозни промени.
Тази тенденция удължава вегетационния сезон и създава условия за допълнително плододаване при култури като пипер и патладжан. При полските култури това отваря възможност за втора реколта – например сорго след пшеница, което може да се ожъне в началото на октомври.
Удължената есен би могла да бъде от полза и за лозарството – късните сортове натрупват повече захари при по-дълго топло време.
От друга страна липсата на достатъчно студени дни през зимата е сериозен риск за зимните житни култури, които изискват период на покой и закаляване. Комбинацията от малко снеговалежи и недостатъчно ниски температури може да доведе до по-ниска влагозапасеност на почвата и по-слаби добиви при овощните насаждения. Продължава и тенденцията пролетните слани да настъпват по-рано, повишавайки риска от загуба на реколта при вече започнала вегетация.
Световен фон: Рекордна 2025 г. и разширена търговия със зърно
Според най-новия месечен доклад на ФАО световното производство на зърнени култури през 2025 г. се очаква да достигне исторически връх — 2,990 млн. тона. Най-силно ще се увеличи производството на царевица, следвано от рекордни стойности при ориза.
Консумацията също расте и се оценява на 2,929 млн. тона (+1.8% спрямо предходната година). Ниските експортни цени и засиленото търсене на животински протеини стимулират увеличението в употребата на зърно за фураж.
Световните запаси може да нараснат с 5.7% до рекордните 916 млн. тона, а запасите от ориз – до исторически максимум от 215 млн. тона.
Глобалната търговия със зърно през 2025/26 г. се очаква да се разшири с 3.2% – до близо 500 млн. тона. Вносът на пшеница от Азия ще нарасне силно, докато търговията с ориз може леко да се свие.
Реформи в ЕС: По-малко бюрокрация, по-голяма подкрепа за малките фермери
Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха политическо споразумение по пакета за опростяване на ОСП. То предвижда:
– само една проверка на място годишно;
– по-прости правила за биологичните стопани;
– по-малко административни изисквания за стопанства под 30 ха;
– по-високи фиксирани плащания за малките производители;
– по-голяма гъвкавост за държавите членки при управлението на стратегическите планове.
Според Европейската комисия новите правила могат да спестят на фермерите над 1,6 млрд. евро годишно, а на администрациите – над 210 млн. евро.
Целта е ясна: по-малко бюрокрация и по-голяма конкурентоспособност, без компромис с екологичните и климатични цели на ЕС.
Българската есенна сеитба наваксва: пшеница, ечемик, тритикале и рекордно рапица
След дългия сух период условията на полето позволиха ускоряване на есенната кампания. Макар площите с пшеница да остават значително под миналогодишните, темпото на засяване през последната седмица се подобри.
Към момента в България са засети:
– 418 548 ха пшеница (спрямо 743 хил. ха година по-рано);
– над 83 хил. ха ечемик (при 102 хил. ха миналата година);
– над 4 хил. ха тритикале, с тенденция към растеж;
– над 3 хил. ха ръж;
– над 133 хил. ха рапица – впечатляващ ръст от 33,8% спрямо предходната година.
Интересът към рапицата остава силен поради по-добрите добиви и по-стабилната рентабилност в условията на климатични рискове, докато слънчогледът продължава да губи позиции след слабите резултати в последните години.