БЪЛГАРСКИ ПАЗАР

Занижени цени, щети от студ и нови търговски регулации бележат седмицата

През изминалата седмица зърненият сектор в България беше силно повлиян от рекордно ниски цени на пшеницата, сериозни агроклиматични предизвикателства и нарастващо напрежение по линия на вноса от Украйна. Пазарната несигурност е обвързана както с местната реколта, така и с новите политики на Европейския съюз спрямо украинските агроекспорти.

Исторически ниски цени на пшеницата

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов алармира, че настоящите цени на пшеницата – в диапазона от 300 до 310 лв./тон – са най-ниските за последните 15 години. Причините са комплексни, включително геополитическите фактори, нарастващите очаквания за обилна реколта в Европа и продължаващият натиск от страна на украинския износ, който засилва конкуренцията на вътрешния пазар.

Високи поражения при ечемика

Същевременно, жътвата на ечемика разкри сериозни щети вследствие на измръзване. По данни на земеделците от Генерал Тошево, до 30% от насажденията с ечемик в региона са пострадали, въпреки първоначалните по-оптимистични очаквания. Това представлява риск не само за добивите, но и за приходите на производителите в един от основните зърнени региони на страната – Добруджа.

Нови регулации и надежди за възстановяване на пазарите

На ниво политика, вниманието е насочено към новото търговско споразумение между ЕС и Украйна. Според Илия Проданов, най-чувствителни остават пшеницата и царевицата, като се предвижда леко повишаване на квотите за внос, но при запазване на фитосанитарните стандарти. Очаква се Украйна да приведе своята регулация до нивото на ЕС до 2028 г.

В същото време, от началото на 2026 г. се планира премахване на всички квоти за някои украински продукти като сухо мляко, яйца и мед, което според НАЗ ще засегне чувствително животновъдния сектор. Въпреки това, българските производители на зърно се надяват да си върнат ключови пазари, най-вече в Испания и Португалия, след като изтече настоящата квота за украински внос (580 хил. тона), очаквано до края на август.

Българският зърнен пазар остава в нестабилна фаза. Ниските цени, климатичните рискове и регулаторните промени налагат бърза адаптация от страна на производителите и внимателно планиране на продажбите. Предстоящите месеци ще бъдат критични за установяване на баланса между търсенето на външните пазари и защитата на вътрешните интереси.

Седмичен обзор на фючърсите на зърно

Фючърсният пазар на Чикагската борса (CBOT) приключи съкратената търговска седмица с различни резултати при основните зърнени култури. Цените на пшеницата завършиха седмицата под натиск – контрактът за юли 2025 г. спадна с 0.99% до $5.62¼ за бушел. Царевицата се задържа относително стабилна – с минимален спад от 0.06% до $4.30¼. Соята се представи най-добре, като контрактът за юли се повиши с 1.11% и затвори на $10.53½ за бушел.

Тези ценови движения отразяват промените в настроението на трейдърите, движено от потоците на износ, нивата на вътрешни запаси, технически фактори и смесица от положителни и отрицателни фактори от страната на предлагането по света. Търговията в четвъртък беше последната за седмицата, тъй като пазарите в САЩ бяха затворени в петък поради празника на независимостта. Ниският обем и предпразничните размествания допринесоха за по-слаба волатилност към края на седмицата.

Ключови политики и търговски тенденции оформят перспективите

Изминалата седмица беше решаваща от гледна точка на политически промени и търговски динамики, като няколко събития промениха конкурентната обстановка за глобалните зърнени потоци. Държавни интервенции, логистични ограничения и стратегически търговски преориентации все повече определят надеждността на веригите за доставки и очакванията за цените.

Важен акцент беше решението на Румъния да удължи лицензионния режим за внос на украинско зърно до края на 2025 г., обхващайки фермери, преработватели и търговци. Тази защитна мярка цели да предпази вътрешния пазар от ценови натиск и пренасищане, причинени от по-евтиното украинско зърно. Политиката не само нарушава предишната динамика на свободна търговия в рамките на ЕС, но и принуждава Украйна да преосмисли маршрутите си за износ и ценова конкурентоспособност. Молдова също прие подобни правила, демонстрирайки регионално обединение за защита на вътрешната стабилност.

В същото време Украйна продължава да се сблъсква с търговски предизвикателства, породени от логистични и сигурностни рискове, особено в района на Дунав. Въпреки неотдавнашните руски атаки с дронове в близост до пристанищата Измаил и Рени, украинските износители се опитват да поддържат дейността си. Забавянията, повишените застрахователни разходи и напрежението върху инфраструктурата обаче подкопават конкурентоспособността на украинското зърно на световните пазари. Това крехко положение може сериозно да засегне световното предлагане, особено ако добивите спаднат допълнително заради засушаването.

Друг ключов момент беше увеличението на данъците върху зърнените култури в Аржентина, влязло в сила на 1 юли. Митата за износ на царевица бяха повишени до 12%, а тези за соя също нараснаха. Това доведе до рекордно висок експорт през юни – 23.53 млн. тона или 36% от полугодишния обем. Очакваното забавяне през юли може временно да ограничи глобалното предлагане и да увеличи търсенето от алтернативни източници като Бразилия и САЩ.

Бразилия запазва силна роля в износа на царевица благодарение на напредъка на втората реколта ("сафриня"). Въпреки това, регионални щети от слана и логистични проблеми може частично да охладят оптимизма. Бразилските износители остават активни на пазарите в Азия и Близкия изток, поддържайки лидерската си позиция.

На пазара на маслодайни култури, вносът на палмово масло в Индия нарасна с 61% през юни, достигайки 11-месечен връх. Тази стратегическа покупка цели натрупване на резерви на фона на глобална несигурност. Това подкрепя и търсенето на свързани маслодайни култури като соята, тъй като палмовото и соевото масло често се конкурират на международните пазари.

В геополитически план, китайската група Fufeng възобнови намерението си да изгради завод за царевичен мелничен продукт в САЩ – този път в окръг Дъглас, Илинойс, след като изостави проекта в Северна Дакота. Това раздвижване е индикатор за продължаващото напрежение между САЩ и Китай и подчертава колко деликатен е балансът в агробизнес отношенията между двете страни.

В рамките на ЕС, Франция се сблъсква с проблеми в добивите поради горещини и суша, докато Румъния и Испания играят все по-голяма роля в осигуряването на зърно. Европейската комисия преразгледа прогнозата си за добива на мека пшеница на 128.2 млн. тона, като Румъния се очертава като ключов играч в задоволяването на вътрешното търсене и експортните цели.

В САЩ, въпреки паузата в търговията заради 4 юли, трейдърите са фокусирани върху предстоящите доклади на USDA и политическата яснота относно стандартите за възобновяемо гориво, които влияят на търсенето на етанол от царевица. Наличностите на етанол намаляха, а износът се увеличи – индикация за стабилна, но напрегната вътрешна консумация на царевица.

Всички тези развития показват как глобалният зърнен пазар се трансформира под натиска на протекционизъм, климатични предизвикателства и стратегически търговски пренасочвания. С всяка нова мярка се преразпределят рисковете и възможностите между износителите и вносителите – изисквайки гъвкавост и проактивност от всички участници във веригата.

Метеорологичните условия влияят на перспективите за реколтата

Времето остана ключов фактор за здравето на реколтите и очакванията за добиви тази седмица, като се наблюдаваха сериозни разлики между регионите. В САЩ, скорошни валежи подобриха почвената влажност в части от т.нар. Corn Belt, стабилизирайки състоянието на царевицата и соята. Но прогнозите показват завръщане към горещо и сухо време през юли – критичен период за развитието на реколтата.

В Украйна и южна Русия сушата става все по-притеснителна. Украйна особено страда от изоставане в развитието на царевицата – с до три седмици забавяне в южните и източните райони. Международният съвет по зърно понижи прогнозата за украинската реколта до 28.6 млн. тона.

В Русия прогнозите са смесени. Докато Sovecon повиши националната си прогноза за пшеница до 83 млн. тона заради добри условия в централните райони, други области продължават да изпитват дефицит на валежи, точно когато започва жътвата.

В ЕС времето е както предимство, така и предизвикателство. Румъния се радва на благоприятни условия и вероятно ще постигне рекордни добиви между 13.3 и 14 млн. тона пшеница. За разлика от това, Франция страда от горещо и сухо време, което вреди на добивите – тенденция, която продължава вече няколко сезона.

В Южна Америка, Аржентина се бори със суша в района на Пампас, засягаща ранното развитие на зимната пшеница. Следващата седмица се очакват валежи, но несигурността остава. В Бразилия реколтата от втората царевична култура напредва стабилно, въпреки докладваните щети от слана в началото на седмицата – напомняне за крехкостта на региона.

Черноморският регион: Румъния води на фона на противоположни регионални перспективи

Черноморският регион продължава да оказва значително влияние върху динамиката на световния зърнен пазар, като през тази седмица се очертаха противоположни тенденции сред основните играчи – Румъния, Украйна, Русия и Молдова. Развитието на събитията подчертава нарастващата роля на Румъния като регионална сила в производството на зърно, като същевременно откроява нарастващия натиск върху съседните страни поради неблагоприятни климатични условия и несигурност в политиките.

Румъния зае централно място с очаквания за рекордна реколта от пшеница за маркетинговата 2025/26 година. Прогнозите в момента варират между 13,3 и 14 милиона тона – далеч над прогнозата на Европейската комисия от 10,4 милиона тона и над миналогодишната реколта от 9,29 милиона тона. Разширените площи с посеви, подобрените добиви и възстановяването на метеорологичните условия след бавна пролет подкрепят тази оптимистична прогноза. Анализатори от Argus Media и AGRIColumn посочват, че този сезон може да донесе на Румъния най-голямата реколта от пшеница от 1997 г. насам. Така страната се утвърждава не само като основен доставчик в ЕС, но и като ключов стабилизиращ фактор за потока от пшеница в целия Черноморски басейн.

Румънската аграрна политика също пое защитна посока. В опит да защити местните производители от наплива на по-евтино украинско зърно, правителството удължи лицензионния режим за внос на украински агро-хранителни продукти до 31 декември 2025 г. Политиката обхваща цялата верига на доставки – от фермери до преработватели и търговци – и е в съответствие с по-широките принципи на социална защита в ЕС. Земеделският министър на Румъния също така насърчи преработвателите да дават приоритет на местни суровини, което отразява по-широка тенденция към стратегически вътрешен протекционизъм. По примера на Румъния, Молдова също удължи своя лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и слънчоглед, особено от Украйна, което засилва регионалната линия за защита на вътрешните пазари.

В същото време Украйна продължава да се сблъсква с усложняващи се предизвикателства. Постоянно сухото време, особено в южните и източните региони, забавя развитието на царевицата с до три седмици. Въпреки че жътвата на зимната пшеница е започнала, по-нататъшният напредък ще зависи в голяма степен от климатичните условия в следващите дни. Поради тези неблагоприятни фактори, Международният съвет по зърното (IGC) ревизира прогнозата си за производството на царевица в Украйна надолу – от 30 на 28,6 милиона тона, подчертавайки нарастващата загриженост относно износа и логистичната устойчивост.

В контраст, Русия се възползва от по-благоприятни условия за отглеждане в някои централни региони. Местни анализатори, включително Sovecon, повишиха прогнозата си за производството на пшеница с 0,2 милиона тона – до 83 милиона. Въпреки това, перспективите остават предпазливи, тъй като неравномерните валежи продължават да застрашават добивите в други части на страната. Въпреки известен производствен оптимизъм, метеорологичната нестабилност подчертава крехкостта на цялостната реколта в Русия.

Регионално, времето продължава да бъде решаващ фактор. Докато Румъния и Русия се радват на относително стабилни условия за развитие, Украйна и България са подложени на засилен натиск от дефицит на валежи. Отчита се, че културите от царевица в Румъния и България страдат от воден стрес, въпреки че по-ниските температури може временно да облекчат напрежението. Неравномерното разпределение на валежите прави узряването на културите и сроковете за жътва изключително различни, създавайки предизвикателства както за производителите, така и за логистиката и международните купувачи.

В обобщение, Черноморският регион представя картина на контрасти – стабилната прогноза и политическа решителност на Румъния рязко се противопоставят на уязвимостта на Украйна, продиктувана от климатичните условия, и на възможните търговски ограничения. Докато глобалните вериги на доставки остават крехки, а интервенционистките политики зачестяват, развитието в този регион ще бъде внимателно наблюдавано от търговци и политически анализатори през следващите седмици.

Макроикономически фактори и технически индикатори
От техническа гледна точка, пазарите на зърно показаха разнопосочни индикации през седмицата. Пшеницата, която беше отбелязала ръст от цели 19 цента в сряда, върна част от печалбите си в четвъртък, тъй като търговците реализираха печалби. Соята продължи възходящата си траектория, подпомогната от по-ниски прогнози за запасите в САЩ и силно търсене за износ, особено от Азия. Последният доклад на USDA „Fats and Oils“ потвърди добри темпове на преработка на соя и консумация на соево масло, което допълнително подкрепи бичи позиции.

Цената на царевицата остана в тесен диапазон, като търсенето от страна на етаноловата индустрия помогна да се ограничи понижението. Седмичното производство на етанол в САЩ леко спадна до 1.076 милиона барела на ден, но износът се подобри, а запасите намаляха — показатели за стабилно потребление на царевица. Анализатори и търговци ще следят внимателно предстоящите доклади WASDE и за продажбите за износ за нови сигнали, след като празничният период приключи.

Волатилността остава висока, тъй като сезонните климатични рискове се усилват от несигурността в глобалните вериги за доставка и променящите се макроикономически условия. Спекулативното позициониране също игра роля тази седмица, тъй като търговците закриха позиции преди празника в САЩ и очаквани макроикономически данни.