Регионът на Черно море продължи да определя динамиката на световния зърнен пазар тази седмица, със съчетание от промени в изкупуването, предизвикателства в прибирането на реколтата и смущения в енергийните доставки, които оказаха влияние както на местно, така и на международно ниво. Египет се открои като ключов играч в световната търговия с пшеница, България се сблъска със сериозни затруднения в жътвата на царевица, а регионалният недостиг на биоетанол отекна в пазарите на горива.

Египет, един от най-големите вносители на пшеница в света, осигури значителни количества френска пшеница чрез своя държавен купувач Future of Egypt. Най-малко 200 000 метрични тона френска пшеница бяха закупени в частни сделки, като търговци оценяват, че реалният обем може да е повече от два пъти по-голям и да надхвърли 400 000 тона. Освен това бяха резервирани няколко кораба от по 30 000 тона пшеница от Украйна и Румъния, което подчертава стратегията на Кайро за диверсификация. Цените бяха отчетени в диапазона 265–275 долара за тон C&F, като някои договори достигнаха и по-високи нива. Зависимостта на Египет от внос е особено критична този сезон, тъй като страната не успя да изпълни целта си за вътрешни доставки от 4–5 милиона тона, което засилва натиска за осигуряване на чуждестранни количества. Търговци отбелязват, че макар Египет традиционно да предпочита руската пшеница, ограниченото предлагане от фермери и недостигът на пшеница с 11% протеин от Русия насочиха купувачите към алтернативни източници.

Междувременно България започна жътвата на царевица за 2025 г., но първите резултати показаха рязък спад в добивите спрямо предходната година. Към 14 август са ожънати едва 1 000 хектара от общо 416 000, със среден добив от едва 200 килограма от декар, което е спад от 34,4% спрямо 305 килограма от декар на същия етап през 2024 г. Жътвата на слънчоглед отчете умерени подобрения спрямо предходната седмица, но все още изостава от миналогодишните резултати, със среден добив от 123 килограма от декар, или с 2,4% по-малко спрямо 2024 г. За разлика от това, жътвата на пшеница, ечемик и рапица приключи при по-добри резултати: производството на пшеница достигна 7,3 милиона тона, с 2,3% повече на годишна база; ечемикът възлезе на 1,1 милиона тона, с 4,8% повече; а рапицата се увеличи с 13,7% до 288 000 тона. Тези смесени резултати подчертават контрастиращото представяне на зимните и летните култури в българското земеделие.

Към усложненията в региона се прибави и предизвикателство с доставките на горива в България, свързано с недостиг на биоетанол – задължителна добавка към бензина според правилата на ЕС. Някои бензиностанции бяха принудени да спрат продажбата на бензин А-95 през август, тъй като доставките на украински биоетанол намаляха заради наложени от ЕС квоти и временно затваряне на унгарски завод. Българската петролна и газова асоциация подчерта, че недостигът е логистичен, а не резултат от липса на горива. Въпреки временния натиск върху пазара, цените на бензина парадоксално спаднаха с 1–2% през последния месец, което отразява устойчивостта на веригите за доставки и силната конкуренция. Анализатори отбелязват, че Украйна е изнесла близо 100 000 тона биоетанол през 2024 г., по-голямата част от които за ЕС и Швейцария, но последните смущения оставиха България особено уязвима.

В обобщение, седмицата на зърнения пазар в Черноморския регион разкри нарастващото влияние на региона върху световната селскостопанска и енергийна търговия. Рекордните покупки на Египет, разочароващите добиви на царевица в България и регионалният недостиг на биоетанол илюстрират взаимодействието между предизвикателствата в предлагането, политическите решения и променящите се търговски потоци. С оглед на продължаващата суша в части от южна Русия и Украйна и наличните логистични затруднения, Черно море ще остане ключов фактор за регионалната стабилност и глобалните ценови тенденции през следващите седмици.