Зърнопроизводителите в България влизат в критичен момент, белязан от засилваща се суша, неработещи поливни системи и сериозни климатични предизвикателства, които водят до очаквания за нулев добив на царевица в редица региони. Секторът алармира за спешни мерки, които да гарантират продоволствена сигурност и адекватно обезщетяване на земеделските производители.
В Ямболска област ситуацията с царевицата е особено тревожна. Според Стоян Александров, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите и член на УС на НАЗ, засетите площи с царевица са малко над 22 150 дка, но голяма част от тях са изложени на риск заради липсата на поливна инфраструктура и продължителното засушаване. Александров предлага „Напоителни системи“ да се преобразуват в самостоятелна агенция към Министерството на земеделието, с приоритетно използване на водата за напояване, след покриването на питейните нужди.
В Силистренско положението също не е по-различно. Въпреки че реколтата от пшеница и ечемик тази година е добра, фермерите предупреждават, че царевицата е силно застрашена от провал. На места се очаква нулев добив, а поливните системи в региона не функционират. Към това се прибавят и административни пречки – кооперации, които са кандидатствали за възстановяване на напоителни мрежи, са били отхвърлени поради последователни промени в нормативната уредба. Един от отхвърлените проекти е бил с планирана инвестиция над 3 милиона лева за напояване на 3 000 дка.
На национално ниво темата за климатичните промени заема все по-централно място в земеделския дебат. Скорошно проучване, публикувано в научното списание Nature, сочи, че всяко повишаване на температурата с 1 градус по Целзий води до загуба на 4.4% от глобалния добив в калории. Източна Европа, включително България, е сред най-засегнатите региони. Учените прогнозират спад в добива на пшеница между 15% и 25% в Източна и Западна Европа, а за царевицата – между 10% и 40%, в зависимост от климатичния сценарий. Проучването подчертава, че умерените климатични пояси, в които попада и страната ни, са особено уязвими, тъй като досегашните стратегии за високи добиви се оказват нестабилни в условията на глобално затопляне.
В същото време Министерският съвет прие постановление, което тройно увеличава началните обезщетения при отчуждаване на земеделски земи. Това е първият сериозен ъпдейт от над 25 години. За земя от първа категория обезщетението вече започва от 1 981 лв./дка, а за по-ниските категории сумите варират между 975 и 189 лв./дка. Некатегоризираната земя ще се оценява минимум на 126 лв./дка. Новата наредба отчита официалния индекс на потребителските цени и цели да изравни стойностите с пазарната реалност. Промените са особено значими за фермерите, които губят достъп до земите си в името на обществени нужди, като изграждане на пътища или друга инфраструктура.
Фермерите настояват държавата да приеме стратегически подход, вместо да действа реактивно и на парче. Комбинацията от климатични рискове, административни затруднения и липса на инвестиции в напояването изправят зърнопроизводството в България пред системна криза. Секторът е в нужда от устойчиви решения и дългосрочна визия за бъдещето, която да съчетае подкрепа за фермерите, модернизация на инфраструктурата и адаптация към климатичните промени.