Ключови политически развития и търговски тенденции

Последната седмица на октомври 2025 г. беше доминирана от търговска дипломация, селскостопански ангажименти и променящи се митнически режими, които изцяло пренаредиха нагласите на глобалния зърнен пазар. Подновеният диалог между САЩ и Китай, след срещата на президентите Тръмп и Си Дзинпин в Южна Корея, се оказа най-влиятелното събитие за седмицата. Обявяването, че Китай ще възобнови мащабните покупки на американска соя след месеци на замразяване, съживи спекулативния и търговски интерес на пазара.

До средата на седмицата държавната компания COFCO потвърди закупуването на три американски кораба със соя за доставка през декември–януари, което беляза първата значима стъпка на Пекин от началото на лятото. По-късно през седмицата Китай добави още четири кораба (около 250 000 тона) с доставка в края на 2025 г. и началото на 2026 г. Сделките, еквивалентни на около седем Panamax кораба, символично отвориха търговските канали, които бяха практически блокирани в последните месеци заради несигурност около тарифите.

Търговското примирие беше формализирано, след като президент Доналд Тръмп обяви намаляване на митата върху китайския внос до 47% (от 57%), в замяна на обновени селскостопански ангажименти на Пекин, подновен износ на редки земни елементи и обещание за ограничаване на нелегалната търговия с фентанил – ключов геополитически въпрос, свързващ селскостопанската дипломация с националната сигурност. Изявлението на Тръмп, че „Китай ще купи огромно количество американска соя“, изстреля цените на соята в Чикаго до 16-месечен връх, възстановявайки доверието сред американските износители.

Оптимизмът обаче бе охладен от решението на Вашингтон да продължи разследването по Раздел 301 относно спазването от страна на Китай на търговските ангажименти. Разследването – възобновено съгласно Закона за търговията от 1974 г. – запазва правомощията на Белия дом едностранно да възстанови тарифите, ако Пекин не изпълни задълженията си. Това юридическо средство внесе волатилност и напомни на пазарите, че постигнатото примирие остава крехко.

Успоредно с това китайското Министерство на търговията потвърди дългосрочен план за увеличаване на вноса на американска соя до 25 милиона тона годишно в рамките на три години, с цел възстановяване на нивата отпреди търговската война. Въпреки намалението на митата, частните преработватели в Китай продължават да се сблъскват с 13% остатъчни мита и ниски маржове на печалба, което прави държавните покупки основен двигател на търсенето. Тази двойна система – при която държавните компании осигуряват внос за национални резерви и продоволствена сигурност, а частните остават предпазливи – създава сегментирана пазарна динамика, която анализаторите очакват да продължи поне до началото на 2026 г.

Извън двустранната ос САЩ–Китай, няколко второстепенни, но стратегически важни развития също оказаха влияние върху регионалните пазари на зърно:

• Канада и Китай предприеха стъпки за възстановяване на селскостопанските си отношения, като премиерът Марк Карни и президентът Си Дзинпин се подготвят за среща по време на форума APEC. Канада търси премахване на китайското 76% мито върху канолата – важна маслодайна култура, използвана както за фуражи, така и за биогорива – в замяна на облекчения върху канадските мита за китайски електрически автомобили. Ако бъде постигната, сделката може да възстанови милиони тонове търговски потоци и да повлияе косвено върху глобалното ценообразуване на маслодайните култури и фуражното зърно.
• В Мексико правителството и САЩ напреднаха в преговорите за възобновяване на износа на говеда, който беше спрян заради огнище на паразита screwworm. Макар и свързан основно с животновъдството, проблемът има непряко влияние върху търсенето на фуражно зърно, тъй като пазарът на фуражи зависи от движението на добитъка през границата. Напредъкът на Мексико в програмата за стерилни мухи беше възприет като стъпка към стабилизиране на северноамериканското търсене на фуражи.
• Украйна остана във фокуса на вниманието заради спада в износа на зърно. През октомври износът на зърнени и бобови култури се сви с 38% на годишна база, до 2.28 милиона тона, като износът на царевица намаля с 65%. Логистични затруднения и нестабилният зърнен коридор през Черно море ограничиха търговските потоци, особено към Близкия изток и ЕС. Това свиване на предлагането от Черноморския регион подкрепи цените на пшеницата в Европа и САЩ.
• Европейският съюз леко повиши прогнозата си за производството на зърно през 2025/26 г. до 285.7 млн. тона, демонстрирайки устойчивост въпреки честите валежи. Основните корекции бяха при меката пшеница (+0.8 млн. т) и ечемика (+0.2 млн. т), докато царевицата остана на 56.8 млн. т. Тези стабилни данни увериха пазарите, че Европа остава ключов стабилизиращ доставчик преди зимата.
• В Русия Министерството на земеделието запази прогнозата си за реколта от зърно през 2025 г. от 135 млн. т, въпреки че досега са прибрани 137 млн. т в бункерно тегло, което потвърждава големия производствен потенциал, но и ограничава възможностите за ускорен износ поради портови и логистични ограничения.
• Аржентина също привлече внимание след политическата победа на президента Хавиер Милей, която укрепи про-пазарните реформи. Земеделските производители очакват нови намаления на износните данъци, особено за царевица и пшеница, в съответствие с либералната политика на Милей и засилените му връзки с Вашингтон. Това може да повиши конкурентоспособността на Аржентина и да увеличи предлагането на зърно на международните пазари в средносрочен план.
• Индонезия и Малайзия добавиха още един слой сложност към глобалния баланс на маслодайните култури. Индонезия потвърди разширяване на биогоривната програма B50 и прогнозира производство на палмово масло от 56 млн. тона през 2025 г., с възможност за нарастване до 57 млн. т през 2026 г. при благоприятно време. Малайзия, от своя страна, осигури нулево мито за износ на палмово масло към САЩ в рамките на ново двустранно споразумение, което подобрява пазарния достъп и вероятно засилва конкуренцията със соевото олио. Тези развития свързаха още по-тясно пазарите на зърно и растителни масла, като повлияха върху глобалната динамика между фуражи и енергийни суровини.

Фючърси и ценова динамика

Пазарите на пшеница запазиха стабилни печалби, подкрепени от нови данни за глобалното производство и подобрена конкурентоспособност на американския износ след последните валежи в равнините. До петък меката червена пшеница се повиши с 10 ¾ цента за седмицата. Европейските и черноморските котировки също се покачиха умерено, подкрепени от по-бавния украински износ и ограниченията в логистиката, предизвикани от времето.

Царевицата поскъпна с 7 цента, тъй като жътвата в САЩ достигна около 75% завършеност, а данните за етанола потвърдиха стабилно производство въпреки нарастващите запаси. Очакванията за разширяване на засетите площи с царевица в Аржентина (7.8 млн. ха) и по-бавният темп на украинския износ осигуриха баланс в пазарните настроения.

Соята беше безспорният лидер на седмицата. Съчетаващите се ефекти от китайските покупки, намаляването на митата от администрацията на Тръмп и несигурността около времето в Южна Америка изстреляха ноемврийските фючърси за 2025 г. с почти 50 цента нагоре. Соевият шрот поскъпна с 21,10 долара за къса тонa благодарение на оптимизма за фуражното търсене, докато соевото олио поевтиня с 0.49 цента, тъй като пазарите на растителни масла станаха по-предпазливи. На вътрешните китайски пазари тенденцията се повтори – соевият шрот поскъпна с 24 юана, докато фючърсите на соята спаднаха с 9 юана.

Регионални метеорологични акценти

Времето продължи да формира както пазарните настроения, така и физическите фундаментални фактори.
Северна Америка се радваше на предимно благоприятни условия. Умерените температури в Средния запад и Големите равнини позволиха напредък при късната жътва на царевица и соя, като същевременно възстановиха влагата в засегнатите от суша райони с зимна пшеница. Регионът Делта получи обилни валежи в началото на седмицата, които временно повишиха нивото на река Мисисипи и облекчиха ограниченията при баржовия транспорт.

В Южна Америка вниманието се насочи към различията между Бразилия и Аржентина. Централните райони на Бразилия най-сетне получиха дългоочаквани валежи след суха седмица – ключови за поникването на соята и развитието на царевицата. Южна Бразилия обаче се сблъска с риск от локални наводнения, които могат да забавят полските дейности. В Аржентина честите валежи поддържаха висока почвена влажност за сеитбата на царевица, но донесоха и по-ниски температури и натиск от болести върху зимната пшеница. Регистрирани бяха късни слани в южната пампа, като пълният мащаб на щетите все още се оценява. Въпреки това Аржентинската борса за зърно в Буенос Айрес запази прогнозата си за производство на пшеница през 2025–26 г. на 22 млн. тона, втората по големина реколта в историята.

В Европа продължителните валежи подобриха влагозапасите в почвата и подпомогнаха поникването на зимната пшеница, но забавиха прибирането и сеитбата във Франция и Германия. В черноморския регион допълнителни валежи увеличиха влагата в Украйна и южна Русия – решаваща преди настъпването на покоя на растенията. Прогнозните модели показват по-високи от нормалните температури, което вероятно ще забави зимното забавяне и ще благоприятства развитието на посевите.

В Австралия източните зърнени пояси получиха полезни, макар и неравномерни валежи, които подобриха условията за наливане на зърното при зимната пшеница. В Югоизточна Азия наднормените валежи подпомогнаха кафето във Виетнам, но увеличиха риска от наводнения, докато сухото време в малайзийските палмови райони може да понижи добива, ако продължи.

Взаимовръзка между маслодайните култури и енергията

Пазарите на растителни масла предоставиха вторичен, но значим фон за зърното. Индонезия повиши прогнозата си за производство на палмово масло през 2025 г. до 56 млн. тона (+5% на годишна база) благодарение на благоприятно време и инвестиции в насаждения. Малайзия отчете месечно увеличение на износа, подпомогнато от новото споразумение със САЩ за безмитен достъп на палмово масло. Анализатори като BMI повишиха прогнозите си за цените през 2025 г., позовавайки се на силното индийско търсене, но предупредиха за възможна корекция, ако спадът в цените на соевото олио продължи. Променящото се съотношение палмово/соево олио оказа натиск надолу върху фючърсите на соевото олио, дори когато скъпият шрот повиши общата доходност от преработката (crush margin).

Макроикономическа и метеорологична перспектива

Според доклада на Световната банка за суровините, публикуван в края на седмицата, се очаква спад от около 7% в средните цени на земеделските стоки през 2025 и 2026 г. Въпреки това институцията предупреди, че засилващо се явление Ла Ниня може да обърне тенденцията, като ограничи производството в двете Америки. Краткосрочните прогнози сочат благоприятно време в САЩ до средата на ноември, но продължителните валежи в Европа могат да ограничат полските дейности и подготовката на площите. В Южна Америка синоптиците предупреждават за редуване на влажни и сухи периоди, което може да постави на изпитание графиците за сеитба и контрола на болестите при ранните култури.

Перспектива за началото на ноември 2025 г.

С началото на ноември пазарните нагласи зависят от това дали примирението между САЩ и Китай ще се превърне в устойчив поток от соеви доставки и нормализиране на митата. Търговците ще следят дали ще има последващи покупки и евентуална ескалация на разследването по Раздел 301. От фундаментална гледна точка времето в Южна Америка – особено разпределението на валежите в бразилския Мато Гросо и аржентинската Пампа – ще определя краткосрочната посока на пазара.

При налични, но не изобилни глобални запаси, фючърсите вероятно ще останат волатилни. Соята навлиза в ноември с бичи импулс, царевицата показва предпазлива консолидация, а пшеницата остава балансирана между подобрената влага в САЩ и обилното предлагане от Европа.

В заключение, седмицата, завършваща на 31 октомври, показа как геополитиката и климатът взаимодействат, за да определят динамиката на цените на зърното, напомняйки, че в глобалната търговия със зърно дипломацията и времето остават двата основни стълба на движението на пазара.