Българският зърнен пазар

Световното производство бележи нов връх, докато Добруджа и Враца отчитат спадове заради тежката година

Световният зърнен баланс през 2025 г. се очертава като рекорден. Според последния месечен доклад на ФАО общото производство на зърнени култури ще достигне 2,961 млрд. тона – ръст от 3,5% спрямо миналата година. Двигател са рекордните очаквания за царевица в САЩ и Бразилия, които вдигат глобалната прогноза за фуражни култури до 1,601 млрд. тона. За разлика от това прогнозата за пшеницата бе леко редуцирана до 804,9 млн. тона заради по-слаби резултати в Китай, но остава над миналогодишните нива. Оризът също бележи исторически връх – 555,5 млн. тона, като основни двигатели са Индонезия, Китай и Индия.

В Европа очакванията за стабилни добиви поддържат баланса, но при цените на пшеницата началото на септември донесе спад. Същевременно ФАО отчете, че глобалната търговия със зърнени култури през 2025/26 г. ще се разшири до 493,4 млн. тона, благодарение на силния експорт на царевица, както и засиленото търсене от Китай, Турция и Пакистан. Световните запаси от зърно към края на сезона ще достигнат рекордните 898,7 млн. тона, което гарантира висока сигурност на доставките.

На национално ниво вниманието е насочено към бъдещия бюджет по ОСП за периода 2028–2034 г. Минималната помощ на хектар ще бъде 130 евро, а максималната – 240 евро. Българските фермери очакват яснота в рамките на дни, за да се направи сравнение с настоящите нива на подпомагане. В пакета от интервенции акцент се поставя върху младите и малките стопани, жените и смесените ферми, както и върху екологичните схеми. Зам.-министър Лозана Василева подчерта, че инвестиционната подкрепа за преработка няма да бъде част от гарантирания бюджет, но ще има нови програми за биотехнологии, биосигурност и цифрови решения.

Ситуацията в Добруджа е далеч по-песимистична. При слънчогледа средният добив към момента е 162 кг/дка – под миналогодишните 180 кг/дка. Жътвата на царевица още не е започнала, като общо 670 хил. дка очакват прибиране. Фермерите са намалили площите с около 300 хил. дка спрямо предишни години заради слабите резултати и липсата на напояване.

Сушата през тази стопанска година поставя земеделците в критична ситуация. Националната асоциация на зърнопроизводителите вече алармира за десетки хиляди декара напълно пропаднали площи, само във Враца – около 20 хил. дка. Според председателя на асоциацията много стопани са с добиви понижени между 60% и 90%, което застрашава обслужването на кредити. НАЗ ще настоява за среща с министър Георги Тахов с искане за държавни помощи, предоговаряне на кредитите и извънредни мерки по подобие на тези от COVID-кризата.

Перспективата е двойнствена – глобалният пазар навлиза в сезон на рекордни добиви и стабилни запаси, докато в България сушата и ограничените инвестиции в напояване задълбочават риска за производителите.