Сушата и екстремните температури нанесоха съкрушителен удар върху реколтата от пролетни култури в България, като тревожни сигнали идват от почти всички региони на страната. Земеделските производители алармират за масови щети, които не позволяват покриването дори на основните разходи. Все по-отчетлива е тенденцията към изоставяне на царевицата като основна култура и търсене на устойчиви алтернативи като сорго, нахут, грах и рапица.
В Ямболско жътвата на слънчогледа вече е в ход, но добивите са шокиращо ниски – в някои землища около 100 кг/дка. Дори полетата, засети в агротехническите срокове и развили добра вегетация, са пострадали сериозно от високите температури в периода на наливане на семките. Късните посеви, макар и в по-добро състояние, не компенсират цялостния спад. Цените, предлагани от маслобойните – около 80 ст./кг, са крайно недостатъчни, особено при добиви под 150 кг/дка. Регионът остава песимистично настроен, като миналогодишните ниски добиви се повтарят и през настоящата година.
От Монтанско също идват сигнали за тревожна ситуация. Температурите през юни и юли са достигнали до 43°C, като голяма част от посевите с царевица и слънчоглед са в критично състояние. Стопани вече подават заявления за пропаднали площи. В Златията жътвата започва необичайно рано – още на 28 юли, заради напълно изсъхнали растения. Добивите са около 100 кг/дка – в пъти под обичайните 300 кг/дка за региона.
Североизточна България също страда. В Силистренско почти не се очаква царевичен добив, а слънчогледът е в слабо състояние. Липсата на каквото и да е напояване усложнява още повече положението. Помпените станции не работят, а изграждането на нови системи остава неосъществимо без европейско финансиране. В Лудогорието също се очакват по-ниски от нормалните добиви, като вегетацията е сериозно нарушена от горещините. В областта са засети близо 544 000 дка пролетници, но прогнозите са песимистични.
Сливен не прави изключение. Според местни производители, слънчогледът е буквално „изгорял“, а царевицата е в критично състояние. В тези условия оцеляването на земеделския бизнес изглежда все по-несигурно. Някои кооперации вече преминават към алтернативни култури – сорго, нахут, грах – но и там срещат трудности с намирането на пазар и скъпа техника за отглеждане.
Доц. Емил Василев от Института по царевицата в Кнежа е категоричен, че без сериозна държавна стратегия за напояване пролетниците няма как да се възстановят. Според него, увеличаването на дела на есенниците в сеитбооборота е задължително. Поливането, особено на царевицата, е критично за осигуряване на какъвто и да е устойчив добив. Той посочва опита на Китай и Франция, където дори пшеницата се полива, като пример за проактивни политики.
Земеделски кооперации в Русенско вече обмислят напълно да изключат царевицата от сеитбооборота. „Зачеркваме царевицата. Няма как. Загубите са непоносими, а природата не можем да я преборим“, коментира Станимир Станчев от кооперация „Малко Враново“. По думите му напояването е невъзможно, въпреки близостта на селото до река Дунав. Производителите търсят спасение в по-устойчиви култури, но подчертават, че преминаването към нови технологии и машини изисква време, средства и подходящи мерки по Стратегическия план.
В контекста на засушаването и климатичните промени, зърнопроизводителите в България настояват за спешни мерки – възстановяване на напоителни системи, достъп до финансиране, държавни инвестиции в мелиорации и ясно насочена стратегия. Без координирани усилия, селскостопанският сектор е изправен пред дълбока структурна криза, в която фалитите ще се превърнат в новата норма, а не в изключение.