Черноморският пазар на зърно приключи седмицата с отчетлив контраст – стабилност при пшеницата и катастрофални резултати при царевица и слънчоглед. Регионът остава под натиска на климатични екстреми, забавени жътви и нови търговски политики, които поставят фермерите в изключително трудна ситуация.

В България ситуацията в Добруджа е критична. Жътвата на слънчоглед започна с добиви между 80 и 180 кг/дка – близо 50% под миналогодишните. Прогнозите са за средни стойности около 150 кг/дка, което потвърждава мрачната картина. Царевицата е още по-тежко засегната – на много места площите ще бъдат обявени за пропаднали, а очакваните добиви са едва 100–150 кг/дка. Земеделци определят отглеждането ѝ като „самоубийство“ без напояване, като четири поредни години сушата и жегата унищожават рентабилността. Пшеницата отчете ръст на добивите от 2% спрямо 2024 г., но ниските изкупни цени не могат да компенсират загубите от пролетните култури.

В Украйна жътвата на слънчоглед и соя изостава драстично – към края на август са прибрани едва 0,3% от площите, докато миналата година това бяха 5–8%. Причина са неравномерното узряване и продължителната суша. Паралелно страната въведе 10% износно мито за соя и рапица, с изключения за производителите и кооперациите. Мярката цели да защити вътрешната преработка, но носи риск от краткосрочни сътресения в търговията.

Русия продължава да отчита силни резултати – вече са прибрани над 100 млн. тона зърно, като прогнозата остава за минимум 135 млн. тона за годината. В Турция жътвата на пшеница и ечемик е почти приключила, с резултати близки до миналогодишните, но при слънчогледа се отчита забавяне. Това допълнително натоварва регионалния баланс на маслодайните култури.

Така Черноморският пазар ясно показва двойнствена картина: стабилност при пшеницата, но катастрофа при царевицата и слънчогледа. Климатичните рискове и липсата на напояване остават основни заплахи за фермерите, докато новите търговски мерки могат да преначертаят експортните потоци и конкурентоспособността на отделните държави.