Черноморският пазар приключва седмицата с осезаемо различен тон в сравнение с началото: търговските потоци се пренасочват, преработвателите в източния фланг на ЕС са изправени пред недостиг на суровини, а метеорологичните модели сочат към по-влажен десетдневен период за Украйна и югозападна Русия. В комбинация тези фактори пренаписват краткосрочните рискове за баланса на културите, базисите и фрахтовете в региона.

Ключова история е ролята на Румъния като транзитен канал, а не като дестинация за украинските маслодайни култури. Официалната статистика представя 2024/25 като „рекорден“ сезон за внос на соя, с около 270 хил. тона, внесени между септември и юли, като Украйна от 2022 г. насам се утвърждава като основен доставчик. Голямата част от този поток обаче не остава в страната: значителни обеми преминават през пристанище Констанца в технически транзит към трети пазари. Тази подробност е важна за ценовото формиране и преработката: вътрешната наличност е далеч по-ограничена, отколкото показват заглавията за „рекордни“ количества, докато Румъния остава по същество самодостатъчна при растителните масла и купува само при налична рентабилност. Така „рекордът“ преувеличава ситуацията на място, тъй като реалният капацитет за преработка в страната остава неизползван, а пазарът на соя е по-скоро балансиран.

Политическите търкания засилиха транзитния ефект. Преработвателите описват специалния лицензионен режим на ЕК от октомври 2023 г. като сложен и бавен, което обезкуражава подаването на заявления и насочва украинските товари покрай местните купувачи. Резултатът е митнически отпечатък без вътрешен търговски стимул, което ограничава натиска върху румънските производители и маржовете на преработка. За 2025/26 картината може отново да се промени, ако за украинските преработватели се окаже по-изгодно да обработват соята на място, намалявайки експорта на сурово зърно и съответно транзита през Констанца.

Докато соята преминава транзит, румънската търговия със слънчоглед остава активна. Намалените площи със слънчоглед през 2025 г. бяха компенсирани от по-добри добиви, което остави експортите близки до миналогодишните нива, като Турция беше основният пазар през септември–октомври. Напред обаче маржовете изглеждат крехки: ако цените на слънчогледовото масло не се повишат по-съществено през зимата, рентабилността на преработвателите в Румъния и традиционните клиенти в ЕС може да се окаже под натиск между октомври и март.

От другата страна на Дунав, България заема защитна позиция. Преработвателите съобщават за остър недостиг на суровина въпреки значителния инсталиран капацитет, след като поредица от сушави години свиха реколтата от слънчоглед, а глобалните ограничения върху вноса ограничиха алтернативите. Парадоксално, цените на дребно на слънчогледово олио почти не се промениха за пет години, докато входните и производствените разходи рязко нараснаха, принуждавайки продажби на загуба и периодични спирания на заводи поради липса на суровини. Секторът вече обсъжда временни ограничения върху експорта на сурови слънчогледови и рапични семена в полза на износ на по-високостойностни рафинирани продукти и шрот, за да се запази работата на фабриките и заетостта.

Противоречието между капацитет и реколта в България подчертава напрежението. Страната изгради възможност да преработва около 4 млн. тона слънчоглед, но тазгодишното производство на масло показва далеч по-малък обем за преработка; компаниите бяха принудени да спират мощности и да губят пазарен дял в чужбина, като опитват да компенсират с рапица и соя. Гласове от индустрията настояват, че приоритизирането на вътрешната преработка пред износа на сурови семена може да стабилизира заетостта и да повиши ефективността. Площите сами по себе си не са решение: засятите площи със слънчоглед достигнаха рекордните 985 хил. ха, но сушата свали реколтата до най-ниските нива за последното десетилетие през 2024/25.

Времето е третият стълб на седмичния разказ. Прогнозите вече сочат към чести валежи в Украйна и ЮЗ Русия през следващите десет дни – важна промяна след предходната суша в част от Черноморския регион. Допълнителните валежи трябва да подобрят влагозапаса в почвата преди зимния покой на пшеницата, макар че някои площи в Украйна бяха засети след оптималния срок и ще се нуждаят от топъл ноември, за да се развият достатъчно преди първите силни студове. Оперативно, по-сухите прозорци през седмицата ускориха жътвата на слънчоглед и соя в Украйна, но високата влажност на зърното забави прибирането на царевицата; фермерите сушат реколтата или изчакват по-топло време или силен мраз за намаляване на влагата.

Извън основния Черноморски регион, съседните производствени зони също влияят върху баланса. Южна Америка остава благоприятна за сеитба: в Бразилия редуването на сухи прозорци и валежи позволява бързо засаждане на соя, а следващите фронтове в Аржентина ще добавят влага и ще подкрепят състоянието на пшеницата и ранната царевица. Европа междувременно се очертава по-влажна през следващата седмица, което е положително за зимната пшеница, но може да забави жътвата на царевицата и част от полските дейности. Тези външни фактори са важни, защото добре снабдената Атлантическа търговска ос и бързата бразилска соя могат да ограничат ефекта от метеорологични тревоги в Черно море, освен ако местните добивни рискове не ескалират.

В рамките на по-широкия маслодайно-семенен микс, рапицата остава тих, но ключов фактор. Стабилните площи и по-високите добиви сочат към по-голяма реколта от рапица в Украйна за 2026/27, близка до 3,4 млн. т, като фермерите са се преориентирали към маслодайни култури след 2022 г. заради по-добра икономика и логистика. Последната суша забави някои сеитби, но по-топлото и влажно време в края на октомври се очаква да подобри условията и да остави реколтираната площ сходна с миналогодишната. За преработвателите в Черно море и купувачите от ЕС тази траектория предлага средносрочно облекчение за наличността на семена, дори ако слънчогледът остане чувствителен към времето.

Формирането на цените и базисите в Черноморския коридор сега е силно зависимо от пътеката на времето. Ако валежите се реализират и стабилизират състоянието на зимната пшеница в Русия и Украйна, експортните програми от региона могат да останат агресивни в края на Q4 и началото на Q1, ограничавайки стойността на заместващите доставки от ЕС. Обратно, при ново засушаване в периода на зимен покой, съчетано с логистични проблеми или по-бавно възстановяване на Мисисипи, което ограничава американския износ, спредовете между Черно море и ЕС могат да се разширят и да повишат FOB цените. При растителните масла политиката на Индонезия и динамиката на цените на палмовото масло продължават да оказват влияние върху спредовете между соево и слънчогледово масло; ако маржовете за преработка в Румъния и България останат ниски и недостигът на семена се задълбочи, експортът на рафинирани продукти може да се свие, което би позволило на премиите при слънчогледовото масло да се задържат, дори на фона на изобилни количества палма.

В обобщение, тенденцията в Черноморския регион тази седмица е внимателен преход от тревоги за предлагането към рискове при изпълнението. Транзитът на соя през Констанца омекотява заглавията за „рекордни“ вносове, българските преработватели лобират за задържане на суровината в страната, а перспективите за валежи започват да подобряват влагата в ключови райони със зимна пшеница. Пазарът ще следи три основни фактора през ноември: дали прогнозните валежи ще се реализират в Украйна и ЮЗ Русия, за да подсигурят посевите преди зимата; дали българската политика ще се съсредоточи върху задържане на повече семена у дома за стабилност в преработката; и дали украинските преработватели на маслодайни култури ще задържат повече маржове вътре в страната, намалявайки транзита през Констанца. Всички тези фактори ще окажат директно влияние върху базисите, фрахтовете и спредовете в Черноморския комплекс през следващия месец.