Седмичен обзор на българския зърнен пазар

Изминалата седмица бе белязана от силен контраст в развитието на българския зърнен сектор. Докато жътвата на зимните култури приключи успешно с рекордни резултати и стабилни добиви, прогнозите за пролетниците остават мрачни. Сушата, високите температури и липсата на валежи доведоха до сериозни щети по царевицата и слънчогледа, поставяйки производителите пред значителни финансови затруднения. Средните добиви от царевица паднаха до около 219 кг/дка – с близо 17% по-ниски от миналата година, а при слънчогледа – едва 136 кг/дка, което е слабо повишение спрямо 2024 г., но при значително по-малко прибрани площи.

На национално ниво, Министерството на земеделието отчита спад на продукцията от слънчоглед с 62,7% на годишна база и с цели 86,7% при царевицата. Тези резултати са далеч под равнищата от предходни години, когато при по-благоприятни условия добивите достигаха близо 480 кг/дка при царевица. За сравнение, производството на пшеница се повиши с 8,2%, а реколтата от ечемик и рапица също отбеляза ръстове – съответно със 7,8% и 67,7%. Това потвърждава двойния характер на настоящата кампания – стабилни резултати при зимните култури и тежки загуби при пролетните.

Пазарът на слънчоглед остава особено напрегнат. Националната асоциация на зърнопроизводителите предупреди, че реколтата ще повтори слабите резултати от миналата година, макар и без очакван конфликт с преработвателите. Въпреки ограничените наличности, търсенето на суровина остава високо, поддържано от големите мощности за преработка и износа на олио. Сделки със слънчоглед се реализират при цена около 930–970 лв./тон, което показва чувствителен ръст спрямо предходната година. В същото време преработвателните предприятия работят едва на 30% от капацитета си и са изправени пред конкуренцията на вносно рафинирано олио от съседни страни.

Ценовата динамика на вътрешния пазар отразява глобалните тенденции. Докато пшеницата леко поевтиня – с около 1,1% за хлебната и 1,5% за фуражната, останалите основни култури отчетоха поскъпване. Царевицата, ечемикът, рапицата и слънчогледът поскъпнаха между 3,7% и 14,9%, като именно слънчогледът води в увеличението. Тези ценови движения предоставят известна опора за производителите, но не компенсират загубите от ниските добиви и високата себестойност на продукцията.

Политики и търговски развития

Геополитическите преговори бяха централна тема, след като Китай изпрати заместник-министъра на търговията Ли Ченган в Вашингтон за среща с американски представители, след решението на президента Доналд Тръмп да удължи тарифното примирие. Посещението, макар и извън официалните преговори, сигнализира за умерен напредък в търговските отношения. Китай също така получи изключения от митата за палмово масло, какао и каучук в търговията със САЩ, подчертавайки как стоковите потоци все повече се обвързват с геополитическото влияние.
В същото време търговският разрив между САЩ и Китай продължава да хвърля сянка, тъй като Пекин диверсифицира вноса на соя към Бразилия, Аржентина и Уругвай. Според доклади, Китай може да закупи до 10 милиона тона южноамериканска соя през 2025/26 г., което оставя американските износители настрана в ключовия сезонен прозорец. Франция също изпитва конкурентен натиск, докато се стреми да пласира до 9.5 милиона тона пшеница извън ЕС, но среща трудности заради по-ниските протеинови нива, подкопаващи хлебопекарните качества.
Египет обяви по-висока изкупна цена на пшеницата за сезон 2026 г., като повиши ставките до 2 250–2 350 египетски паунда за ардаб в опит да гарантира вътрешни доставки на фона на нестабилните международни пазари. Този ход отразява растящите опасения сред държавите, зависими от вноса, тъй като руските доставки укрепват доминиращата си роля на пазарите в Северна Африка.

Движения на цените и фючърсни тенденции

Зърнените пазари приключиха седмицата със силна търговия в петък, като фючърсите реагираха на променящите се международни сигнали за предлагане и на позиционирането преди празниците. Фючърсите на пшеницата в Чикаго (септември 2025 г.) затвориха на ниво $5.18 за бушел, с повишение от 7 ¾ цента за деня, като почти заличиха по-ранните загуби през седмицата. Контрактите на твърда червена зимна пшеница в Канзас Сити добавиха между 4 и 6 цента, докато пролетната пшеница в Минеаполис поскъпна с 2 до 4 цента. Докладът Commitment of Traders показа, че спекулативните фондове са намалили нетната си къса позиция в чикагската пшеница с 16 545 контракта, което подсказва частично оттегляне от мечите залози. Въпреки натиска от обилните прогнози за руските доставки и опасенията за протеиновото качество на френската реколта, свежите експортни продажби от САЩ и покриването на къси позиции осигуриха подкрепа към края на седмицата.

Фючърсите на царевицата скочиха рязко в края на седмицата, като контрактите за септември 2025 г. приключиха на $3.98 за бушел, с ръст от 12 ½ цента в петък. Това отбеляза значително възстановяване след натиска в средата на седмицата заради по-слабото производство и наличности на етанол, като декемврийските контракти завършиха с 8 ¼ цента по-високо за седмицата. Силното експортно търсене остана ключов фактор, като продажбите от старата реколта достигнаха 70.475 млн. тона (98% от прогнозата на USDA), докато новите ангажименти достигнаха 18.775 млн. тона – вторият най-голям обем за този период от годината, отчитан досега. Спекулантите също намалиха голямата си нетна къса позиция с близо 34 000 контракта, което допълнително засили ръста.

Фючърсите на соята също приключиха седмицата по-силно в петък, като септемврийските контракти за 2025 г. затвориха на $10.33 ¼ за бушел, с ръст от 5 до 8 ½ цента за деня. Фючърсите на соевия шрот приключиха смесено, със спад от $2.70 за септември, докато соевото олио отстъпи с още 25 до 33 пункта, завършвайки по-слаба седмица за продуктите от маслодайните култури. Въпреки по-слабите ангажименти за старата реколта – 50.869 млн. тона (100% от прогнозата на USDA, но изоставащи от средните нива) – новите продажби на соя скочиха по-рано през седмицата, достигайки връх за маркетинговата година от 1.37 млн. тона. Въпреки това китайските покупки останаха ограничени, а Бразилия продължава да доминира в световната търговия със соя, оставяйки американския пазар зависим от сезонни търговски прозорци и позиционирането на спекулативните фондове, които според данни на CFTC преминаха към по-нетно дълги позиции към края на седмицата.

Време и състояние на реколтата

Времето остана ключов фактор за настроенията на пазарите. В САЩ по-хладните и сухи условия в региона на Царевичният пояс породиха опасения за късния етап от развитието на царевицата и соята. Рисковете от болести – включително tar spot, southern rust и northern blight при царевицата, както и sudden death syndrome при соята – останаха високи, което може да намали добивите въпреки рекордните прогнози.
Южна Америка показа различни тенденции. Бразилия се възползва от навременни валежи преди пролетната сеитба, докато Аржентина се сблъска с прекомерни валежи в Кордоба и Пампас, с прогнози за до 100 мм дъжд. Това увеличи риска от наводнения и болести в пшеничните полета, допълнително утежнен от по-ранните щети от слани, които вече намалиха доверието в потенциала на реколтата.
В Европа звеното MARS на ЕС понижи прогнозите за добив на царевица в югоизточните региони като Румъния, България, Гърция и Южна Украйна, докато северните райони, включително Франция, Германия и Полша, се радваха на благоприятни валежи. В Черноморския регион продължителната суша в източна Украйна и югозападна Русия предизвика тревоги за сеитбата на зимна рапица, макар че тя подкрепи завършването на жътвата на пшеница и ечемик.
Австралия попадна в центъра на вниманието, след като прогнозите за пшеницата бяха повишени до 35 милиона тона благодарение на валежите през юли–август. Това позиционира Австралия отново като ключов доставчик на пшеница, особено с оглед на преходните запаси от миналата година, които добавят към износния потенциал.

Глобални производствени прогнози

Русия доминираше заглавията, като Argus и IKAR повишиха прогнозите за реколтата от пшеница през 2025/26 г. до 86.1 милиона тона – третата по големина в историята. Износът вече се очаква да надхвърли 43 милиона тона, утвърждавайки безспорната роля на Русия в глобалната търговия с пшеница. Съюзът на украинските фермери оцени жътвата на пшеница на 21.9 милиона тона, спрямо 22.7 милиона тона година по-рано, докато производството на царевица се очаква да достигне 28–29 милиона тона.
В Северна Америка Statistics Canada прогнозира пшенично производство от 35.55 милиона тона – леко увеличение спрямо миналата година, заедно с ръст от 3.6% при рапицата до 19.94 милиона тона. Производството на царевица в Канада бе оценено на 15.55 милиона тона, с 1.5% повече от 2024 г. От другата страна на Атлантика, френската пшеница достигна 33.4 милиона тона, но ниските протеинови нива означават, че само 69% от пробите са над 11%, далеч под петгодишната средна стойност от 83%.
Бразилските прогнози добавиха тежест към глобалното предлагане, като производството на царевица бе повишено до 137.4 милиона тона след промени в засетите площи, а соята бе оценена на 176.5 милиона тона. Въпреки това напрежението във фермите, рекордните просрочени заеми и ограничените покупки на торове подсказват структурни рискове, които могат да възпрепятстват дългосрочната продуктивност.
Комитетът за оценка на културите в Южна Африка повиши прогнозата за царевицата до 15.8 милиона тона – 23% годишен ръст, допълнително укрепвайки глобалните доставки на фуражно зърно.

Развития на пазара на зърно в Черноморския регион

Зърненият комплекс в Черноморския регион остана под натиск тази седмица, тъй като обилните доставки на фуражни култури натежаха върху цените. Украинската пшеница поевтиня допълнително, отразявайки засиления натиск от предлагането, докато ечемикът запази по-високи стойности благодарение на постоянния интерес към т.нар. доставки с „китайско качество“. Царевицата демонстрира по-голяма устойчивост – украинските и регионалните пазари останаха сезонно спокойни, но относително стабилни, устоявайки на низходящия натиск от изобилните наличности на фуражно зърно.

При маслодайните култури пазарът на слънчоглед продължи да среща трудности. Жътвата започна в Украйна и съседните дунавски страни, но първите добиви разочароваха, като преработвателите предупредиха за труден сезон. Слабите цени в Сърбия и в целия регион подчертаха мечия тон на пазара. Все пак очакванията за намалено производство на слънчогледово семе може да окажат отложена подкрепа на пазара на слънчогледово олио по-късно през маркетинговата година, тъй като купувачите предвиждат по-ограничени доставки.

Рапицата и свързаните с нея маслодайни култури показаха по-смесена картина. Украйна отчете реколта от над 3 млн. тона рапица, което временно успокои притесненията около предлагането, докато в Полша активността на преработвателите отслабна. Русия, от своя страна, консолидира доминацията си на пазара на растителни масла, затвърждавайки позицията си на водещ износител на рапично масло за Китай и увеличавайки доставките на ленено семе и слънчогледово олио. Целта на Москва за износ от 5,5–5,6 млн. тона слънчогледово олио през 2025/26 г. допълнително утвърждава разрастващата ѝ роля в глобалните потоци, особено към Азия.

Метеорологичните условия добавиха нов слой несигурност. Южна и Източна Украйна се сблъскаха с неблагоприятни условия, които повишиха рисковете за късните култури и усложниха ранната сеитба на зимни зърнени култури. Докато пазарът на соя остава относително стабилен, както сеитбата, така и прибирането на реколтата се следят внимателно на фона на променящите се климатични условия. Като цяло пазарното настроение в региона е формирано от две противоположни сили: излишъци от зърно, които потискат цените, и по-ограничени перспективи за маслодайните култури, при които търсенето на слънчогледово олио и кампанията по зимната сеитба в Украйна вероятно ще определят тенденцията през следващите месеци.

Логистика и протеинови пазари

Логистичните ограничения продължиха да оказват влияние върху износните потоци на САЩ. Речните баржови превози по Мисисипи спаднаха рязко до 485 хил. тона през седмицата, приключила на 23 август, спрямо 667 хил. тона предходната седмица. Обемите при соята се свиха с 27%, а тези при царевицата – с 29%. Навлата в Сейнт Луис се покачиха до 18,63 долара на къс тон (907.2 кг), подчертавайки продължаващото напрежение в логистиката на зърнените култури в САЩ въпреки стабилното търсене за износ.
Протеиновите пазари също повлияха на потреблението на фуражи. Клането на птици в САЩ се увеличи с 1,6% на годишна база през юли до 6,1 млрд. паунда, докато износът на птиче месо от Бразилия остана ограничен от рестрикциите заради птичия грип. Тези динамики подчертават тясната връзка между развитието на животновъдния сектор и консумацията на фуражно зърно, засилвайки волатилността в прогнозите за търсенето.

Седмична перспектива

Изминалата седмица демонстрира деликатния баланс между очакванията за рекордни реколти и структурните уязвимости. Растящото производство в Русия и проблемите с протеиновите показатели във Франция подчертаха напрежението в конкурентната търговия, докато стратегията на Китай за диверсифициране на вноса на соя заплашва възможностите за износ на САЩ по време на пиковия сезон. Рисковете, свързани с времето в Аржентина, и заплахите от болести в Средния запад на САЩ напомнят, че прогнозите за предлагането остават крехки.
С навлизането на пазара на зърно в септември, търговците ще следят внимателно актуализираните данни на USDA и Statistics Canada, климатичните модели в Южна Америка и Черноморския регион, както и евентуален пробив в търговските преговори между САЩ и Китай. На фона на продължаващите логистични затруднения и промените на протеиновите пазари, волатилността остава водеща характеристика на глобалния пазар на зърно.