Българският пазар: Високи добиви, но ниски цени поставят рентабилността под въпрос

През изминалата седмица българският зърнен пазар премина през турбулентен период, белязан от силни резултати при зимните култури, тревожни сигнали за царевицата и засилен ценови натиск, породен от международната конкуренция и климатичните рискове.

Пшеницата и ечемикът показват изключително добри резултати. Прибрани са 78% от площите с пшеница, със среден добив от 586 кг/дка и общо над 5,77 млн. тона продукция. Най-високи резултати се отчитат в Ямбол, Добрич и Враца – над 640 кг/дка. Ечемикът също бележи възход – в Добруджа средните добиви достигат 694 кг/дка, с увеличени площи спрямо миналата година.

Въпреки добрата реколта обаче, фермерите алармират за ниски изкупни цени – едва 33 ст./кг в някои региони – което не покрива производствените разходи. Допълнително притеснение създава агресивният внос на евтино украинско зърно и растителни масла. Страната е изнесла над 2.4 млн. тона слънчогледово олио само за първото полугодие, основно за Европа, включително и България.

Царевицата остава слабото звено. Добруджанският съюз на зърнопроизводителите прогнозира най-слабата реколта от над десетилетие, със значителни загуби заради горещините през юни и ограниченото напояване. Площите с царевица в региона са намалели с над 300 хил. декара, а биомасовото натрупване е под критичния минимум.

Според JRC Mars, ранното стареене на растенията и намалената листна площ вещаят добиви под 5-годишната средна стойност. Тези прогнози предвещават пазарно напрежение през август, като фермерите вероятно ще задържат част от продукцията в очакване на по-добри цени през есента.

Международният пазар също изпраща смесени сигнали. Докато се очакват рекордни глобални добиви, третата поредна година на превишено потребление спрямо производството може да задържи цените относително високи, особено при пшеницата. Това създава известна надежда за възможно възстановяване на ценовите равнища на българския пазар, въпреки текущите предизвикателства.

ГЛОБАЛЕН ПАЗАР

Политически и търговски сътресения: Глобалната верига на доставки е в процес на трансформация

Изминалата седмица донесе вълна от стратегически търговски пренасочвания и политически развития, които могат значително да прекроят потока на глобалната търговия със зърнени и маслодайни култури през следващите месеци. Всяка стъпка, макар и самостоятелна по своята същност, допринася към по-широка промяна в глобалните вериги на стойността, конкурентоспособността и съвпадението между търсене и предлагане.

Едно от най-съществените събития бе решението на Европейската комисия да намали прогнозата си за зърнено производство за 2025–2026 г. Общата прогноза за добива бе намалена от 282.9 млн. на 278.4 млн. тона, като най-осезаемото свиване бе при царевицата – от 64.6 млн. на 60.1 млн. тона. Корекции имаше и при пшеницата. Това политическо развитие има глобални последици, задълбочавайки опасенията относно предлагането, особено при царевицата, и може да насочи вниманието на купувачите към Черноморския регион и Южна Америка.

С още по-голяма спешност се придвижи напред проектът за Биокеанска железница между Бразилия и Китай. При завършване, 5000-километровият коридор ще свързва Атлантическите пристанища на Бразилия с тихоокеанските на Перу, драстично съкращавайки времето и разходите за износ на соя към Китай и други азиатски пазари. Това развитие застрашава дългогодишното конкурентно предимство на САЩ в региона на Източна Азия.

От страна на инфраструктурата САЩ остават в неизгодна позиция. Докато Бразилия и Китай инвестират в нови физически търговски връзки, северноамериканските износители се борят с остарели пристанища, високи вътрешни транспортни разходи и проблеми с трафика по река Мисисипи – всичко това увеличава дългосрочното значение на бразилската железопътна експанзия.

В търговските отношения между Австралия и САЩ настъпи значително подобрение, след като Австралия вдигна дългогодишната забрана за внос на говеждо месо от САЩ. Това решение се възприема като сигнал за предстоящи по-широки търговски преговори, включително в области като стомана и фармацевтика. За зърнения пазар то отваря възможности за разширяване на износа и възстановяване на доверието към американските продукти в региона на Азия и Тихия океан.

В Русия правителството временно спря плаващите експортни мита върху слънчогледовото олио и шрот, за да стимулира търговията и да подпомогне местните преработватели. Това може да увеличи предлагането на международния пазар и да окаже низходящ натиск върху цените на олиото, както и да пренасочи търсенето между слънчоглед, соя и палма.

В Украйна избухва нов търговски спор – фермерски съюзи и аграрни организации призовават президента Зеленски да наложи вето на предложенията за нови износни мита върху рапицата и соята. Те твърдят, че това ще навреди на малките и средните стопанства и ще наруши търговските споразумения с ЕС. Като ключов доставчик на маслодайни култури за Европа, всяка промяна или несигурност в украинската експортна политика може да разклати пазара на растителни масла в региона.

Аржентина продължава да задълбочава търговските си отношения с Китай, като сключи втора голяма сделка за продажба на соев шрот – 30 000 тона на цена от 365 долара/тон, включително транспорт. На фона на неразрешените напрежения между Пекин и Вашингтон, Китай явно се опитва да диверсифицира риска, като се ориентира към Южна Америка и намалява зависимостта си от американския пазар. Тези сделки ограничават доминиращата позиция на САЩ в търговията със соеви продукти и подсказват за структурна промяна.

Накрая, USDA обяви, че през октомври ще стартира нова версия на системата си за отчитане на експортни продажби. След провалите при предходното въвеждане, агенцията възприема внимателен подход с обучения и уебинари за заинтересованите страни. Новата система цели да възстанови доверието на пазара и да осигури навременен достъп до важни данни.

Всички тези политически и инфраструктурни промени, търговски напрежения и стратегически преориентации не са просто заглавия – те фундаментално променят начина, по който се движат зърното и маслодайните култури по света. В условия на климатични сътресения и необходимост от гъвкаво снабдяване, глобалният пазар се пренарежда пред очите ни.

Ценови тенденции и динамика на фючърсите (CBOT – контракти за 2025 г.)

Пшеница

Цените на пшеницата отчетоха предпазливо покачване в началото на седмицата, като септемврийският договор в Чикаго (SRW) отвори в сряда на $5.40½ за бушел и завърши седмицата малко по-ниско – $5.38. Позитивните данни на USDA за експортните продажби, които достигнаха връх за маркетинговата година (712 179 тона), се балансираха от по-слаби от очакваните добиви от обиколката на реколтите в Северна Дакота – 49.0 бушела/акър, под нивата от миналата година (54.5), но над петгодишната средна стойност.

Царевица

Цените на царевицата показаха стабилно възстановяване благодарение на силното търсене и добри резултати при продажбите на нова реколта. Септемврийският договор започна в сряда при $3.98½ и достигна $4.01¾ в четвъртък, преди да отстъпи до $3.99 в петък. Основната подкрепа дойде от потвърдени продажби: 135 000 тона за Южна Корея и 284 196 тона за неизвестни дестинации. Общите седмични продажби достигнаха 643 060 тона – почти двойно спрямо същия период миналата година, което показва устойчив интерес от международните пазари, въпреки климатичните предизвикателства у дома.

Соя

Соята остана под натиск през седмицата. Августовският договор за 2025 г. стартира в сряда на $10.05¾, падна до $10.04¼ в четвъртък и достигна $9.97¼ в петък. Продажбите на нова реколта се свиха до 4-седмично дъно от 238 816 тона, а при старата реколта спаднаха до 160 872 тона – макар и с 81.5% над нивата от миналата година. Въпреки стабилния китайски интерес и логистичните промени, спадащите цени на соев шрот и олио продължиха да натежават на настроенията на пазара.

Времето: Доминиращият рисков фактор за седмицата

Метеорологичните условия доминираха в нагласите към риска през цялата седмица. В САЩ ситуацията беше смесена – Северните равнини получиха благоприятни валежи, които подобриха влагата в почвата за пшеница и канола, докато в Централните и Южните равнини продължи екстремната жега и суша. Застоял фронт в Средния Запад предизвика притеснения относно стреса за културите по време на критични етапи на развитие на царевицата и соята.
В Канада USDA отбеляза „под нормата“ състояние на пшеницата в прериите поради продължителна суша. Въпреки че общото производство на пшеница е прогнозирано на 35,15 милиона тона, ниските крайни запаси и ограниченото възстановяване на добивите могат да влошат глобалния недостиг на предлагане, особено при дурум пшеницата.
Регионът на Черно море се намира под нарастващ натиск, тъй като прогнозите предвиждат ограничени валежи и постоянна жега в Украйна и Южна Русия, повишавайки риска от „внезапни суши“ при царевица и слънчоглед. Подобна ситуация се наблюдава и в Централна и Южна Европа – френските царевични полета се влошават въпреки скорошни валежи. Прибирането на меката пшеница във Франция е достигнало 86%, но очакванията за качеството остават неясни поради засушаване по време на наливане на зърното.
В Австралия, макар последните валежи да осигуриха временно облекчение в западните части, националната прогноза за пшеницата остава крехка. ABARES запази прогнозата си за спад от 10% на годишна база – до 30,6 милиона тона, поради дълготрайна сухота в почвата.

Седмични движения в Черноморския регион: Сушата доминира в пазарните нагласи

В региона на Черно море климатичният стрес и регионалната пазарна динамика се засилват.
В България жътвата на пшеницата е почти завършена в северната част на страната, с окуражаващо качество и добиви, близки до нивата от миналата година. Въпреки това Националната асоциация на зърнопроизводителите предупреждава за песимистични перспективи при пролетните култури. Слънчогледът и царевицата търпят тежки щети от високите температури и липсата на дъждове, като някои земеделци описват състоянието на посевите като „отчайващо“. Изкупните цени на пшеницата в пристанища като Варна и Бургас варират между 350–370 лв./тон, но логистичните разходи от вътрешността значително намаляват маржовете за производителите.
В Румъния прогнозата за слънчоглед беше коригирана нагоре от UkrAgroConsult, благодарение на по-добро от очакваното състояние на полетата. Въпреки това участниците на пазара остават предпазливи – офертите за изкупуване на зърно в брой все още не покриват производствените разходи, а земеделците не бързат да сключват сделки за бъдещи доставки. Валежите в края на юли ще бъдат критични за окончателните добиви и обемите за износ.
В Молдова стратегическа стъпка беше направена с одобрението от румънското правителство за закупуване на Международното свободно пристанище Джурджулещ. Това придобиване е част от по-широка стратегия за укрепване на логистиката в региона и затвърждаване на позицията на Румъния като зърнен хъб за износ през Черно море и по река Дунав. Планирани са инвестиции за над 24 милиона евро, включително инфраструктурни подобрения и дигитализация.
Тези регионални промени в инфраструктурата и производството добавят нови нива на комплексност към логистиката на зърнените култури в Черноморския регион, особено на фона на продължаващата несигурност в Украйна относно експортните мита за маслодайни култури и военните смущения в търговията.

Съкращенията в ЕС пораждат притеснения относно предлагането

Ключов фактор за пазара тази седмица беше ревизията в низходяща посока на прогнозата на Европейската комисия за реколтата от зърно за 2025–2026 г. Общият обем бе намален до 278,4 милиона тона от предишните 282,9 милиона. Прогнозата за царевицата претърпя най-резкия спад – от 64,6 до 60,1 милиона тона. Прогнозите за пшеницата също бяха понижени. Тези корекции задълбочават нарастващите опасения за глобалния недостиг и идват в момент, когато големите купувачи засилват стратегиите си за снабдяване преди есента.

Данни за износа и активност на USDA

Седмичните доклади на USDA за износа донесоха моментна подкрепа на пазара, като пшеницата и царевицата отчетоха силни резултати. Търговците също обърнаха внимание на предстоящото обновление на системата за отчитане на износа на USDA, която ще бъде пусната през октомври. След предишни забавяния, агенцията в момента провежда уебинари и обучения за износители, за да осигури прозрачност и доверие в пазара.
Междувременно нормативно развитие в САЩ също привлече вниманието: Агенцията за опазване на околната среда (EPA) предложи отново да одобри употребата на хербицида дикамба за памук и соя след съдебна забрана от 2024 г. Въпреки продължаващите притеснения относно химическия дрифт, тази мярка може да повлияе върху решенията на фермерите за сеитбооборота и борбата с плевелите през следващия сезон.

Пазарът на зърно завърши седмицата с висока степен на несигурност при всички основни култури. Въпреки че търсенето за износ остава стабилно, а някои инфраструктурни и политически решения дават обещания за дългосрочен ефект, непосредствените рискове са свързани със суша, смесени добиви, геополитическо напрежение и резки промени в регионалната конкурентоспособност. С наближаването на август – критичен месец за развитието на културите – предстоящите седмици може да определят посоката на глобалните цени на зърното за четвъртото тримесечие и след това.