Силна реколта от зимни култури: Пшеницата надминава очакванията
Жътвата на пшеницата в България напредва с отлични резултати. До средата на юли са прибрани 78% от площите със среден добив от 586 кг/дка, което осигурява национално производство от над 5,77 милиона тона. В Ямбол, Добрич и Враца добивите надхвърлят 640–650 кг/дка, докато в Монтана и Ловеч се движат между 540 и 620 кг/дка. Това поставя 2025 г. сред най-силните години за пшеницата от гледна точка на обем и качество.
Ечемикът бележи възход: По-добри добиви и потенциал за по-големи площи
Средните добиви от ечемик в Добруджа достигат 694 кг/дка, като в община Добричка се отчитат рекордни 730 кг/дка. Това е с около 50–60 кг/дка повече от пшеницата, което потвърждава устойчивостта на културата при климатични стресове. Засетите площи с ечемик в региона са се увеличили спрямо предходната година – от 137 000 дка на 154 000 дка. Въпреки това дългосрочната тенденция на спад в интереса към тази култура остава под въпрос.
Рапица с добри резултати и стабилна роля в сеитбооборота
При рапицата също има позитивни сигнали – реколтирани са 79% от площите с общ добив от 224 хиляди тона. Това е индикация, че културата запазва мястото си като доходоносна алтернатива на пшеницата и ечемика, особено в светлината на климатичните промени и нуждата от диверсификация в производството.
Тревожна прогноза за царевицата: Очаква се най-слабата реколта от над десетилетие
В контраст с успехите при есенниците, прогнозите за царевицата са обезпокоителни. Добруджанският съюз на зърнопроизводителите алармира, че добивите ще бъдат значително по-ниски от миналогодишните средни 420 кг/дка. Причините са ясни – дълги засушавания, рекордни температури и липса на почвена влага, съчетани с ограничено напояване.
Според данни на JRC Mars, репродуктивните етапи в развитието на царевицата и слънчогледа са вече сериозно нарушени. Налице е ранно стареене на растенията, намаляване на листната площ и ниско биомасово натрупване, което води до очаквани добиви под петгодишната средна стойност.
Климатичните рискове в Европа: Как се отразяват на България?
Въпреки доброто водоснабдяване през сезона при зимните култури, България е засегната от неблагоприятни условия за пролетниците, заедно с Румъния и Гърция. Засушаването вече оказва ефект върху почвената влага, а ниските нива на язовири и реки ограничават възможностите за напояване. Сходни предизвикателства се наблюдават в Южна Украйна, Турция, Италия и Португалия.
Същевременно обилните валежи в Балтийския регион и Централна Европа създават противоположни рискове – прекалена влажност, болести и затруднена жътва. В Германия е регистрирано сериозно разпространение на цикади, причиняващи болестта столбур по картофите и цвеклото.
Международните перспективи влияят на цените и нагласите
Прогнозите на Международния съвет по зърното (IGC) очертават рекордни глобални добиви – 2,376 млн. тона зърно за 2025/26 г., водени от царевица и пшеница. Очаква се потреблението да надвиши производството за трета поредна година, което ще намали световните запаси. Въпреки това, потенциалът за ценово повишение остава, особено в светлината на повишеното търсене от Азия и растящите разходи за логистика и транспорт.
В Украйна, въпреки слабите добиви в южните области, се наблюдава покачване в цените на фуражна и хлебна пшеница. Анализатори прогнозират, че през юли–август цената на трета категория пшеница може да достигне $218–220/тон, което е сигнал за възможна ценова подкрепа и на българския пазар.
Изводи и очаквания за българския пазар
Докато реколтата от пшеница и ечемик дава увереност за стабилност на сектора, слабото състояние на царевицата поставя редица предизвикателства пред фермерите. Пазарът в България ще остане чувствителен към международните сигнали и климатичните условия през август, когато ситуацията с пролетниците ще се изясни напълно.
Очакванията са фермерите да проявят сдържаност при продажбите, особено на фона на ценовата волатилност и международната конкуренция. Възможно е част от реколтата да бъде задържана в очакване на по-добри пазарни условия през есента. Дали оптимизмът от жътвата на пшеницата ще компенсира разочарованието от царевицата – предстои да видим.