При сравнително ниски изкупни нива и високи входни ресурси, много стопанства влизат в 2026 г. с ограничена ликвидност и по-предпазливи инвестиционни решения.
На този фон фермерите поставят рентите като ключов фактор за оцеляване и настояват за корекция надолу, тъй като текущите приходи трудно поемат фиксираните разходи по земя, логистика и финансиране. Паралелно се отчита по-ниска капитализация и ограничен ресурс за инвестиции, което допълнително охлажда плановете за оптимално торене и технологични подобрения.
При пшеницата картината е по-стабилна като добиви, но финансово напрежението остава. Посочени са добиви в диапазон 450–700 кг/дка, които обаче при ниски цени „на място“ и високи транспортни разходи не гарантират покриване на производствените разходи, особено в по-отдалечени райони спрямо пристанища.
Слънчогледът остава под натиск заради слабите резултати при пролетните култури и сушата. Описани са средни добиви под 100 до малко над 200 кг/дка, а ценовият диапазон през сезона е тръгнал от малко над 80 ст./кг и е достигал 95–98 ст./кг, с кратки моменти „почти лев“, което поставя рентабилността в силна зависимост от разходите и нивото на рентата.
Най-тежка остава ситуацията при царевицата, където се говори за масови пропаднали площи и много ниски добиви в широки региони, с очакване тенденцията на намаляване на площите да продължи. Наред с агрономическия риск, секторът е натоварен и от забавени компенсации за пропаднали площи, което директно удря ликвидността и увеличава зависимостта от кредити.
В краткосрочен план вниманието се насочва и към зимните условия: прогнозирани минимални температури от порядъка на минус 15 до минус 18°С без снежна покривка се посочват като критични за небратилите зимни житни култури. В същото време влагозапасите в 100-сантиметровия почвен слой са описани като много добри в по-голямата част от полските райони, което е по-позитивна база за старт на пролетта, ако не се стигне до силни студови щети.
Като външен фон за цените в региона стои и динамиката в Черноморския басейн, включително по-слабите експортни темпове и логистичните затруднения при украинските потоци, които влияят на конкуренцията и на ценовите очаквания по веригата. Това е важно за българските производители, защото конкурентният натиск и търсенето по направленията MENA/Азия често определят „тавана“ на офертите и в нашия регион.
Общият извод от седмицата е, че пазарът остава „разходно-ограничен“: решенията за 2026 г. ще се въртят около оптимизация на вложенията, управление на риска при пролетните култури и по-внимателна търговска стратегия (склад/продажба), докато секторът търси по-устойчив баланс между ренти, ресурси и реални изкупни цени.