Зърнената кампания в България за 2025 година приключи с впечатляващи резултати, които потвърждават устойчивостта на сектора, въпреки предизвикателствата от климатичните условия и международните пазари. Според официалните данни, страната прибра общо 7 303 601 тона пшеница – с над 572 хил. тона повече спрямо предходната година. Ръст се отчита както в реколтираните площи, които са увеличени с 6.2%, така и в средните добиви, които достигат 580 кг/дка спрямо 567 кг/дка през 2024 г.

Особено показателни са резултатите при твърдата пшеница. В едно от най-големите стопанства у нас, прилагащо консервационни технологии, агрономът Божидар Димитров съобщава за рекордни добиви от 550 кг/дка средно, като на места резултатите са надхвърлили 700 кг/дка. Той отбелязва, че при още по-благоприятни условия културата има потенциал за още по-високи резултати. Стопанството подготвя нова кампания за сеитба на покривни култури от 25 август, а над 70% от площите ще бъдат заети от пшеница – предимно твърда и премиум хлебопекарна.

Рапицата отбеляза най-сериозния ръст в страната. Общата продукция достигна 282 кг/дка средно, което представлява увеличение с 67,6% спрямо миналата година. Засетите площи се разшириха от 69 132 хектара до над 102 хил. хектара. Ечемикът, ръжта и тритикалето също отчетоха по-добри резултати – между 3,9% и 12,4% повече продукция.

По отношение на търговията България затвърди позицията си на втори по големина износител на Балканите. Между юли 2024 г. и май 2025 г. страната е реализирала износ от 6 032,5 хил. тона пшеница, което представлява ръст от 14,1% на годишна база. Експортът на ечемик се увеличава с 72,6%, достигайки 785,8 хил. тона. В същото време износът на рапица се свива почти наполовина – с 47,2% до 61,6 хил. тона. При царевицата се наблюдава значителен спад в износа – едва 433,3 хил. тона за деветмесечието, което е с близо 47% по-малко спрямо година по-рано. За сметка на това слънчогледът отбелязва ръст от 23,1%, достигайки 666,3 хил. тона.

Вносът също следва динамична линия. През разглеждания период са внесени 310,4 хил. тона рапица – над два пъти повече спрямо предходната година. Царевицата бележи близо седемкратно увеличение на вноса, достигайки 208,9 хил. тона. При пшеницата и ечемика обаче вносът намалява съответно с 26,1% и 22,8%.

В международен план нови прогнози за Украйна привличат вниманието на пазарите. Анализаторите от ASAP Agri очакват реколтата от царевица за 2025/26 г. да достигне 30,9 млн. тона – значително повече от миналогодишните 26,8 млн. тона, благодарение на обилните юлски валежи в ключови региони като Винишка и Полтавска област. Това повишение компенсира загубите в засегнатите от сушата южни и източни райони. За сметка на това слънчогледът е под натиск – очакваната реколта е едва 13 млн. тона, спрямо 13,6 млн. тона в предишната прогноза, заради тежка суша и нападения от вредители.

Така българският зърнен пазар посреща есента с рекордни резултати при пшеница и рапица, стабилен растеж при ечемик и тритикале, но и с предизвикателства при царевицата и слънчогледа, както у нас, така и в ключовия украински регион. Перспективите за новата кампания изглеждат обещаващи, но климатичните рискове остават решаващ фактор за следващата реколта.