Българският зърнен пазар премина през седмицата под натиск от неблагоприятни фактори както у нас, така и на международните пазари. Цените на пшеницата и царевицата останаха нестабилни, като производителите и търговците се сблъскаха с продължаваща липса на ликвидност и значително разминаване между търсене и предлагане. На Софийска стокова борса пшеницата се търси около 270 лв./тон, докато офертите за продажба достигат до 450 лв./тон, което блокира активната търговия.

Най-сериозният акцент остава драматичният спад в производството на царевица. Според данни на МЗХ реколтата възлиза на 752 хил. тона, с почти 40% по-малко спрямо предходната година. Средните добиви паднаха до 224 кг/дка – с близо една пета по-ниски от 2024 г. и на най-ниските нива от десетилетия. Ситуацията в Северна България е особено тежка, като в области като Монтана добивите падат до едва 126 кг/дка. Сушата, липсата на напояване и недостигът на влага в почвата се очертават като основни фактори за срива.

При пшеницата и рапицата обаче тенденцията беше различна, като добивите отчетоха ръст. Това донякъде облекчи вътрешния баланс, но не може да компенсира загубите от царевицата. В същото време международната конкуренция, особено от Русия и Аржентина, натиска експортните цени и ограничава възможностите за реализация на българска продукция на външните пазари.

На фона на тази картина, ценовият натиск върху българските производители остава сериозен. В някои региони фермерите вече съобщават, че икономическата устойчивост на производството е под въпрос, като част от тях дори намаляват или премахват царевицата от фуражните рецепти. Пазарът в Литва и Полша демонстрира сходни трудности с излишъци и ниски изкупни цени, което допълнително подсилва усещането за криза в европейски план.

В заключение, седмицата на българския пазар се характеризира с контраст: тежка ситуация при царевицата, умерена стабилност при пшеницата и рапицата и липса на ясни перспективи за поскъпване. Проблемите с климата и глобалната конкуренция остават водещи предизвикателства за българските зърнопроизводители и ще продължат да определят ценовата динамика през следващите месеци.

Движение на фючърсите: пшеница, царевица и соя

Фючърсите на пшеницата се търгуваха волатилно, но като цяло с възходяща тенденция. В началото на седмицата натиск оказваха прогнози за изобилно предлагане, но до четвъртък декемврийските фючърси на пшеницата в Чикаго (2025) затвориха при $5.13/бушел, с ръст от над 9¢ за деня. Контрактите в Канзас Сити и Минеаполис също поскъпнаха, подкрепени от по-високи цени на суровините, покачването на петрола и спекулативно търсене. Въпреки това, IGC повиши прогнозата си за глобалното производство на пшеница за 2025/26 до 827 млн. т и запасите до 275 млн. т, подчертавайки изобилното световно предлагане. Сеитбата във Франция напредна рязко до 57%, докато в Турция прогнозите за реколтата бяха намалени с 13,9% до 17,9 млн. т. Русия потвърди реколта от 93,5 млн. т пшеница в рамките на рекордните 135 млн. т зърно, което увеличава конкуренцията на глобалните пазари.

Фючърсите на царевицата отчетоха умерени ръстове в средата на седмицата, подкрепени от силата на пшеницата и соята, както и от устойчивостта на енергийния сектор. В четвъртък декемврийските фючърси на царевицата в Чикаго (2025) затвориха на $4.28/бушел, с ръст от 5¢ за деня, въпреки че в петък сесията започна леко по-ниско – при $4.26/бушел. Увеличението на открития интерес подсказа за навлизане на нови спекулативни дълги позиции. IGC остави прогнозата си за глобалното производство без промяна на месечна база, но повиши запасите до 299 млн. т, благодарение на по-големи начални наличности. Американските данни също подкрепиха пазара: запасите от етанол паднаха с 3,1% до 21.919 млн. барела, при стабилно дневно производство от 1.112 млн. барела, което подсказва устойчиво индустриално търсене. В Европа жътвата във Франция напредна до 75% – над петгодишната средна стойност, въпреки че оценките за качеството паднаха до 59% „добро/отлично“ спрямо 75% година по-рано.

Фючърсите на соята се представиха най-силно сред трите култури. Ноемврийските фючърси в Чикаго (2025) затвориха в четвъртък на $10.44¾/бушел, с ръст от 10¢ за деня, преди в петък леко да се понижат до $10.43¼/бушел. Ръстът бе подкрепен от по-високи цени на соевия шрот и соевото масло, заедно с покачването на суровия петрол, а изтичането на опциите допринесе за активната търговия. IGC намали прогнозата за световното производство на соя до 428 млн. т и запасите до 79 млн. т, което стегна баланса. В Бразилия темпът на сеитба бе ключова новина: според AgRural към 16 октомври 24% от площите със соя вече бяха засети – рязко покачване спрямо 14% седмица по-рано и 10% през същия период миналата година. Благоприятните валежи в Мато Гросо ускориха сеитбата, докато в Аржентина добрата влага подпомогна развитието на пшеницата и позволи ранната сеитба на царевица да напредне до 33,8%. Тези развития подчертават ключовата роля на Южна Америка за глобалните доставки на маслодайни култури в близък план.

Политики и търговска динамика

Геополитиката и търговската политика доминираха пазарните настроения през седмицата. Централно място зае подновеният фокус върху отношенията между САЩ и Китай. В началото на седмицата министърът на финансите Скот Бесент и китайският вицепремиер Хъ Лифън се договориха да проведат разговори в Малайзия, за да предотвратят ескалация на тарифите, а президентът Тръмп потвърди, че ще се срещне с президента Си на срещата на върха на APEC следващия четвъртък. Това съобщение вкара „risk-on“ настроение на световните стокови пазари, тъй като инвеститорите започнаха да спекулират за възможна деескалация на тарифите, възобновяване на търговията със соя и потенциално облекчение за американските износители, които страдат от намаляващ пазарен дял в Китай. Въпреки това несигурността остава, тъй като нови американски тарифи трябва да влязат в сила на 1 ноември, ако не бъде постигнато споразумение, което оставя търговските потоци уязвими.

Европейският съюз напредна със закона за обезлесяването, предоставяйки на компаниите едва шест месеца да се съобразят с изискванията за проследимост на вноса на соя, говеждо, палмово масло и други стоки, свързани с обезлесяването. Това законодателство ще промени търговските потоци към ЕС, като потенциално изключи доставчици, които не могат да отговорят на стандартите за устойчивост, и ще даде предимство на тези с надеждни системи за сертификация. За износителите от Южна Америка, особено Бразилия, това представлява едновременно предизвикателство и възможност.

В Югоизточна Азия Индонезия обяви, че планираният мандат за биодизел B50 ще бъде отложен от 2026 за 2027 г. Трудности с финансирането и високите разходи принудиха властите да отложат старта, но новината имаше незабавен ефект – тя подкрепи цените на палмовото масло около MYR 4,300–4,500/тон и стесни спредовете при растителните масла. Поради силната корелация между палмовото и соевото масло това развитие добави възходящ импулс към маслодайния комплекс.

В Бразилия отново се появи несигурност около биодизеловите блендове. Представители признаха, че планираното увеличение на мандата от 15% на 16% през март 2026 г. може да не е осъществимо. Такова забавяне би ограничило растежа на търсенето на соево масло, намалявайки стимулите за вътрешна преработка и променяйки търговските потоци.

Аржентина също остана във фокуса. Борсата по зърно в Буенос Айрес съобщи за продължаваща реорганизация в индустрията за преработка на соя, като процесът по преструктуриране на Vicentin напредна с подкрепа за съвместно предприятие между LDC и Molinos. В същото време САЩ обявиха, че ще увеличат четирикратно тарифната квота за аржентинско говеждо до 80 хил. тона, давайки по-голям достъп на аржентинските производители до американския пазар. Макар и косвено, това може да повлияе на търсенето на фуражи и баланса на търговията в региона.

В Конгреса на САЩ двупартийна група законодатели настоя Министерството на финансите да финализира правилата за 45Z кредита за чисто гориво, считан за ключов за ускоряване на инвестициите във възобновяеми горива. По-ясната рамка вероятно ще увеличи индустриалното търсене на царевица и соя, засилвайки ролята им като суровини за биогорива.

Китайските търговски модели също се промениха. През септември вносът на соя от САЩ падна до нула за пръв път от седем години, докато Бразилия завзе 85% от китайския внос. Аржентина също увеличи своя дял, отразявайки стремежа на Китай към диверсификация на доставките. Въпреки това, от началото на годината американските доставки все още са с около 15% нагоре, благодарение на силното търсене през първата половина на годината.

Тези политически и търговски динамики подчертават колко тясно са свързани селскостопанските пазари с глобалната политика, регулациите за околната среда и енергийната политика. Докато някои сигнали насочват към облекчаване на напрежението и нови двигатели на търсенето, други изтъкват структурни предизвикателства и променяща се конкурентна среда, които ще определят движението на зърнените потоци и през 2026 г.

Седмични движения в Черноморския регион

Зърненият пазар в Черноморския регион завърши седмицата с осезаемо различна динамика спрямо началото ѝ, след като търговските потоци се пренасочиха, преработвателите по източния фланг на ЕС се сблъскаха с ограничени доставки на суровини, а прогнозите се изместиха към по-влажен модел в Украйна и югозападна Русия. Тези фактори промениха краткосрочните очаквания за баланса на културите, базисните нива и регионалния фрахт, задавайки тона за идните седмици.

Ролята на Румъния като транзитен коридор за украинските маслодайни култури бе сред най-отчетливите теми. Въпреки че официалните данни сочат рекорден сезон за внос на соя, голяма част от този обем премина само транзитно през пристанище Констанца към трети пазари. Така вътрешната наличност остава ограничена, а капацитетът за преработка в страната продължава да е недостатъчно използван. В същото време оживената търговия със слънчоглед – особено към Турция – поддържа активни потоците, макар че маржовете изглеждат уязвими, ако цените на слънчогледовото масло не нараснат съществено през зимата.

В България секторът на маслодайните култури е под още по-силен натиск. Преработвателите се сблъскват с остър недостиг на семена след поредни суши, което доведе до спиране на мощности въпреки значителния инсталиран капацитет. Индустрията обсъжда ограничения върху износа на сурови семена в полза на износ на рафинирани продукти и шрот – мярка, целяща да защити вътрешната преработка и да съхрани заетостта. Въпреки рекордните площи със слънчоглед, сушата сви добивите до най-ниските нива за десетилетие, оставяйки сектора в отбранителна позиция.

Метеорологичните условия се очертават като ключов фактор за краткосрочния риск. Очакваните валежи в Украйна и югозападна Русия би трябвало да подобрят влагата в почвата и да подпомогнат развитието на зимната пшеница, макар че по-късно засетите площи все още ще имат нужда от мек ноември, за да се развият достатъчно преди първите сериозни студове. В същото време сухите периоди ускориха жътвата на маслодайни култури в Украйна, но високата влажност на зърното продължава да забавя прибирането на царевицата. Извън Черно море, благоприятните условия за сеитба в Южна Америка и по-влажните тенденции в Европа оказват влияние върху глобалния баланс, ограничавайки ценовия риск от регионални климатични сътресения.

Като цяло черноморският пазар преминава през деликатен преход – от притеснения за наличностите към рискове, свързани с изпълнението, климатичните условия, логистиката и политиката. Дали валежите ще се потвърдят в Украйна и Русия, дали България ще наложи мерки за задържане на семената в страната и дали украинските преработватели ще запазят повече маржове вътрешно – това ще бъде решаващо за формирането на базисите, динамиката на фрахта и спредовете през ноември. Регионът остава централен двигател на волатилността, с пазари, които реагират чувствително на всяко ново развитие.

Метеорологични условия и регионални култури

Развитието на времето в основните зърнопроизводителни региони бе ключов фактор тази седмица. В САЩ октомври донесе комбинация от силни валежи в части от Средния запад и подобряване на влагата в почвите на равнините. Валежите подпомогнаха развитието на зимната пшеница, но доведоха до забавяне на прибирането на царевицата и соята, като локални слани добавиха допълнителни рискове. Река Мисисипи остана на исторически ниски нива, макар че валежите леко подобриха водния ѝ баланс и дадоха временно облекчение за логистиката с баржи.

В Южна Америка условията бяха смесени, но общо взето благоприятни. В Бразилия паднаха обилни валежи, които подобриха влагата в почвите и ускориха сеитбата на соя в Мато Гросо и Гояс. След валежите по-сух прозорец позволи неограничен напредък, а прогнозите сочат нови валежи през ноември. Аржентина се възползва от дъждовете в Пампасите, които подкрепиха състоянието на пшеницата и ранната царевица. Прогнозите за края на октомври обаче сочат по-малко фронтове, създавайки известна несигурност.

Европа също отчете бързи промени. Във Франция сухото време позволи бърз темп на жътвата на царевица и сеитбата на пшеница, но качеството на реколтата продължава да показва признаци на стрес. Чехия повиши прогнозата си за зърнена реколта до 7,66 млн. т – почти 10% повече спрямо юли, подсказвайки по-комфортен регионален баланс. За разлика от това, в черноморския регион, особено в югозападна Русия, сушата оставаше проблем, макар че предстоящите валежи биха могли частично да подобрят ситуацията.

Австралия продължи със смесени условия. Анализатори повишиха прогнозата за производство на пшеница до 35,7 млн. т, което прави тазгодишната реколта третата по големина в историята, но бурите в източните райони създадоха притеснения за потенциални щети в качеството.

Глобално предлагане и търсене

Актуализацията на IGC за октомври бе сред най-влиятелните събития за седмицата, като общите запаси от зърно за 2025/26 се повишиха до 618 млн. т – най-високо ниво за последните три години. Запасите от пшеница се увеличиха до 275 млн. т (+5), царевицата до 299 млн. т (+5), докато соята се сви до 79 млн. т (-4). Тези корекции подчертават разнопосочната глобална перспектива: зърнените култури остават добре обезпечени, но маслодайните култури показват по-стегнат баланс.

Вносните модели на Китай затвърдиха тези промени. През септември страната отчете нулев внос на соя от САЩ за пръв път от седем години, разчитайки основно на Бразилия (85% дял) и Аржентина. Въпреки това, на годишна база доставките от САЩ остават с 15% нагоре, благодарение на по-ранни покупки. Междувременно публикуването на седмичните данни за износа от САЩ бе отложено заради спирането на правителството, оставяйки пазара зависим от анкети: царевица 0,8–1,6 млн. т, соя 0,7–2,0 млн. т. Липсата на официални данни повиши чувствителността на цените към слухове и външни влияния.

Заключение

Зърнените пазари през седмицата отразиха деликатен баланс между оптимизъм и предпазливост. Потвърдената среща Тръмп–Си зададе конструктивен тон, докато повишените прогнози на IGC за глобалните запаси от пшеница и царевица подчертаха комфорт при предлагането. За разлика от тях соята се възползва от по-стегнатия баланс, по-силното търсене на продукти и бързата сеитба в Южна Америка. Климатичните тенденции в САЩ, Южна Америка, Европа и Австралия добавиха допълнителни нюанси, оформяйки краткосрочните очаквания както за добивите, така и за логистиката.

С навлизането в ноември пазарното внимание ще остане насочено към развитието на търговските отношения между САЩ и Китай, климатичните условия в Южна Америка и логистичните ограничения по американската речна система. Тези фактори, заедно с политиките в областта на биогоривата и устойчивостта, ще определят дали „risk-on“ настроението от края на октомври ще запази инерцията си и през последното тримесечие на 2025 г.