Пшеница

Пазарите на пшеница заличиха печалбите от вторник, като всички три американски борси приключиха в червено в сряда. Септемврийският договор за пшеница на CBOT за 2025 г. затвори на 5,40½ долара за бушел, спад от 9 цента. Цените на твърдата червена зимна пшеница (HRW) от Канзас паднаха с 9–10 цента, а пролетната пшеница от Минесота (HRS) се понижи с 2–4 цента. Спадът се случи въпреки оптимизма около търговската сделка между САЩ и Япония, тъй като търговците преценяваха противоречиви сигнали от обиколките на посевите в Северна Дакота и слабия напредък при износа. Първият ден от обиколката на Съвета за качество на пшеницата отчете среден добив от 50 бушела/акър, под миналогодишните 52,5 и значително под прогнозата на USDA от 59 бушела.

Царевица

Фючърсите на царевицата останаха под натиск през по-голямата част от сряда, затваряйки с лек спад. Септемврийският договор за царевица за 2025 г. приключи на 3,98½ долара за бушел, загуба от ¾ цент. Пазарът остана без особена реакция въпреки обявяването на търговската сделка със Япония. Слабите цени на физическите пазари, намаляващото производство на етанол и продължителните валежи в ключови региони задържаха пазара. Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) съобщи, че производството на етанол е спаднало с 9000 барела на ден, до 1,078 млн. барела/ден, докато запасите са се увеличили до 24,444 млн. барела. Очакванията за експортните продажби от USDA също бяха по-скромни.

Соя

Фючърсите на соята не успяха да задържат сутрешните печалби и приключиха деня със скромен спад. Августовският договор за 2025 г. затвори на 10,05¾ долара за бушел, спад от 4½ цента. Цените на соевото брашно се понижиха с 1,80 долара/тон, докато соевото олио отбеляза лек ръст. Несигурността около търговските преговори с Китай и предстоящите дискусии в ЕС държеше търговците предпазливи. Сделката между САЩ и Япония включва 8 млрд. долара в аграрни стоки, включително соя, но това не успя да подкрепи цените до края на деня. Валежите в Средния Запад се считат за благоприятни, въпреки че ниските стойности в Южните равнини повишават опасенията. Очакванията за експортните продажби остават в диапазона от 100–350 хил. тона за стара реколта и 250–500 хил. тона за нова.

Ключови глобални събития, движещи зърнения пазар

Водещият фактор за пазарната динамика беше обявяването на нова търговска сделка между президента Доналд Тръмп и Япония. Сделката, която влиза в сила от 1 август, въвежда 15% реципрочна тарифа и се очаква да донесе 550 млрд. долара инвестиции в САЩ. Тя ще улесни търговията с редица селскостопански стоки, включително соя и ориз. Сделката се разглежда като потенциално пренасочване на търговските потоци в аграрния сектор в Азиатско-тихоокеанския регион, въпреки че прякото ѝ въздействие върху пшеницата все още е неясно.

Междувременно, Русия понижи прогнозата си за реколтата от пшеница за 2025 г. до 88–90 млн. тона, а експортните очаквания до 43–44 млн. тона, поради щети от суша в ключови региони като Ростов. По-силни добиви в Ставропол и централна Русия ще компенсират част от загубите. Общата цел за зърнена реколта остава 135 млн. тона, като пшеницата е основната култура. Износът в началото на новия сезон е най-нисък от 2008 г. насам.

Във Франция, жътвата на пшеница върви с по-бързи темпове от миналата година. Според Argus Media, добивът на мека пшеница може да достигне 33,4 млн. тона, спрямо 25,6 млн. тона през 2024 г. Средният добив е 7,44 тона/хектар, а качеството е високо – над 11% протеин. Въпреки това, резултатите остават под многогодишните средни стойности поради неблагоприятни климатични условия и ограничена площ.

В ЕС климатичните условия остават благоприятни. Очаква се ЕС-27 плюс Обединеното кралство да произведат 147,9 млн. тона пшеница за сезон 2025/26, ръст от 1,2% спрямо предишните прогнози. По-хладното време и наднормените валежи в Полша, Австрия и Германия допринасят за подобрен потенциал на добивите.

В Северна Дакота, участниците в обиколката на Съвета за качество на пшеницата отчетоха средни добиви от 54,5 бушела/акър, леко под средното ниво от 55,7 за 2024 г., но все пак солидни, особено при гъсти посеви и липса на болести. Очакваните валежи могат да подкрепят добивите в все още зелени полета.

Бразилия отчита лек спад в износните прогнози за юли. ANEC очаква износът на царевица да бъде 4,14 млн. тона, спрямо 4,6 млн. тона предходната седмица. Износът на соя се очаква да достигне 12,11 млн. тона, малко под предишните 12,19 млн. тона, докато соевото брашно се повишава до 2,4 млн. тона – сигнал за силно търсене на фуражи.

Министерството на земеделието на Китай свика високо ниво на среща с основните производители на свине и фуражи за справяне с дефлацията в цените на свинското месо и слабото търсене на фуражи. Със спад от 15% на годишна база в цените на свинското, Пекин може да въведе глоби за продажба под себестойност. Като най-голям производител на свинско и потребител на фуражи, решенията на Китай ще имат пряко въздействие върху глобалното търсене на соя и царевица.

Климатичната обстановка остава променлива в основните производствени региони. Северните равнини се радват на редовни валежи и умерени температури. В същото време, Централните и Южните равнини са изправени пред високи температури и суша, което увеличава риска за царевицата и соята. В Средния Запад се наблюдават продължаващи гръмотевични бури, а в Делтата и Долния Мисисипи – поднормени валежи и нарастващ стрес за посевите.