Приемането на еврото – решителна крачка напред

На 8 юли Европейският парламент одобри окончателно влизането на България в еврозоната, което ще се случи на 1 януари 2026 г. Гласуването премина с категорична подкрепа – 517 гласа „за“ срещу едва 28 „против“. Фиксираният курс от 1.95583 лева за 1 евро ще бъде официално потвърден през декември 2025 г. Очаква се в началото на 2026 г. да се появят първите банкноти с български мотиви. По данни на ЕК, през 2023 г. България е покрила критериите за инфлация, бюджетен дефицит и държавен дълг, а в момента икономиката ѝ отбелязва 1.8% ръст на БВП при средно 0.5% за еврозоната.

Актуално състояние на зърнения пазар

В края на юни средната изкупна цена на хлебната пшеница в страната се е повишила с 3.6% спрямо предходната седмица и достига 346 лв./тон без ДДС. Цените на фуражната пшеница са нараснали с 2.2%, достигайки 331 лв./тон. Повишения има и при ечемика (+2.6%) и царевицата (+2.3%), а при маслодайния слънчоглед се отчита по-слабо покачване от 0.3%. Въпреки това, в сравнение с 2023 г., всички основни култури остават с по-ниски средни цени – хлебната пшеница е с 12.2% под нивото от миналата година, а фуражната – с 14.5%.

В момента в страната са ожънати 16.4% от площите с пшеница – 191 хил. хектара, с общ добив от 949 хил. тона. Средният добив е 4.97 т/ха, което бележи лек ръст спрямо миналата година. Ожънати са също 61% от площите с ечемик при среден добив 4.88 т/ха, както и 6.6% от площите с рапица, където добивът е 2.93 т/ха.

Износна активност и международна търговия

България е реализирала износ на зърнени култури в размер на 1.93 млн. тона от началото на пазарната 2023/24 година до края на юни. Най-голям дял има царевицата (1.05 млн. тона), следвана от фуражна пшеница (440 хил. тона) и хлебна пшеница (292 хил. тона). Само през юни са изнесени 252 хил. тона зърно, като пшеницата и царевицата заемат по-голямата част от този обем.

Що се отнася до маслодайния слънчоглед, износът от началото на сезона е 276 хил. тона, което е чувствително по-ниско в сравнение с предходната година. Основен пазар остават страните от ЕС. Интересен факт е, че слънчогледовото масло от България е най-изнасяното сред всички растителни масла с общ обем от 68.5 хил. тона за същия период.

Българският пазар на земя: ръстове, спадове и регионални различия

През 2024 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1697 лв./дка, което е ръст от 5.9% спрямо предходната година. Най-висока остава стойността в Североизточния район – 2511 лв./дка. Значителни увеличения се наблюдават в Северен централен (13.3%) и Югозападен район (27.7%).

Сред по-евтините райони се нарежда Южен централен, където се наблюдава спад от 0.6%. Цените на сделките с постоянно затревени площи отбелязват спад от 4.9%, достигайки 367 лв./дка.

Арендни нива: спад в някои региони, но Североизточният район запазва лидерство

През 2024 г. средната цена за наем или аренда на декар нива е 60 лв., отбелязвайки лек спад от 3.2% спрямо 2023 г. Най-висока остава цената в Североизточния район – 78 лв./дка, въпреки регистрираното там намаление от 9.3%. В Северозападен и Югозападен район няма значителна промяна, докато в Северен централен, Югоизточен и Южен централен се отбелязва лек спад.

Най-високи и най-ниски сделки със земя по области

Най-скъпо се търгува земеделската земя в Каварна – 4419 лв./дка, следвана от землища в Добрич-селска, Главиница, Силистра и Козлодуй. От другата страна на спектъра е Сливница – с цена от 126 лв./дка.

Средните цени по статистически райони изглеждат така:

• Североизточен – 2443 лв./дка

• Северен централен – 1936 лв./дка

• Северозападен – 1576 лв./дка

• Югоизточен – 1294 лв./дка

• Югозападен – 819 лв./дка

• Южен централен – 668 лв./дка

Сушата забавя жътвата в Украйна

Зърнопроизводството в Украйна страда от суша и екстремни температури. До момента са ожънати едва 3% от площите със зърнени и бобови култури – значително под нивата от 2023 г. Жътвата на пшеницата обхваща 107 хил. ха, със среден добив от 2,59 т/ха. Проблеми се наблюдават и при ечемика, граха и рапицата, като засегнати са главно южните и източни региони.

Украинските анализатори отчитат, че почвената суша и стресовите температури водят до забавено развитие при пролетните култури, особено при царевицата и слънчогледа. Въпросът с морския транспорт на зърно също стои на дневен ред предвид нестабилната логистика.

Напрежение около украинския внос: България и още четири страни искат ревизия на споразумението

Паралелно с положителните новини около присъединяването към Еврозоната, българското правителство участва и в регионална инициатива за защита на земеделските интереси на страните от Източна Европа.

На среща в Будапеща министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Словакия и Румъния подписаха Съвместна декларация, с която изразяват безпокойство относно актуализираното търговско споразумение между ЕС и Украйна. Основният акцент е върху последиците от безмитния внос на чувствителни селскостопански продукти като мед, яйца и захар.

Петте държави настояват Европейската комисия да въведе по-ефективни механизми за защита на земеделските производители в ЕС. Една от предложените мерки е създаване на компенсационен фонд за фермери, засегнати от прекомерен украински внос. Този фонд би подпомогнал местните стопани, чиито пазари и цени са под натиск заради конкурентния безмитен внос от Украйна.