Борсов Коментар 21.08.2025

Климатични сътресения, силни резултати от обиколката на ProFarmer в САЩ и спешната сделка на Египет за пшеница движат пазарите

Пшеница

Фючърсите на пшеницата в Чикаго завършиха четвъртък с лек ръст, като септемврийският договор за 2025 г. (CBOT) затвори на $5.07 за бушел, което е повишение с 1 ½ цента. Твърдата червена зимна пшеница в Канзас Сити добави 2–3 цента, докато пролетната пшеница в Минеаполис се търгуваше смесено – септемврийският договор се понижи с ¾ цент, а декемврийският добави 1 цент. Жътвата в САЩ е почти приключила, като зимната пшеница е ожъната на 94%, а пролетната напредва стабилно. Данните на USDA за износ показаха седмични продажби от 519 752 тона – петседмично дъно и спад от 28% спрямо предходната седмица, но все пак с 5.5% повече спрямо същия период на миналата година. Мексико и Южна Корея бяха водещи купувачи, а Тайван закупи 90 200 тона чрез търг. Международният съвет по зърното повиши прогнозата си за световната реколта от пшеница за 2025/26 г. до 811 млн. тона, но намали прогнозата за запасите до 264 млн. тона, отразявайки по-високо потребление и по-силни добиви.

Царевица

Фючърсите на царевицата отбелязаха рязко възстановяване, като септемврийският договор за 2025 г. затвори на $3.87 ¼ за бушел, което е повишение със 7 ¼ цента. Средната национална кеш цена също се покачи със 7 цента до $3.70. USDA отчете силна седмица за нови продажби на царевица – 2.86 млн. тона, което е вторият най-голям обем за маркетинговата година и с почти 40% повече спрямо предходната седмица. Мексико и неизвестни купувачи доминираха търсенето. ProFarmer Crop Tour оцени добивите в Илинойс на 199.57 бушела на акър – малко под рекордното ниво от миналата година, но все пак второто най-високо в историята на обиколката. В западните райони на Айова добивите също бяха значително над средните за последните три години, надминавайки 195 бушела на акър. Международният съвет по зърното увеличи прогнозата си за световното производство на царевица до 1.299 млрд. тона и повиши очакваните запаси до 294 млн. тона, което потвърждава перспективите за изобилно предлагане.

Соя

Соята поскъпна рязко, като септемврийските фючърси за 2025 г. (CBOT) затвориха на $10.34 ½ за бушел, което е ръст с 19 ½ цента. Средната национална кеш цена се покачи до $9.85 ¾, подкрепена от силни продажби за износ и високи стойности на броя шушулки в обиколката на ProFarmer. Новите продажби достигнаха 1.143 млн. тона – най-голямото седмично количество от януари насам, като Мексико, Испания и неизвестни купувачи водеха търсенето. Фючърсите на соевия шрот също се повишиха значително, докато соевото масло поскъпна с 169 до 244 пункта, подкрепено от очаквания за съобщение на EPA относно освобождавания за рафинерии. Данни от ProFarmer показаха, че в Илинойс средният брой на соевите шушулки е 1,479.22 на квадрат 3х3 фута – най-високото ниво за последните 22 години, а западните райони на Айова също показаха впечатляващи резултати, значително над историческите средни стойности. Международният съвет по зърното прогнозира световното производство на соя за 2025/26 г. на 430 млн. тона, с увеличение от 2 млн. тона спрямо миналия месец, като запасите вече се оценяват на 85 млн. тона.

CBOT
Чикаго Контракт USD/mt +/-
Пшеница Септември 186.29 +0.55
Царевица Септември 152.45 +2.85
Соя Септември 380.11 +7.17
Соев шрот Септември 327.17 +5.29

 

EURONEXT
Париж Контракт EUR/mt +/-
Пшеница Септември 197.25 +3.25
Царевица Ноември 189.75 +2.25
Рапица Ноември 476.75 +4.75

 

Основни глобални фактори

Прогнозата за засетите площи с царевица в Аржентина се подобри, като Борсата по зърно в Буенос Айрес очаква 7.8 млн. хектара за 2025/26 г., което е ръст с близо 10% спрямо миналия сезон и вторият най-голям обем в историята. Последните валежи подобриха почвената влага и повишиха очакванията за един от най-силните потенциали за реколта досега.

В САЩ обиколката ProFarmer засили оптимизма за реколтата от царевица и соя, макар че в Айова бяха отбелязани болести – южна ръжда по царевицата и синдром на внезапна смърт по соята, които могат да намалят добивите с до 10%. Експертите предупредиха, че за две седмици картината може да се промени значително.

SovEcon повиши прогнозата си за реколтата от пшеница в Русия до 85.4 млн. тона, като се позова на рекордни добиви в Сибир и Урал. Въпреки това, логистичните трудности при транспортирането на зърно до черноморските пристанища могат да усложнят износа, въпреки водещата роля на страната в световната търговия.

Украйна прогнозира общата си реколта от зърнени и маслодайни култури за 2025/26 г. на 73.4 млн. тона, което е спад с 5% спрямо миналата година. Очаква се производството на царевица да бъде 26.7 млн. тона, пшеница – 21 млн. тона, а слънчоглед – 10.1 млн. тона. Износът за 2024/25 г. вече е намалял до 46.7 млн. тона спрямо 57.5 млн. година по-рано.

В Южна Америка Bunge пренасочи първия аржентински товар соев шрот, предназначен за Китай, към Виетнам по търговски причини. Това се случи на фона на спекулации за проблеми с качеството и подчертава волатилността на аржентинския износ въпреки последните одобрения за достъп до китайския пазар.

Пазарът на палмово масло остана активен, като Индонезия отчете износ от 3.606 млн. тона за юни – значителен ръст спрямо май. Запасите намаляха до 2.53 млн. тона заради повишено вътрешно потребление, основно за биодизел. Малайзийският износ за САЩ остана ограничен, но стабилен, като властите прогнозират минимално влияние от американските рестрикции благодарение на системата за устойчиво сертифициране.

Американската етанолна индустрия се изправи пред ново търговско напрежение, след като Националната асоциация на производителите на царевица критикува 18% мито на Бразилия върху вноса. Вашингтон стартира разследване по раздел 301 на търговските практики на Бразилия, което може да доведе до ответни мерки.

Птицевъдството в Бразилия срещна нови предизвикателства, като се очаква износът да спадне с 2% тази година заради ембарго, свързано с птичия грип, особено от Китай. В същото време износът на яйца се очаква да нарасне със 117% през 2025 г. поради силно търсене от САЩ. Междувременно Китай отново наложи забрана върху аржентинския износ на птиче месо само няколко месеца след като я беше вдигнал, позовавайки се на здравни съображения, което допълнително дестабилизира търговията с протеини.