Зърнените пазари у нас и в Европа продължават да се движат под натиск, въпреки отделни сигнали за подобрение в търсенето. Анализите на търговците и пазарните наблюдатели очертават комплексна картина, в която добри добиви в ключови страни производителки и тежки загуби в България създават сериозен дисбаланс.
На борсата Euronext цените на пшеницата остават в тесни граници. Основният ориентир за декемврийските контракти остава нивото от 190 евро за тон, докато в понеделник ноемврийската пшеница отстъпи с 0,50 евро и достигна 188,75 евро/тон. Според анализатора д-р Олаф Зинке от Agrarheute, макар европейската пшеница да показва известно предимство пред руската, очакваните рекордни количества от Аржентина ще окажат силен натиск върху цените. Прогнозата за аржентинска реколта от 22–23 млн. тона означава по-голямо предлагане на световния пазар през следващите седмици.
Ситуацията се усложнява и от потвърждението на руското министерство на земеделието за реколта от 135 млн. тона зърно, включително 90 млн. тона пшеница. Очакваният износ се изчислява на 50 млн. тона – обем, който допълнително затруднява европейските износители.
Царевицата на европейските пазари се задържа около 184 евро/тон, като стабилността се дължи на по-слабите добиви във Франция. Жътвата там е значително по-напреднала спрямо миналата година, а сеитбата на зимна пшеница върви с бързи темпове, благодарение на сухото време в средата на октомври.
Рапицата и маслодайните култури показват известна волатилност, движейки се между 460 и 470 евро/тон. Въпреки добрите добиви от Канада и Австралия, слабата слънчогледова реколта в Украйна поддържа напрежение на пазара на масла.
В САЩ ситуацията е допълнително усложнена от продължаващото блокиране на правителството, което спира публикуването на ключови данни за търговците. Въпреки това пазарът на соя се стабилизира, като цените достигат близо 1 030 цента за бушел благодарение на по-ниските от очакваните добиви и активния износ.
Най-тревожна остава картината в България. Според данни на Министерството на земеделието и храните производството на царевица за зърно през 2025 г. достига едва 752 хил. тона – с почти 40% по-малко от предходната година. Средният добив е 224 кг/дка, което е спад от 18,2% на годишна база. Анкетите сред фермерите показват, че над половината от производителите не успяват да преминат прага от 200 кг/дка, което поставя под въпрос икономическата жизнеспособност на сектора.
Особено тежка е ситуацията в Северна България: в област Монтана добивът е едва 126 кг/дка при ожънати 85% от площите, докато в Ловеч той се движи около 180–195 кг/дка. Причините се коренят в липсата на влага, сушата и недостатъчното напояване. Според доц. Емил Василев от Института по царевицата в Кнежа, от 540 кг/дка през 2023 г. добивите са се сринали до 140–150 кг/дка през тази година. Фермерите определят 2025 г. като най-лошата за сектора от 2007 г. насам.
Ниските добиви вече променят и поведението на преработвателите. Производителите на концентрирани фуражи започват да намаляват дела на царевицата в рецептите си, а някои дори я изключват напълно. Това развитие неминуемо ще се отрази на цените, като се очаква тяхното повишаване въпреки общия пазарен натиск.
На фона на тази тежка ситуация, паралели се правят с Балтийските държави, където цените на пшеницата са толкова ниски, че някои фермери я използват за отопление. В Литва тон пшеница се продава за около 140 евро – значително под цената на пелетите или дървата. Подобни проблеми отчитат и фермерите в Полша, които масово канят хората да берат продукция безплатно, за да предотвратят загниването на реколтата.
И в България разминаването в очакванията на купувачи и продавачи прави търговията трудна. На Софийската стокова борса пшеница се купува за около 270 лв./тон, докато офертите на продавачите достигат 450 лв./тон. За сравнение, цената на тон дървесни пелети варира между 590 и 800 лв.
Зърненият пазар е изправен пред нов период на объркване, в който глобалните рекорди и местните катастрофи вървят ръка за ръка. За българските фермери остава въпросът не дали, а как да оцелеят в условията на толкова силен натиск от световните пазари и тежки климатични удари.