Добивите в Добруджа варират драстично, а при царевицата се трупат загуби
Жътвата в Добричка област е към своя край, като са ожънати близо 70% от площите с пшеница. Средният добив е 646 кг/дка, като в някои общини той достига 675 кг/дка. Земеделци сигнализират за сериозни загуби, особено поради сушата и високите температури през юни. Някои стопани отчитат добиви с до 20% под очакваните. При пролетниците ситуацията е още по-критична – площите с царевица в Добруджа са намалели с над 300 хил. декара спрямо 2024 г., а горещините по време на опрашването вещаят тежка реколта и тази година.
Черноморската пшеница засилва позициите си на международните пазари
В международен мащаб българската пшеница запазва конкурентоспособност, особено в контекста на последния търг на Алжир, при който държавната агенция OAIC закупи над 1 млн. тона пшеница, основно от Черноморския регион. Част от този обем се очаква да бъде покрит от български доставчици. Закупените количества са на цени от 253–257 USD/тон C&F, което поставя регионалните котировки около 230 USD/тон FOB за пшеница с 12.5% протеин. Въпреки вътрешните климатични предизвикателства, България остава фактор в международната пазарна динамика.
Глобалната реколта от зърно се очертава като рекордна, но потреблението също расте
Според последната прогноза на Международния съвет по зърното (IGC), световната реколта от зърнени култури през 2025/26 г. се очаква да достигне исторически максимум от 2,376 млн. тона, с 60 млн. тона повече на годишна база. Производството на пшеница се прогнозира на 808 млн. тона (+ 8 млн. тона), а на царевица – 1,276 млн. тона (+ 48 млн. тона). Въпреки това, глобалното потребление също расте и за трета поредна година се очаква да надвиши производството, което ще продължи да намалява запасите.
Климатичният риск засилва натиска върху земеделието и достъпа до финансиране
Ново проучване на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия разкрива, че земеделският сектор в ЕС търпи годишни загуби от 28,3 млрд. евро заради климатични промени. Очакванията са тези загуби да нараснат с до 66% до 2050 г. Банки стават все по-предпазливи в кредитирането на земеделски проекти, което поставя допълнителен финансов натиск върху българските стопани. Докладът препоръчва активизиране на застраховането и инвестиции в инфраструктура, но не предлага конкретни решения за устойчива промяна в производствения модел.
Политическа несигурност около новия бюджет на ЕС за земеделие
Бюджетната рамка на ЕС предизвика сериозни спорове между Европейската комисия, Парламента и държавите членки. България трябва да се включи активно в преговорите, за да защити интересите на своите производители, коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. Основният риск е евентуално намаляване на финансирането или увеличена административна тежест за стопаните.