Жътвата на основните пролетни култури в България – маслодайния слънчоглед и царевицата за зърно – изостава значително спрямо миналата година. По данни от седмичния оперативен анализ на Министерството на земеделието и храните продукцията от слънчоглед е с 62,7% по-малка на годишна база, а тази от царевица – с 86,7%. В складовете към момента са постъпили едва 107 802 тона слънчоглед, докато година по-рано количеството е било 288 725 тона. Средният добив достига 136 кг/дка – едва с 3 кг повече от миналата година, което не може да компенсира изоставането в прибирането на площите. При царевицата средният добив е 219 кг/дка, което представлява спад от 16,7% спрямо 2024 г. и е далеч от резултатите отпреди три години, когато в Кампания 2022 средният добив е достигал 479 кг/дка.
Контрастна е картината при зимните култури, които са почти напълно ожънати и отчитат ръстове. Производството на пшеница е увеличено с 8,2% на годишна база, на ечемик – със 7,8%, а на маслодайна рапица – с внушителните 67,7%. Увеличението е резултат както от по-високите средни добиви, така и от по-големите реколтирани площи. По-добри показатели показват и ръжта (+13,1%) и тритикалето (+3,7%). Тази тенденция осигурява известна стабилност за сектора, въпреки слабостта при пролетните култури.
Ценовата динамика на вътрешния пазар е в синхрон със световните движения. През последната отчетна седмица повечето основни зърнени и маслодайни култури се търгуват на по-високи цени спрямо същия период на 2024 г. Царевицата, рапицата, ечемикът и слънчогледът отбелязват ръст между 3,7% и 14,9%. Най-голямото поскъпване е при слънчогледа, чиято изкупна цена достига 918 лв./тон без ДДС. Изключение прави пшеницата, при която има леко понижение – с 1,1% за хлебната и с 1,5% за фуражната пшеница.
Европейската комисия, чрез своя изследователски център JRC Mars, публикува нови прогнози, които сочат още по-ниски добиви от пролетните култури в Южна и Източна Европа. Сушата в България, Румъния, Гърция, Южна Украйна и Турция е причинила необратими щети, особено в районите без валежи. При царевицата за зърно прогнозите са сведени до около 300 кг/дка, а при слънчогледа – до 170–180 кг/дка. Според експертите, високите температури между 36 и 40 °C по време на цъфтежа и наливането на зърното са ускорили развитието на културите и са намалили ефективността на опрашването, особено при царевицата.
В същото време данните показват добра реколта от твърда пшеница при фермерите, използващи консервационни техники, където добивите достигат до 550 кг/дка. За зимната реколта като цяло JRC Mars потвърждава добри перспективи – около 580 кг/дка, макар че почвената влага намалява бързо вследствие на силното изпаряване и липсата на валежи. Сателитни наблюдения потвърждават значително намалена фотосинтетична активност в повечето райони на страната.
На фона на тези регионални предизвикателства, изследване на fi-compass, консултативен орган към ЕК и Европейската инвестиционна банка, прогнозира, че до 2050 г. селскостопанските загуби в ЕС могат да надхвърлят 90 млрд. евро годишно, ако се включат и загубите при животновъдството. Сушата, сланите, градушките и прекомерните валежи се посочват като основни рискове, които вече причиняват близо 80% от щетите в земеделието на ЕС. Докладът препоръчва разширяване на застрахователното покритие, реформи във финансовото регулиране и засилени мерки за адаптация, за да се осигури устойчивост на сектора.
Българският зърнен сектор навлиза в решаващ етап, белязан от силно разделени резултати – рекордна реколта при зимните култури и тежки загуби при пролетните. Това не само ще предопредели приходите на фермерите през текущата кампания, но и ще постави нови акценти в стратегиите за управление на риска и адаптацията към климатичните предизвикателства.